„Ще се включиш ли сега
в телефонната игра?
SMS-а нещо спря,
аз загубих си ума.
Ах, любовната стрела,
май улучи ме в целта
и разбрах едва сега
ще ми бъдеш ти съдба“.

Това е откъс от либретото на популярната чалга на Есил Дюран „SMS“  . Тъй като политиката в БГ без съмнение е чалга, а премиерът ни е най-важната фигура в нея, текстът на тази песен пасва като в ръкавица на случилото се преди ден във Висшия съдебен съвет (ВСС). Толкова пасва, че човек може да заподозре, че това е любима песен и извор на вдъхновение за някои от участниците в политическия цирк отпреди ден.

Имаше есемеси, имаше ставане на крака, имаше обяснения в любов, имаше лъжи, а от всичко накрая се разбра, че съдбата на този ВСС е плътно оплетена със съдбата на нашия премиер.

От посещението на Бойко Борисов във ВСС станаха ясни поне пет неща.

Първото е, че мнозинството в съвета се поставя в подчинено положение на изпълнителната власт. Това говори за съществуването на конституционна криза в страната, както отбеляза Христо Иванов, тъй като едната власт е подчинена на другата.

Второто е, че Борисов няма нищо против да освети влиянието си върху ВСС, за да покаже на Лозан Панов КОЙ е шефът. Барем Панов се стресне и млъкне… Панов засега не се стряска и не млъква.

Третото е, че Бойко Борисов е цар в отиграването на кризи като тази с оповестяването на неговия есемес. Той буквално нахълта във ВСС, за да изпълни залата в присъствието си и да отклони темата. Едновременно с това Борисов целеше да удари и втори заек като затвори темата за проверката „Яневагейт“, докато пушилката още не се е разнесла, а участниците са леко замаяни от превъплъщението му в Deus ex machina, с което лично ги удостои.

Четвърто, че Бойко Борисов е цар в това да забърка невъобразимо по-големи политически каши, опитвайки да замазва по-малки кризи като тази с есемеса. Защото сега вече наистина всички видяха на живо, че ВСС козирува на Бойко Борисов.

Не стана ясно едно.

КОЙ е пратил SMS на Бойко Борисов?

Самият Бойко Борисов твърди, че това е негов съветник.

Ето казва каза в петък премиерът: „Защото ми препратиха мои съветници този есемес. От мой съветник е, не е член на ВСС. И аз понеже му бях обяснил, поне така ми казаха вчера на ВСС, че той самият сутринта е казал: „Да извикаме пак Борисов на Етичната комисия, макар че той няма да дойде. На негово място аз не бих дошъл“. Нещо подобно е казал и заради това аз му го препратих, защото ние многократно сме комуникирали по всички теми, които касаят съдебната система в частта – строителство, обзавеждане, инфраструктура и всичко останало“.

Почти нищо не се разбира, нали? Борисов наистина може да бъде необясним в ситуации, които не му изнасят и да говори много ясно, когато открива пречиствателна станция в Габрово.

Проблемът е, че звучи твърде невероятно негов съветник да му е изпратил есемеса. Есемесът гласи: „Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме“.

В първо лице множество число може да говори само член на ВСС, който може да приеме или не подобно предложение. Множественото число показва, че този член е част от мнозинството във ВСС, защото именно то може да реши подобно нещо.

Ако все пак есемесът е пратен от премиерски съветник, който по понятни само Борисов причини се изживява като част от „колективното тяло“ на ВСС и говори от негово име, той трябва да се е осведомил от някого за изказването на Лозан Панов.

Заседанието на ВСС бе следено на живо от съдебните репортери, но към момента на изпращането на есемеса (12:14 ч.) никоя медия не бе съобщила какво точно е казал Лозан Панов и че е повдигнал въпроса за изслушване на премиера във ВСС. Няма как съветник да прочете или чуе информация, която не съществува. Към момента на изпращане на есемеса нямаше медия, която да е информирала, че ВСС е отхвърлил искане на Панов за изслушване на премиера, защото ВСС просто не е взимал подобно решение.

Единственото логично обяснение е следното: Член на ВСС, който е част от услужливото към Борисов мнозинство, е изпратил този есемес, за да доложи, при това доста некоректно, че Лозан Панов е поискал изслушване на премиера, но мнозинството не е допуснало това.

Така стигаме до петия извод от есемес аферата. Бойко Борисов, човек с голям опит в МВР, умее да пази своя агентурен апарат.

Премиерът вече предложи проверка на телефона му, но няма нужда от такава. Въпросът е политически и една формална проверка само би отклонила вниманието от други по-важни за обществото проблеми. Като например: Как е възможно никой в парламента да не реагира на случилото се, при положение, че есемесът до Борисов и от Борисов потвърждава директно схемата на зависимост между изпълнителната и съдебната власт и задуклисните машинации между тях, които управляващите упорито отричат. Ако някой е имал някакви съмнения за разкритията в „Яневатейт“, вече разполага и с твърде явни доказателства.