България се е сринала с две места вгодишната класация на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ (Freedom House) за свободата на медиите по света и вече заема 78-о място, като е изпреварена от страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.

Първите 65 държави в подреждането се смятат за свободни, докато последните 63 са несвободни. „Фрийдъм хаус“ класира общо 196 страни, сред които България попада в групата на частично свободните, делейки едно и също място с Унгария.

Както отбелязва в блога си медийният експерт Нели Огнянова, индексът показва степента на свобода  на основата на: правната среда (нормативните атове и как се прилагат),  политически влияния и зависимости (цензура); наличието на  икономически фактори и ограничения (структура, прозрачност и концентрация на собствеността на медиите и на производствените разходи; поръчково и платено съдържание и др.)

България е на 78 място, заедно с Унгария, в категорията частично свободни медии, като отстъпва от 76 място според индекс 2011 (за 2010 г.).

Малко след страната ни се нареждат Индия, Монголия, Ботсвана, както и Хърватия и Румъния, които попадат съответно на 83-о и 86-о място. България е на 10-а позиция сред останалите държави от Централна и Източна Европа, където се намалява рязко свободата на медиите.

В групата на свободните държави в региона „Фрийдъм Хаус“ поставя Естония, Чехия, Словакия, Литва, Полша, Словения и Латвия. Ситуацитя в Македония, Украйна и Унгария пък чувствително се влошава.

В Русия новите медии са постигнали известен напредък в смекчаването на почти пълния контрол на държавата върху основните медии, но той трябва да бъде затвърден, отбелязва „Фрийдъм Хаус“. Организацията допълва, че значително подобрение е постигнато в Грузия, Косово и Черна гора.

В челото на класацията традиционно се нареждат скандинавските страни – Финландия, Норвегия и Швеция.

Според данните на „Фрийдъм Хаус“ по-малко от 15% от световното население живее в страни, където се наблюдава пълна медийна свобода, което е най-ниското ниво от десетилетие насам. Все пак това е първият доклад от 8 години, в който се посочва, че свободата на медиите в света не намалява.

Докато в повечето региони не е регистриран спад на медийната свобода миналата година, а в арабския свят дори е отбелязано подобрение, Северна и Южна Америка са единствените континенти, на които медийната свобода се е влошила. Макар САЩ да продължават да имат едни от най-свободните медии в света, те регистрират лек спад заради арестите и тормоза на журналисти, отразяващи движението „Окупирай“, изтъква организацията.

Докладът е публикуван преди Световния ден на свободата на медиите, който се отбелязва на 3 май.

Свободата на медиите у нас не е повлияна позитивно от членството в ЕС

На фона на динамиката, очертана от горните данни, заслужават анализ два факта, посочва в блога си Нели Огнянова. Според индекса България е била в категорията държави със свободни медии през периода 1999-2002, когато се въвеждаше хармонизирано законодателство и се либерализира пазара на електронните медии.

От 2003 г. оценката за свободата на медиите е относително устойчива:България устойчиво се определя като частично свободна и заема последно място (сега с Унгария и Румъния) от държавите в ЕС,  като за 2011 г. тенденцията е надолу.

Вторият факт е, че свободата на медиите в България не се влияе позитивно от влизането на България в ЕС.  Членството в Съюза  не се оказва фактор, който да върне България в зоната на държави с медийна свобода.

Обяснението на този факт не е едноизмерно, но със сигурност има връзка с начина, по който се формира медийната политика и се създават и прилагат законите под мощното влияние на олигарсите и с начина, по който медии и журналисти не само не се съпротивляват, но търсят и се възползват от късите дистанции с властта, коментира Нели Огнянова.

Като припомня, че емблематичните  годишни срещи на българските медии от 2007 г. се откриват от премиер, президент или и от двамата заедно, доц. Огнянова заключава лаконично: „За единството на власт, бизнес и медии дават  78-то място“.

Орлин Спасов: Корупцията в медиите е сериозен проблем

Класациите за свободата на словото имат ориентировъчен характер, но когато една негативна оценка започне да се повтаря от много и различни източници, тя вероятно говори за съществуването на такъв проблем, коментира пред журналисти директорът на фондацията „Медийна демокрация“ Орлин Спасов по повод на класацията на американската неправителствена организация „Фрийдъм Хаус“.

Корупцията в медиите в България е сериозен проблем и той не може да бъде изведен от общия индекс на корупцията, който засяга и други области, отбеляза Спасов. Според него един от основните проблеми е размиването на границите между PR и журналистика.

Той коментира и доколко свободата на пресата намира отглас в самата преса. Когато има обща негативна критика, медиите я публикуват, но пропускат конкретната критика към конкретни издания. Дискурсът за свободата на медиите може да присъства в медиите и същевременно да бъде употребяван в техен интерес, посочи Орлин Спасов.

Такъв тип класации са форма за насърчаване на аудиторията да следи ситуацията, защото свободата на словото не е нещо, което се управлява от политиката, коментира и френският философ и издател Жерар Вормсер.

Друг френски експерт – Жан-Кристоф Беше, посочи, че едно от предизвикателствата пред свободата на словото е да се направи разлика между информация и комуникация. Когато едно издание няма достатъчно читатели, прибягва до комуникация, каза той.

Експертите участваха в пресконференция за представяне на програмата на серия от дебати и срещи под наслов „Европа в медиите и медиите в Европа“ със специален акцент върху свободатана печата в контекста на кризата. Дискусията ще се състои от 11.00 ч. в четвъртък в „Шератон“ и с нея ще се отбележи Световният ден на свободата на медиите – 3 май. Същия ден от 15.00 ч. в Софийския университет ще се проведе конференция „Да бъдеш журналист днес“. Инициатори са фондацията „Медийна демокрация“, Френският институт в България и Гьоте институт в София.