Статия на президента Георги Първанов по актуални въпроси на пенсионната система

  Целите на пенсионната реформа от 2000 г. бяха финансова стабилизация и гарантиране на автономността и устойчивостта на пенсионната система в бъдеще,се казва в статия на президента Георги Първанов,публикувана на личната му страница :

Единадесет години след началото тези цели не се постигат. Нещо повече – дефицитът в пенсионния бюджет нарасна над 20 пъти и вече превишава собствените приходи на Националния осигурителен институт (НОИ) от пенсионни вноски. Това застрашава финансовата стабилност не само на пенсионната система, но и на държавата като цяло.

НОИ и управлявания от него солидарен пенсионен фонд не само че не са независими и автономни, но са един обикновен придатък на бюджета и властта, който силно се влияе от конюктурни политически решения.

В същото време пенсионната система става все по-несправедлива и все по-неадекватна, поражда допълнителна бедност, а недоверието към нея в обществото е на рекордно високо ниво.

Едновременно с това финансовата криза показа и много сериозни системни недостатъци на пенсионния ни модел като цяло и по-точно в допълнителното пенсионно осигуряване.

Следователно, очертава се провал на пенсионната реформа от 2000 г., загубен е високият кредит на обществено доверие и са пропилени безвъзвратно значими обществени усилия и ресурси.

Затова поправките – „реформата на реформата” – в пенсионната система и в пенсионния модел бяха належащи. За съжаление, мерките които се предприемат от миналата година и начинът, по който те се осъществяват, ще доведат до подобен, даже и до още по-негативен резултат.

Тази убеденост произтича от факта, че и преди, и сега промяната се прави предимно в името на фиска и политическия комфорт на управляващите, заради икономия на пари, а не заради сегашните и бъдещите пенсионери. Тежестта на реформите (драстичното повишаване на възрастта и стажа, ограниченията на правата, „таваните” и рестрикциите в пенсионната формула) се стоварва върху най-уязвимите – възрастните, болните и бедните. За сметка на това се осигурява неоправдан комфорт и се раздават безусловно бонуси и привилегии на отделни институции, професии и недобросъвестни работодатели.

Увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране само по себе си не води до стабилизиране на системата. Подобни непремерени и изолирани действия незаслужено наказват и затрудняват хората на наемния труд и пенсионерите, сриват доверието към системата и държавността, отслабват стимулите за участие в осигуряването и водят до намаляване на приходите в пенсионната система.

Така например, драстичното (макар и плавно) увеличаване на възрастта и стажа за придобиване право за пенсия след 2000 г. доведе наистина до известно намаляване на броя и разходите за пенсии за осигурителен стаж и възраст. Ако се погледнат обаче финансовите отчети на НОИ ще се види, че спестените от това средства са отишли за изплащането на инвалидни пенсии, които поради липса на ефективен контрол през този период са се увеличили с пъти. Други хора пък, вместо заслужена пенсия, са получавали обезщетения за безработица, социални помощи или са се включили в сенчестите сектори на икономиката и бизнеса.

Всичко това дискредитира и обезсмисли реформата и не доведе до очаквания положителен ефект.

За съжаление този сценарий е на път да се повтори и през следващото десетилетие. Премахването на „тавана” на пенсионните плащания, преизчисляването на пенсиите с актуален осигурителен доход и повишаване на тежестта на годините стаж в пенсионната формула се отлагат далеч във времето – след мандата на това, а и на следващото правителство.

Нещо повече, от началото на мандата на това правителство, вече близо две години, пенсиите не са увеличавани и индексирани, не се предоставят и очакваните от хората еднократни добавки. Вместо адекватна грижа и закрила от институциите, пенсионерите са принудени да плащат допълнително високата цена на кризата и неспособността на управляващите да се справят с нея.

Не може да не се подкрепи намерението на управляващите най-после да се увеличат пенсиите – надявам се не чрез еднократна предизборна добавка. Но за съжаление действията и изявленията на отделни представители на правителството създават разнопосочни очаквания и предизвикват значимо обществено недоволство сред пенсионерите.

Вместо противоречиви изявления, ми се искаше да бъдат изяснени предварително размерът и източниците на средствата, формулата за тяхното разпределение и критериите за определяне на нуждаещите се групи и социални общности.

Поради високата обществена значимост на проблема и поради нарастващото напрежение в обществото си позволявам предварително да изразя своята позиция:

• Смятам за погрешни появилите се идеи за известно увеличаване само на минималните пенсии или за предоставяне на еднократна помощ само на самотните пенсионери, защото това ще доведе до уравниловка и противопоставяне на пенсионерите.

Убеден съм, че мнозинството от хората с минимални пенсии и самотно живеещите възрастни заслужават и следва да бъдат подпомогнати приоритетно. Но това трябва да стане чрез системата на социалното подпомагане, а критерий за отпускане на такава помощ не трябва да бъде размера на пенсията, а всичките доходи и имущество на подпомаганите лица. Защото не всички с малки пенсии и не всички вдовци и вдовици са непременно най-бедни и най-нуждаещи се от помощ. И обратно – не всички, които получават една стотинка или един лев над минималната пенсия, са богати.

Истински съм учуден от днешните предложения на управляващите, които само преди няколко месеца извадиха от осигуряването пенсиите и добавките, които имат социален характер и ги прехвърлиха на подпомагането. Именно поради тези съображения те се отказаха и от основния си предизборен ангажимент да дадат добавка към пенсиите на хората над 75 годишна възраст. Сега предлагат точно обратното.

• Затова предлагам за сметка на допълнителните приходи в бюджета, за сметка на ограничаване на някои големи, очевидно важни, но нецелесъобразни в условията на криза бюджетни разходи, още от началото на м. юли да се индексират и увеличат всички пенсии в съответствие с чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване.

Многократно съм заявявал, че категорично не приемам политиката на управляващите да не прилагат от началото на техния мандат действието на разпоредбата, която предвижда всички пенсии да се осъвременяват ежегодно по така нареченото „швейцарско” правило – с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени (инфлацията) през предходната календарна година.

Необходимо е да напомня, че това мое предложение от 25 октомври 2005 г., направено на кръглата маса „Пенсионната реформа в България – постижения, проблеми, перспективи“, беше подкрепено от пенсионерските организации, правителството и неговите социални партньори и прието с консенсус от политическите сили като възможно най – справедливата формула за индексация на пенсиите. С нея реално се защитават пенсионните доходи на всички пенсионери и тя е подходяща даже и в условията на криза, защото изисква сравнително малък и поносим годишен ръст на бюджетните разходи за индексация на пенсиите.

• Във връзка с решението на Конституционния съд от края на м. май т.г. смятам, че е необходимо не само спешното възстановяване на закритите партиди на категорийните работници и средствата по тях, но и намирането на по-добро и по-справедливо законово решение при ранното пенсиониране на работещите в по-тежки условия на труд, които се осигуряват допълнително и във фонд „Пенсии” на НОИ, и в допълнителните задължителни пенсионни фондове.
• Смятам, че по-добро и по-справедливо е при ранното пенсиониране пенсионният фонд на НОИ и допълнителните професионални пенсионни фондове да плащат пропорционална част от една обща пенсия, която да съответства на времето и/или на размера на направените вноски във всеки от тях. Би било крайно несправедливо от определена дата, независимо коя, единствено фондовете да започнат да плащат ранните пенсии или само НОИ да продължи да плаща.

По повод на Националния осигурителен институт искам категорично да се обявя срещу опитите на някои среди за дестабилизиране на една от най-големите и най-важните за хората институции в страната. В настоящата кризисна ситуация и в условията на перманентна реформа на НОИ разчита всеки български гражданин. Поради това смущенията в работата на института могат да доведат до непредвидими социални конфликти и нарушения на социалния мир в страната.

*     *     *

В стратегически план, за да се избегне повторно изразходване на обществената енергия за осъществяването на една погрешна и антихуманна политика в пенсионното осигуряване, и без да се поставя под съмнение възприетия у нас през 2000 г. тристълбов осигурителен модел, смятам, че се налага широка обществена дискусия и цялостно преразглеждане на пенсионната система от гледна точка на съобразяването й с реалностите в икономиката и на пазара, с демографските процеси и със Зелената книга на Европейската комисия за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи. Необходимо е да напомня, че по тези  и по редица други проблеми на пенсионната система многократно съм изразявал след 2002 г. своята принципна позиция.

В тази връзка искам да поставя за решаване следните по-важни проблеми и въпроси:

1. Да се възстанови и усъвършенства отменената с последните поправки в осигурителния кодекс т. н. точкова система за пенсиониране.

Смятам, че решението за отмяна на точковата система от страна на управляващите беше принципно неправилно и неаргументирано, то премахна гъвкавостта на пенсионната система и не позволява на хората при излизане в пенсия да компенсират сравнително по-малкия стаж с по-висока възраст и обратно. То принуждава загубилите работата си с голям, но недостатъчен (според властимащите) стаж и в напреднала възраст, задължително да започват работа (което е непосилно за мнозина), да плащат значителни суми, за да си „купуват” стажа и пенсията или да се молят за социални помощи и подаяния.

Категорично смятам, че, освен всичко друго, с този акт се променя коренно пенсионния модел, възприет от 2000 година, което налага сериозни поправки в осигурителната система. Защото, освен че се запазват благоприятните условия за ранно пенсиониране на лицата, работещи при тежки условия на труд до 31 декември 2014 г. (в което няма нищо лошо), за тях ще продължат да действат и разпоредбите на точковата система (навярно защото е по-добра). Така пенсионната система поставя в дискриминационно положение останалите милиони работещи в обичайни условия на труд, което е крайно несправедливо.

На практика неочаквано бяха ощетени хиляди работещи хора, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент управляващите ги задължиха да работят още години наред или да плащат хиляди левове, за да си откупят стажа и пенсията.

Такава внезапна промяна е в остро противоречие и с духа на пенсионното законодателство, което задължително следва да бъде стабилно – т.е. условията за пенсиониране в началото на осигуряването следва да бъдат или същите при пенсиониране, или променени достатъчно по-рано.

Затова смятам, че от всякаква гледна точка – хуманна, политическа, финансова, това е недопустимо поведение към трудовия човек от страна на сега управляващите в период, когато хората трябва да получават не социална репресия, а признание за труда си.

2. Кризисните процеси през последните години налагат спешно разширяване и усъвършенстване на системата за гарантиране на средствата на осигурените лица и пенсионерите във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и приемането на механизми за компенсирането им в определени случаи.

Не споделям практиката и намеренията в някои страни (каквито коментари има и у нас) за замразяване или ликвидиране (изцяло или частично) на втория задължителен пенсионен стълб и одържавяване на активите на допълнителните универсални и професионални пенсионни фондове. Такива действия десетки години след приемането, развитието и утвърждаването на настоящия модел биха създали недоверие не само към пенсионната система, но и към законността и инвестиционния климат в страната.

Финансовата криза показа много сериозни недостатъци на пенсионния ни модел – липсата на достатъчни гаранции за лицата, които по силата на закон задължително трябва да се осигуряват във втория стълб, без да имат право да избират друг вариант като алтернатива, както и отсъствието на гаранции за средствата на лицата в доброволните пенсионни фондове в третия стълб.

Отсъствието на надеждна и ефективна гаранционна и компенсационна система за пенсионните спестявания в определени условия превръща държавата в реален „съучастник” в процеса на отнемане на доходи от гражданите и бизнеса. Защото вместо да предпазва, държавата задължава в условията на криза хората и фирмите да си влагат средствата в предварително обречени и губещи дейности и начинания.

В световната практика са познати различни такива механизми и системи и след внимателен анализ и диалог със заинтересованите страни следва да се приемат най-подходящите за нашата страна.

Възможно е освен пенсионноосигурителните дружества и фондове, в гаранционната верига да се включат банковата и финансовата системи, държавата, т.н сребърен фонд и други.

3. Да се прекрати практиката на безразборно и безусловно намаляване на вноските за пенсия. Евентуалното бъдещо освобождаване на ресурси в солидарния първи стълб следва да остава в системата и да служи за увеличаване дела на допълнителното осигуряване (капиталовите схеми), където парите се спестяват в индивидуални партиди и заедно с получената доходност от тяхното инвестиране могат да гарантират сериозен ръст на бъдещите пенсии. Много е важно да се отбележи, че сега пенсионните фондове са едни от най-големите инвеститори в реалната икономика.

4. Многогодишното прилагане на тристълбовия модел показа и редица други несъвършенства в допълнителното пенсионно осигуряване, които следва спешно да бъдат преодолени.

Необходимо е да се засили и насърчава конкуренцията между пенсионноосигурителните дружества, което ще бъде в интерес както на осигурените лица, така и на бизнеса; да се засили и усъвършенства нормативната уредба за участието на осигурените лица и пенсионерите в управлението и контрола на пенсионноосигурителните дружества; да се усъвършенства правната уредба за функционирането на професионалните пенсионни схеми, като може да се помисли и за възможността те да могат да бъдат управлявани и от работодателски сдружения, каквато практиката съществува в редица европейски държави и други.

5. Създаване на алтернативна възможност и стимули за хората, родени до 1 януари 1960 година да се осигуряват в допълнителното пенсионно осигуряване и да получават допълнителна пенсия към пенсията си от НОИ за осигурителен стаж и възраст. Известно е, че сега само родените след тази дата се осигуряват с част от вноската за пенсия (5 на сто) в универсалните фондове на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, а останалите 12.8 на сто превеждат в пенсионния фонд на НОИ.

Едно добро решение би било да се даде възможност на родените до 1 януари 1960 година по тяхно желание да се осигуряват със същия размер вноска (5 на сто), но в третия стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, а останалите 12.8 на сто да продължат да внасят в НОИ.

Смятам, че с това ще се преодолее съществуващото сега дискриминационно отношение към по-възрастните осигурени лица.

6. Да се уреди по качествено нов начин и въведеното от 1 януари 2009 г. участие на държавата в осигуряването за пенсия чрез трансфер на средства във фонд “Пенсии” на НОИ в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица, в т. ч. и на самоосигуряващите се.

Участието на държавата в осигурителния процес в този вид е лишено от здрав смисъл, не се различава съществено от начина на финансиране на дефицита по бюджета на ДОО и не стимулира осигурените лица и осигурителите да участват пълноценно в тристълбовата пенсионна система. Би могло да се разработят ефективни механизми за целево насочване на такива средства към социално ангажирания бизнес, към фирми които нямат задължения към държавата и работещите или към осигурители с договорени фирмени пенсионни схеми и т.н. По подобен начин биха могли да се стимулират и осигурените лица.

7. При умело и по-ефективно управление сериозен източник на средства за гарантиране на финансовата стабилност на пенсионната система (каквото е и неговото предназначение) в края на това десетилетие би могъл да бъде т.н. Сребърен фонд, който се пълни с част от бюджетните излишъци, от приходите от приватизация и концесиите. За съжаление сегашното правителство в продължение на 2 години държи натрупалите се във фонда над 1.6 млрд. лв. на пренебрежимо малък нисколихвен  депозит в БНБ, не се изпълняват законовите изисквания за управление на средствата, а късно създадените управителни органи на фонда (едва в средата на 2010 г.) на практика не работят.

8. От усъвършенстване се нуждае формулата за изчисляване на размера на пенсията в която следва да се повиши тежестта на всяка година стаж и да се смекчат различията в пенсиите, произтичащи от приравняването на осигурителния стаж от една категория в друга.

В заключение следва да се отбележи, че при оптимизиране, усъвършенстване и умело управление на действащия пенсионен модел, може постепенно да се повиши адекватността на пенсиите и да се постигне така желаната стабилност и устойчивост на пенсионната система. Необходима е обаче политическа воля и загриженост за съдбата на възрастните хора.