Борбата с корупцията в България се оказа нещо толкова секретно, че прокуратурата дори не желае да каже кой я води. Това става ясно от незаконния мълчалив отказ, който получи редакцията на Mediapool от главния прокурор на своето питане по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Въпросите на Mediapool нямаха за цел да разкрият някакви съкровени държавни тайни. Искахме г-н Сотир Цацаров информация за това кой прокурор ръководи специализираното звено за борба с корупцията по върховете властта. Този човек поема върху себе си огромна персонална отговорност за тази твърде важна задача на държавата и би трябвало по някакъв начин да се отчита пред обществото. Оказва се, че името му е тайна, а от това следва и освобождаване от отговорност пред обществото.

Тайна е и информацията по колко души от прокуратурата, ДАНС и МВР влизат в това суперсекретно спецзвено. Не се казва нито как са подбрани, нито кои са. Медиите и обществеността не са в състояние да направят каквато и да е оценка дали са подбрани независими професионалисти или просто „наши“ хора.

Има мълчалив отказ да се предостави и споразумението между прокуратурата, ДАНС и МВР за създаването на антикорупционното звено.

Тайна е, забележете, е и информацията по колко преписки и дела работи към настоящия момент въпросното звено. Не за какво са преписките, а колко са. Това по никакъв начин не би засегнало следствената тайна. Секретни остават още постигнатите осъдителни присъди, макар съдебният процес в страната да е публичен, поне по конституция. Не се предоставя информация за внесените обвинителни актове в съда.

И накрая, но не по важност, главният прокурор не желае да обясни, ако цялата тази информация е засекретена, на какво основание става това.

Липсата на отговор оставя усещането, че обществото трябва сляпо да вярва, че група неприкосновени хора се борят в пълна секретност с корупцията, но не и да чака резултати.

Антикорупционното звено бе формирано през пролетта на тази година, след като премиерът Борисов и ГЕРБ се съобразиха с волята на главния прокурор да не се създава независима прокуратура за борба с корупцията по върховете на властта по т.нар. румънски модел.

Така се роди изключително тайното антикорупционно звено под ръководството на Сотир Цацаров. Още в началото на април бе обявено, че то ще функционира в пълно медийно затъмнение.

Едно е обаче медийното затъмнение върху конкретни оперативни разработки, друго е да се мълчи за всичко, включително за постигнатите резултати. Извън всичко това, мълчаливите откази по Закона за достъп до обществена информация са напълно незаконни.

Румънските медии често се оплакват, че тяхната антикорупционна прокуратура е безотчетна и обявява пред обществото само онова, което иска да съобщи. В България дори не се знае кой да се пита. Звеното е под ръководството на главния прокурор, но се предполага, че все пак някой от подчинените му е поставен начело.

„Абсурдно е“

„Абсурдно е институцията, която е призвана да съблюдава закона и да се бори с престъпленията и нарушенията, да го нарушава“, коментира адв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ пред Mediapoоl. Той напомни, че правото на достъп до обществена информация е гарантирано с конституцията и затова мълчаливи откази винаги се смятат от съда за незаконни.

„В съдебната практика мълчаливият отказ по ЗДОИ е наречен „нетърпимо от правото явление”. Според определение на ВАС още отпреди 10 години „държавните органи назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закон функции, а не да мълчат“, допълни адв. Кашъмов.

Според него мълчанието на главния прокурор е още по-смущаващо, когато става въпрос за важна тема като борбата с корупцията и въпроса кой, как и в каква степен се бори с нея.

„Дейността на държавните институции е публична и всеки гражданин има право на информация за това как се осъществява, от кого и с какви резултати. Затова не става ясно какво толкова е смутило институцията, призвана да се бори с престъпността, при поставянето на въпроса кой, как и с какви резултати противодейства на корупцията. И при пълното мълчание по заявлението за достъп до информация възниква естественият въпрос дали такова противодействие въобще се извършва“, каза адвокатът. Той напомни, че прокуратурата е длъжна да казва поне защо отказва някаква информация.

„Поведението, обозначавано като „корупция”, особено по високите етажи на властта, пряко засяга въпросите за ефективността на управлението, съобразеността на решенията с обществения интерес и справедливостта. Пълната липса на отговор на въпросите е наистина нетърпимо явление в едно демократично общество“, коментира адв. Кашъмов.

Преди година прокуратурата бе „удостоена“ с антинаградата „Катинар” от ПДИ в категорията „Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и нарушава правата на гражданите” .

Причината бе, че през последните няколко години непрозрачността в работата на държавното обвинение се задълбочава. Миналата година Софийска градска прокуратура отказа да предостави информация за случаите, по които е работил като следовател Делян Пеевски. Тази година стана ясно, че прокуратурата просто е пазила имиджа Пеевски, тъй като делата, по които е работил, са точно нула, а информацията за това излезе на бял свят след съдебни дела.