Честит светъл празник-Никулден !

БУРГАС,  НИКУЛДЕН 2015: Salutationem Vobis Facio in Burgas

Д-р Георги Чалдъков

Излязъл е буен вятър,

Буен вятър в Черно море,                 

Гимиджии Бога молят,

Бога молят, мене викат:

Дека да си Свет Никола.

Дека да си тук да дойдеш,

Да усмириш буен вятър.

Народна песен

Цялото, седем-милиардно човечествопредставлява нищожна част от биомасата на планетата– около 0.000000026 процента.

А бургазлиите? – преди 100 години са били около 15 000, сега са192 725, живеещи в града. Силата набургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разумаи сантимента им и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие и бохемство.

Ако сте късметлия да живеете в Бургас като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защотоБургас е един безкраен празник – Ърнест Хемингуей, перифраза.

Веднъж един журналист ме запита: „Коя е вашата „родина“– Бургас или Варна?“Аз отговорих: „Известно е, че родените в Бургас сме бургазлии, родените в другите градове на България са българи. И двете „нации“ и „родини“ са прекрасни. Зависи отхората, от тяхната съпричастност с радостите и мъките на родителите, учителите и приятелите им. И от техните рецептори за емоционален възторг от улиците, къщите, училищата, кафенетата икръчмите на родния град“. Така „местата от ежедневието стават – малко по малко – свещени“.

В парадигмите на културната топология„Средиземноморски човек–Готически човек“ са пейзажи с различен стил на поведение, на самоопределение, начувство за род, роден град и родина, на носталгични иеуфорични мисли и чувства за тях – numen inest (Божеството е тук), както са казвали римляните. Наричам го сантиментален геомагнетизъм и сантименталнагеография – Сиракуза на Архимед; Кастилия на Дон Кихоти Санчо Панса;Арл – на Винсент ван Гог; Папеете на остров Таити – на Пол Гоген; Дъблин – на Джеймс Джойс; Гранада – на Федерико Гарсия Лорка; Калиманица – на Йордан Радичков; „Саламанка е голямата метафора на Мигел де Унамуно“…

Бургас е голямата метафора наАлександър Георгиев Коджакафалията – Бащата на Бургас,Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Христо Фотев, Петя Дубарова, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев, професор Димитрина Гюрова-Савова, Христо Карабурналиев, Мелкон Мелконян, Вяра Димитрова, Петър Петров, Александър Хаджипетров, Никола Дачев, Нейчо Попов, Хиндо Касимов, Тончо Русев, Ангел Заберски-старши, Венко Пиперов, Георги Надейнов – Гого, Павел Костов – Дядото, Кирил Дончев, Георги Димитров– Червения, Васил Константинов, Динко Хаджидинев, Никола Проданов, Стоян Кирязов, Димитър Бобчев, Бойчо Брънзов, Георги Костадинов, Димитър Димитров-Херо, д-р Иван Чилингиров, д-р Богомил Панайотов, професор Тодор Кръстев, д-р Стоян Стоев, д-р Любен и Дичо Палазови, инж. Георги Силенов, д-р Мара Станкова, арх. Неделчо Карабелов, Венда и Георги Райкови, Недялко Йорданов,професор Георги Дюлгеров, Руси Чанев, професорите Коста и Данаил Костови, Стоян Цанев, Живко Иванов, Керан Керанов,Петко Благоев-Пандира, Янко Янев, Стефан Димов-Кефа, професор Иван Карайотов, Стефан Диомов, Петър Райков, Благой Димитров-Били, Христо Захариев-Петлярката, Никола Попов-Памида, кап. Васил Дачев, кап. Илия Бахов, Пенка Филева, Васил Лаков…

Подобно на „цялото съществува преди неговите части“ (Аристотел), в „Рицарят на печалния образ“ Унамунопише: „Душата на един град носи в себе си бъдещия герой,преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа“ – Genius loci (Дух на мястото).

От римския поет Вергилий знам, че „Земята е божиедело, градът – на човека“. По-късно от разговоритес Неделчо Карабелов и от книгите наарх. Христо Генчев научих, че за етруските, тракитеи римляните „градът, макар и малък, е олтар на Всемира“. Също така, че аxis mundi (лат. –ост на света) на Софияе планината Витоша и черквата „Света Неделя“, на Рим– Forum Romanum, на Гърция – Делфи и Олимп, на Япония– планината Фуджи (особено когато си в подножието й игледаш как охлювът на Кобаяши Исса „бавно, бавно се катери“ към върха).

За мен бургаският аxis mundi, по-точноaxis urbi(ост на града), е „Александровска“ и по средата„Часовника“ (пъпът на Бургас – umbilicus urbis Burgas) –тя е оста „Север-Юг“ (cardo), около която се въртятвсички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – „на залива закрила,/ строга и любовна светлина“ (Христо Фотев).

Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежданай-големият христиански кръст в света, изграден от улиците „Богориди“-„Фердинандова“ (бургаската Via Sacra) и„Александровска“ (Via Principalis) – може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението нагларусите и чайките го знае.

Много години преди това авгурът (гадателят по полета на гларусите и чайките) е направилотграничаването на града: впрегнал в плуг бяла крава от вътрешната страна и бял вол – от външната страна. Орал така, че заораната пръст се прехвърляла навътре и така очертавала градската стена. Сега гларусите и чайките виждат,че от двете страни на „градската стена“ е написноSalutationem Vobis Facio in Burgas(Добре дошли на всичкив Бургас), не – Fines Urbis Burgas (Край на град Бургас), като оноваFines Coloniae Deultensiumна граничната колона на римската колония Деултум, днешното селоДебелт.

*Според изследване на учени от Института по Института по експериментална морфологияи антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Това най-вероятно се дължи на бургаските гени.На Чудотворецът Свети НиколайМирликийски.И на  денонощния ритъм на бризав бургаския залив – най-големият на Черно море. И кръстопът на древни цивилизации и култури.

…………………………………………

Честит празник на всички рибари,банкери,моряци,пътешественици ,именници и добродетелни хора !