Бойко Рашков. Сн. БГНЕС

България е правова държава. От което следва, че съдебната власт – и по-специално прокуратурата, се ръководи единствено от закона, без значение кой е на власт.Българските политици, с малки изключения, неотклонно поддържат това твърдение. Медиите също. Е, намират се и такива, наистина много малко, които си позволяват да твърдят обратното. Но те, както отбеляза прокуратурата, отразяват „манипулативно, едностранчиво и невярно”.

Наистина, в прокурорската практика се случва някои разследвания да се проточат дълго, да се отварят и затварят многократно. Това обаче се дължи не на друго, а на тяхната „правна и фактическа сложност”, която явно не позволява да се разбере отведнъж има ли или няма „данни за престъпление”. Като в два случая, приключени наскоро за пореден път. Този път може би окончателно. И двата са свързани с бивш, а както мнозина са убедени – и бъдещ министър-председател на България.

Историята със „самоубиеца“

Единият казус е от времето, когато той е главен секретар на МВР и любим герой на медиите. През декември 2003 година по негово нареждане срещу къщата на барикадирал се престъпник са изстреляни 15 ракети с ръчни противотанкови гранатомети (РПГ). Къщата е срината, а престъпникът е намерен мъртъв. Адвокат на семейството му заявява, че „целта на полицаите не е била да го заловят, а е била насочена пряко към неговото физическо унищожаване“. Но през 2005 година военни прокурори стигат до извода, че служителите на МВР нямат вина, понеже загиналият се е самоубил, като се е самовзривил с ръчна граната. И прекратяват досъдебно производство.

Случаят стига до Европейския съд за правата на човека, който през ноември 2012 година осъжда България да плати 50 хиляди евро обезщетение на близките на загиналия заради това, че е било нарушено правото му на живот и на ефективно разследване. За лично отговорен съдът посочва поименно някогашния главен секретар на МВР, който по това време е вече трета година министър-председател и все така любим герой на медиите.

След присъдата правозащитници настояват прокуратурата веднага да започне разследване, а опозицията иска оставката му. Прокуратурата (ръководена още от предишния главен прокурор) отговаря, че не е получила решението на съда в Страсбург и не се е запознала с него.

Четири месеца по-късно, на 20 февруари 2013 година, след улични протести по друг повод и след като медиите кой знае защо изведнъж са го разлюбили, премиерът подава оставка. Малко по-късно новоизбраният главен прокурор внася искане за възобновяване на делото, което е и направено през юни 2013 година.

Тогава изборите са минали, дошло е ново управление, бившият премиер е в опозиция, а медиите продължават да го хулят. През декември в тях изтича информация за подновеното следствие, а заместник-главен прокурор я потвърждава: междинните експертизи напълно изключват версията за самовзривяване, загиналият е бил взривен, „убийствени манипулации са маскирали смъртта като самоубийство“.

Следват няколко месеца тишина. Междувременно минават евроизборите, управляващата коалиция се разпада, а на близкия хоризонт се задават нови избори и нови мнозинства. Медиите предричат на бившия премиер победа и отново го заобичват.

В края на юни, година след възобновяването му, без излишен шум делото е отново прекратено. Месец и половина по-късно същият заместник-главен прокурор обяснява: „Окончателната експертиза не показва да има извършени престъпления от длъжностни лица“.

„Ало, Ваньо“

През януари 2011 година изтичат направени със специални разузнавателни средства записи на разговори на директора на митниците. В един от тях тогавашният министър-председател му нарежда „да прибере” подчинените си, които в същия момент правят митническа проверка в акцизния склад на бирена фабрика, на чийто собственик премиерът бил обещал „да не го закача“.

Прокуратурата започва разследване. Но не за съдържанието на разговорите, а за изнасянето им. И година по-късно, през януари 2012, го прекратява, понеже не е открит извършител. В края на февруари 2013 година, малко след като премиерът е подал оставка, новоизбраният главен прокурор, подсетен от медиите, нарежда проверка на мотивите за прекратяване на разследването. След още два месеца негов заместник съобщава: разследването е било водено правилно и е прекратено законно. После изборите минават, идва ново управление, бившият премиер е в опозиция, а медиите продължават да го хулят.

През юли 2013 година делото е възобновено. Същият заместник-главен прокурор вече смята, че дотогава е било „удобно пропуснато да се провери съдържанието на разговорите“. „Ще проверяваме и действията на участниците, например дали е препятствана митническа проверка“, казва той. Заместник-градски прокурор на София е още по-категоричен: „Магистратите са решени да разчепкат аферата докрай“.

Решени са и депутатите от управляващото мнозинство, които създават временна парламентарна комисия за телефонния разговор, „в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт”.

Следват няколко месеца тишина. Евроизборите минават, управляващата коалиция се разпада, задават се нови избори и нови мнозинства. Медиите предричат на бившия премиер победа и отново го заобичват.

В края на юли без излишен шум делото е пак прекратено, понеже, по думите на заместник-главния прокурор, „не може да се потвърди автентичността на разговорите в тези записи”.

„Да оставим прокуратурата да си свърши работата“

Известни са още две разследвания, свързани с бившия премиер и започнали след падането му от власт. Ако скоро се разбере, че и те са прекратени, това няма да е заради предстоящите избори и очакваните резултати от тях, а както в описаните по-горе случаи – поради напълно случайно съвпадение.

Както често казват политиците, „да оставим прокуратурата да си свърши работата“. Пък и бившият (а може би и бъдещ) премиер не пропуска случай да каже колко вярва на главния прокурор.

Накрая все пак два цитата за размисъл. Единият е от анализ на главната прокуратура от юли 2013 година: „Делата за корупционни престъпления срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство”.

Вторият е на споменатия по-горе бивш премиер: „… Който има медийна империя и контрол над съдебната власт, може да управлява“.