От 1215 до 1908: Хронология и същина на Независимостта
Д-р Георги Чалдъков
Великата харта на свободите, наричана също Магна харта (лат. Magna Carta Libertatum), е подписана от английския крал на 15 юни 1215 г. С нея се защитават правата на хората. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт.
Декларацията за независимост на САЩ е приета на 4 юли 1776 г. Тя обявява, че 13-те колонии вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. В нея са вписани най-хуманните думи, предложени от Томас Джеферсън: „живот, свобода и стремеж към щастие”.
Декларацията за правата на човека и гражданина, приета на 26 август 1789 г., е най-важният документ на Френската революция. В същината й е концепцията за свобода на личността, словото и убежденията
Ето част от Декларацията за независимост на САЩ:
„Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързвали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и божиите закони му дават право… да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление…, което гарантира неговата сигурност и щастие.
Девизът „Съединението прави силата“ е предложен на 4 юли 1880 г. от Народното събрание, което приема Закон за праворязане на монети на Княжество България. След това „Съединението прави силата“ е изписан на държавния герб и върху фасадата на сградата на Народното събрание. На 6 април 1937 г. се извършва промяна на девиза в монетосеченето, като се отсича бронзова монета от 50 стотинки с нов обновен държавен герб и с надпис „В единението е силата“ (по данни на Георги Хараламбиев, председател на Съюза на нумизматичните дружества в България).
Манифест към българския народ документира Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Ето част от Манифеста, подписан от княз Фердинанд и приподписан от някои министри:
„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят… Фактически независима, държавата Ми… Аз и Народът Ми …. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.“
Моля, обърнете внимание на единственото число, което е използвано многократно от княз Фердинанд в Манифеста. Това ми напомня на арогантното число на водещия на Шоуто на Слави. Вероятно тях е имал предвид Сократ като е казал: „Незнаещият мисли, че всичко знае.“ За същинска разлика от тях, вижте езика на Декларацията за независимост на САЩ. Която през 2003 г. ЮНЕСКО включва в регистъра „Световна памет“ (англ. Memory of the World).
Докато в честотния речник на думите, използвани от сегашните водещи български политици, на първите места са „евроатлантически“, „ценности“, „закон“, „Европейски съюз“, „НАТО“, „партньорство“, „сътрудничество“. Всички те представени хвалебствено и сервилно, без намек дори за национално достойство и независимост. Господа политици, сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет, а не независима държава.
Сътрудничеството, включва в себе си единение да работим заедно. Когато е съчетано с независимост, се получава „Сътрудиничество и независимост правят силата“ – един по-действащ и по-полезен девиз на България. За това, разбира се, „се изисква и лидерство, подплатено с висока образованост, култура, размах“, достойство и мъдрост (повече пише в „Паралелни животописи“, публикувани наскоро в някои свободни от цензуратура български електронни издания, включително www.eurochicago.com).
Послеслов
Проф. Андрей Пантев: „Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна. България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости.
Проф. Никола Георгиев: „Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях.“
Не стига това, а че и внукът му Симеон дойде в България и наивните българи го избрахме за министър-председател, който излъга народа със своите 800 дни и съди държавата за имотите си – арогантност, проявена от уникален цар-и-премиер.