ХРОНИЧНА ПОЛИТИЧЕСКА ХИПОКСИЯ

Д-р Георги Чалдъков

         Как искам да живея аз и да живея непрекъснато.

         Да тържествува въздуха във белите ми дробове.

                                       Христо Фотев, „Встъпление“

Поради стеснение (обструкция) на бронхите, пациентите с хронична обстуктивна белодробна болест (ХОББ) имат намалена циркулацията на въздух в белия дроб.* Организмът им изпада в състояние на намалено наличие на кислород – нарича се „хипоксия”. На равнището на клетките тя се усеща от молекулни сензори за концентрацията на кислород, включва се каскада от молекулни посланици, те съобщават на ядрото за бедственото състояние, гените отключват кодовете за синтеза на защитни протени и те възстановят хомеостазата (стабилно състояние на организма). Това е „мъдростта на тялото” (The Wisdom of the Body е книга на Уол­тър Кенън – префесор по физиология в Харвардския университет, публикувана през 1932 г.).

           Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си,  

          както не  може да се обича само профилът на една жена без тялото,  

          което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да

          обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването й.

                                                                                           Хосе Ортега-и-Гасет

Поради „обструкция” в централите на политическите партии има значителен недостиг на програми за подобряване на здравето, образованието и качеството на живот на гражданите – нарича се „хронична политическа хипоксия”. На равнището на обществото тя се усеща от будните граждани, те излизат на улиците и площадите, съобщават на политиците за бедственото състояние, сигналите им достигат в парламента, депутатите „синтезират” защитни закони  и те възстановят социалната хомеостаза. Това е „мъдростта на тълпите” (The Wisdom of Crowds е книга на  Джеймс Суъроуики, публикувана през 2004 г. – подзаглавието й е „Защо повечето са по-умни от по-малкото и как колективната мъдрост формира бизнеса, икономиките, обществата и народите“).**

      Но в българската изява на „мъдростта” се виждат доста необразовани и невъзпитани хора, податливи на политически и корпоративни манипулации – разнообразието на предложенията им напомня повече за Speakers’ Corner в лондонския Хайд Парк, отколкото на мъдри послания до политиците.

Послеслов

      – Настъпва глобална хипоксия, човек все по-трудно диша вече – каза д-р Веселин Джендов, гръден хирург и романтичен ециклопедист от Бургас.

      – Хипоксия и в душата – ми писа друг бургазлия – психиатърът д-р Дичо Палазов.

      – Не на площадите – а в нашите души/ Тя – Свободата – се изгражда и руши – отговаря им Христо Фотев в „Книга за свободата”..

__________________________________________________________

* „В света има над един милиард пушачи, пневмонията и ХОББ ще бъдат водачи по смъртност през 2020 г. Около 230 хиляди българи ежегодно влизат в болница поради проблеми на дихателната система 14 хиляди заболяват от белодробен рак, а 3 600 от тях умират. Туберкулозата въобще не ни е забравила и България е една от 20-те страни в света с най-много случаи на мултирезистентна туберкулоза“ – написа в InSpiro доцент Коста Костов, не доцент Иван Костов – политически рудимент на Прехода, сега в „Единство” с един ненаситен за власт евродепутат.

** Джеймс Суъроуики прави извода, че големите групи от хора са по-умни от елита. Базира се на статистиката на английския учен Франк Галтон, който през 1906 г.  наблюдавал състезание на пазар за животни. Хората залагали на теглото на един вол, след като е заклан и обработен, а те купували номерирани билети. 787  души, вкючително касапи и фермери, участвали в състезанието. Галтон събрал билетите им и изчислил средната на всички 787 залога: колективният разум показвал, че теглото на вола и 1197 паунда – реалното тегло било 1198 паунда. Галтон открил, че при правилните обстоятелства, групите са забележително интелигентни и дори по-умни от най-умния член на тълпата; особено ако индивидуалните оценки се обобщят и осреднят.

    Повече за психологията на тълпите или теориите за масовото общество пише в „Маси и власт” на Елиас Канети, публикувана през 1960 г., и  „Бунтът на масите” на Хосе Ортега-и-Гасет, публикувана през 1926 г.