Стоян Александров: Президентското вето над бюджета и дискусиите около него са политически заигравки

Водещ: Какво ще последва от това, че депутатите ще трябва наново да разглеждат Закона за държавния бюджет? Въпросът ми е към икономиста Стоян Александров, бивш финансов министър в правителството на Любен Беров. Може ли президентското вето да провали плановете на правителството?
Стоян Александров: В смисъл да им наруши почивката ли?
Водещ: И това, но имам предвид, и дали ще им попречи на това да реализират политиките, които са заложили в програмата си.
Стоян Александров: Значи, да им наруши почивката не е най-големият проблем. Ако си спомняте по наше време, кабинета на Любен Беров, по мое искане аз прекратих тогава почивката на депутатите, защото те не си бяха догласували един закон за данъците и трябваше да се върнат да си свършат работата. Значи, това ще бъде втори случай, може би, в последните 20 години, когато могат да бъдат върнати от морето и да си свършат работата. Не съм специалист по юридическите казуси, след като председателят на парламента е насрочил извънредно заседание за края на месеца дали трябва да се спазват другите срокове там, на база на искането на ГЕРБ, това трябва да го кажат юристите. Що се касае до самата същност на въпроса, тя действително много се дискутира. Как да ви кажа, прекалено много се преекспонира този проблем. Нищо няма да стане, ако не се гласува в кратък срок ветото, нито пък президентът ще спечели кой знае какво с това вето. Моята позиция, аз съм я изразявал, че президентите по някой път прекаляват с налагането на вето. Специално по Закона за бюджета би трябвало да се наложи вето, ако има нарушена процедура, бюджетна процедура или другото, което е крайно, ако с актуализиране на бюджет се застрашава националната сигурност, защото това е приоритет на президента – да отговаря за националната сигурност. Президентът не е човекът, който ще изразява становище дали е социален, или не е социален, прозрачен – непрозрачен и така нататък. Този въпрос го поставят съветниците, за да оправдаят заплатите си. Това, обаче само разгаря напрежението и страстите, а не се постига кой знае какво в името на стабилността и най-вече в интерес на хората. Заиграване – политически заигравки са това. Разбира се, можеше и БСП да не бърза с актуализацията на бюджета – можеше да стане есента. Една част от екипа, който бяхме при финансовия министър преди две седмици, повече може би, го посъветвахме още малко да обсъдят нещата, да положат съответните усилия за добиване на приходите, за нормализиране на разходите и есента да се внесе тази актуализация на бюджета. Не беше нужно чак толкова пожарно да става, то точно последният ден, едва ли не, от работата на парламента, като се очакваше, че може би ще има вето. Тук се показват мускули и от двете страни.
Водещ: Бяха ли достатъчно убедителни премиерът Пламен Орешарски и ресорният министър Петър Чобанов в доводите ли за актуализацията.
Стоян Александров: Първо аз не съм следил техните медийни изяви, те не обичат да се появяват много в средствата за масова информация. Но на тази среща, на която ние в Министерство на финансите – около 20-30 човека, където финансовият министър и неговите заместници дадоха доста информация и най-върлите противници, критикари на правителството казаха: „Добре, защо това не го казват публично, а го казват тук, пред нас?”. Тоест и аз също имах едно по-критично отношение от гледна точка на актуализацията, но слушайки аргументите на министъра и най-вече на неговите заместници с конкретни факти, данни, смятам, че трябва да има актуализация на бюджета. Въпросът е вече кога във времето и дали точно този тип актуализация трябва да бъде, защото тук фактически е една счетоводна сметка – да се платят определени разходи. Има определени ангажименти, те имат еди какво си финансово измерение, да бъдат осигурени ресурсите и така нататък. Докато обикновено бюджетът е израз на политики в съответни области, тези политики не могат да осъществени без финансов ресурс. Това, което липсва фактически, за по-дълбоки промени става въпрос, са тези именно политики в отделни сектори на икономиката. Но аз се надявам, че това ще стане с „Бюджет 2014” и с бюджетната прогноза в следващите 3 години. Така че винаги, на каквото и да е решение винаги могат да му се намерят кусури.
Водещ: За заема от 1 милиард също много се изговори. Доколко са основателни притесненията на президента, че този заем може да се похарчи нецелесъобразно?
Стоян Александров: Това е пълна дилетантщина. Какво значи да се похарчи нецелесъобразно? Значи, притеснява ни, че една част от този ресурс не е разчетен точно за какво ще бъде използван и тук вече са всичките критики, а останалото е резерв. Съгласете се, че в една ситуация, каквато е в световната икономика и в нашата икономика – кой е този, който стои без резерв? Кой може да разчете до стотинка точно за какво ще бъдат използвани? Ако се случи нещо, какво правим тогава? Значи, отново ще влизаме пожарно за поредната актуализация на бюджета. В крайна сметка правителството носи отговорност за управлението на страната, в това число и за изпълнението на бюджета. Има контролен орган, има Сметна палата. Освен това всяко изпълнение на бюджета се готви отчет, който се приема от парламента и парламентът е този, който дава своята оценка. Така че никой няма да остане ненаказан, ако ей така похарчи някакви пари, защото му хрумнало да ги похарчи за нещо. Или вземете един такъв аргумент: „Те ще ги вкарат в Банката за развитие и ще раздадат на свои фирми”. Представете си що за аргумент. Значи, един път ще ги похарчат, втори път, ако ги вкарат в Банката за развитие, те би трябвало да ги дадат за насърчаване на бизнеса и така нататък. Сега дали ще ги дадат на свои фирми, или не, това също може да се види. Именно не доверието, което се създаде стана основание за всякакви коментари, слухове, бели мишки, скелети в гардероба и така нататък.
Водещ: Аз неслучайно започнах с това, че темата се интерпретира по всякакви начини.
Стоян Александров: Абсолютно. Вие виждате, ако вземете аргументите, все пак може би трябваше малко по-задълбочено финансовият министър и премиерът да аргументират нещата, вие виждате едната страна на нещата – за какво искат да бъде актуализиран бюджетът. Хората са достатъчно разумни, имат си глава на рамената да мислят. Какво трябва да им отваряме черепите и да им наливаме нашето си мнение. Каква ползва ще има от нашите коментари?
Водещ: Доколкото ви разбирам това дали ще влезе веднага в сила актуализираният бюджет или няма, няма да наруши по никакъв начин намеренията на правителството да реализира своите политики.
Стоян Александров: Вижте сега, ако вземете от гледна точка на правителството, тъй като това правителство работи така притиснато от улицата, от всякакви коментатори, единственото, което му оставаше е да предприеме някакви реални действия, които бяха и взети, по отношение на парите за детски и семейни. Сега ясно е, че забавянето на предприемането на тези мерки ще бъде използвано от улицата есента с много по-голяма сила. Защото, ако тези мерки влязат в сила, ако правителството се разплати с бизнеса, ако тези поне няколко анонсирани стъпки бъдат реализирани ще се види, че все пак нещо се прави. И една част от хората ще преосмислят своето поведение дали пък протестиращите са на 100% прави и какво искат те. Защото аз все още не мога да разбера какво искат те, освен да си отиде правителството, без да дават алтернатива какво ще е следващото правителство. Сега започват да изкристализират някакви визии, започват коментари за евентуално ново преструктуриране, някакви предварителни договорки. Наивно е да се смята, че няма да се повтори картината в следващия парламент, ако не се промени избирателният закон вие сами го разбирате, че няма какво съществено да бъде променено. И пак същите хора ще управляват, само че няма да е БСП с ДПС и „Атака”, а ще е ГЕРБ с ДПС и „Атака” или кой ще влезе? Дори да влезе пета политическа сила, коя ще е тя? С какъв процент ще бъде тя? Пак ще има пазарлъци, пак ще има недоверие, пак ще има улици. Аз много пъти казвам, все пак познавам голяма част от, поне, икономическия екип на правителството, те са хора с потенциал, не им се даде никаква възможност нещо да направят. Тръгва се с презумпцията, че те са престъпници, те са крадци, и че еди какво си те ще направят – ще окрадат, ще опоскат държавата. А това, че изнасят факти, че за четири години ГЕРБ близо 8 милиарда е похарчило повече като е стопило фискалния резерв и е увеличило задълженията – това е нищо, никой го няма за нищо. А тук става въпрос за 1 милиард и изведнъж корабът потъва, става катастрофа, не знам какво. Не трябва да се подхожда по този начин.
Ева БРАНИМИРОВА