ТОВА НЕ Е ЧЕСТНО!*

Или кога ще научим урока на Нанси

Д-р Георги Чалдъков

Тези дни един мой колега беше избран за президент на Индийското дружество за проучване на диабета. Това беше отразено и в The Hindu – един от националните вестници на Индия. След като  прочетох новината за колегата, попаднах на статия, озаглавена Might is Right – правото е на силния. Там се обсъждаше кой точно е автор на публикуваната през 1890 г. книга със същото заглавие и дали Дарвин е прав, че в еволюцията преживява най- преспособеният. Статията завършваше с извода, че “ние трябва да сме по-силни, за да се борим със силния” (we have to be mighter to fight might). Но тя не се отнасяше за спортни състезания, при които такъв извод е логичен.

Тогава си помислих за човешките права – една от класическите максими на демокрацията, сега нейно рекламно клише. Както и в други социални и политически доктрини, дяволът е притаен в детайлите. И когато едни президенти, подкрепяни от други президенти и министри, изгубят моралните си компаси, те изпращат самолети, които пускат бомби в Белград, Нови сад и Ниш през 1999 г. И в Ирак, където от март 2003 до април 2009 г. войната за „човешки права и демокрация“ уби повече от 650 000 мирни иракчани, 9 315 иракски войника и полицаи, 4 342 американски войника, 318 войника от армии на други страни, включително 13 българи, и 164 журналисти.

И в България има различни прояви на “демократични войни” – една от тях иска да не се учи “Аз съм българче” на Иван Вазов; другата, наградена от един български президент, иска да забравим кирилицата и да пишем на латиница; третата ни убеждава, че е нямало баташко клане, нямало е и турско робство, имало е само османско присъствие. Четвъртата казва „Майната му на провославието.“

Има и Open Society Institute, който е козметична мимикрия на постулатите на отвореното общество на сър Карл Попър, и в действителност е “Сорос-изация” (сащизация) на Албания, Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Молдова, Румъния, Украйна. И България.

Тоест нещо, което лорд Томас Маколей е изрекал по-откровено преди 180 години – на 2 февруари 1835 г. в английския парламент той казал: “Аз обиколих цяла Индия и никъде не видях нито един просяк, нито един крадец – видях богатство и висок морал. Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива стойности освен, ако не разрушим основите на тяхното духовно и културно наследство. И следователно предлагам да заменим образователната система и културата им и индийците да започнат да мислят, че английската култура е хубава и по-голяма – и така Индия ще изгуби достойнството и родната си култура и индийците ще станат такива, каквито ние искаме – една наистина завладяна нация. Ние трябва сега да направим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние

управляваме – класа от хора; индийци по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.” **