Ние, българите имаме хилядолетна история, много царе и владетели, но сравнително малко книжовници и още по-малко интелектуалци. Същински интелектуалци, които са съумели да направят не само добра артистична или научна кариера, но да се изявят и като далновидни „строители” на България. „Строители”, който са способни да намерят начините и средствата да се борят в „преходни времена” за българската наука и образование и най-важното да са съзидатели.
Нашето всекидневие, в което всички видяха колко е лесно да се граби и да се разсипва вече създаденото, откроява тъкмо съзидателската роля на проф. Александър Фол в областта на българската наука и образование. Тази негова дейност за нас – неговите съмишленици, е много по-значима и впечатляваща от научната и го поставя редом до другия голям български съзидател проф. Иван Шишманов.
Ако трябва вкратце да се опише всичко сторено от проф. Фол за българското образование и наука и съзиданите от него институции ще се наложи да замръкнем тук в Странджа, но дори само създаването на Класическата гимназия, въздигането на класическото образование и очертаването на европейското значение на древните траки и тяхната култура стига, за да му издигаме не само барелефи и паметни знаци, но и много, много паметници.
Сред съзидателните изключително далновидни дела се откроява и стратегическото завещание на Александър Фол – необходимостта да се провеждат комплексни интердисциплинарни проучвания на изоставащите региони на България, които да послужат за база на съответни целеви държавни програми. Тъкмо такива пилотни за България интердисциплинарни експедиции той замисли, планира и проведе в Странджа. Трябва да подчертаем, че получените научни резултати предходиха и надходиха по резултати толкова модерните днешни ландскейп аршеоложи.
Стигна се и до съответна целева научно-изследователска програма. Буквално по немислим за съвремието ни начин тя на свой ред съумя – в началото на 80-те години и при вече очертаващия се финансов държавен недоимък, да отключи колосални не само за времето си финансови средства, които да се инвестират в странджанското стопанство и култура. Крайните резултати в усвояването на тези средства не бяха добри, а направо плачевни, заради – както е модерно да се изразяваме днес, „ограничения„административен капацитет”…
Този „административен капацитет” днес изглежда още по-ограничен, но първопроходното дело на проф. Фол остава като единствено възможен подход за бъдещето на Странджа.
Пътят беше очертан…
Остава ние – учени и общественици да поемем по него…
Благодарим, Професоре!!!
________
*Слово, произнесено от името на Сдружение „Черноморска Странджа” и „Кръг Будител” при отриването на паметника на проф. Ал.ФОЛ в Малко Търново, 23.09.2013
Илюстрация:
Паметник на проф. Александър ФОЛ в гр. Малко Търново, странджански гранит,
Скулптор: Огнян ПЕТКОВ
Букетите пред паметника са от Община Малко Търново и Историческия музей , който от този ден е „Проф. Александър ФОЛ”.
Книгата „ПОМОРИЕ: древност и съвремие” е положена пред паметника на световно известния учен от авторския колектив. Тя напомня, че под неговото ръководство и идея бе съставен и издаден през 1990 г. фундаменталния научен труд „СТРАНДЖА: древност и съвремие”.
Надписът на паметника гласи: „На проф. Александър ФОЛ – Странджа е планината на вечното завръщане”.
снимка Валентин Китанов
Loading ...
