Само в Истанбул са пристигнали поне 150 хиляди сирийски бежанци, спасяващи се от ужасите на войната в Сирия и в търсене на по-добър живот и препитание. Огромният град на Босфора обаче за много от тях е по-скоро междинна спирка в усилията им да стигнат други европейски държави. Това става ясно от кореспонденция на БТА от Истанбул, публикувана в четвъртък.

Семейства, които спят на палатки в парковете и градините на Истанбул, лошо облечени боси дечица, които се хранят с остатъци от хляб и храна, просещи по улиците хора. Такава картина често може да се види на различни места в мегаполиса Истанбул, където в последно време има рязко увеличение на броя на нелегалните сирийски бежанци, пише авторът Нахиде Дениз.

Тя отбелязва, че в началото на сирийската криза бежанците са се приютявали главно в близките до границата със Сирия области в Югоизточна Турция. В последно време потокът се е насочил към Истанбул.

За нелегалните сирийски бежанци мегаполисът е една възможност да намерят по-добри условия за живот и препитание. Според запознати с проблема източници обаче същинската им цел е да се прехвърлят от Истанбул към европейските държави. Мегаполисът е отправната им точка, пише кореспондентът на БТА.

Юристът Халим Йълмаз от гражданската организация Мазлумдер казва, че 75 процента от сирийските бежанци живеят извън бежанските лагери. Броят им надхвърлял един  милион души. Само в Истанбул те са над 150 хиляди. Според други източници бежанците са над 500 хиляди души.

В Истанбул сирийските бежанци пристигат на групи. Едни се настаняват при роднини, други наемат квартири в крайните квартали. Има и такива, които поради невъзможност да плащат наемите, които в Истанбул са доста високи, спят в парковете край Босфора и Златния рог, където са разпънали палатки. Те се хранят с храната, които им подаряват местни хлебари, ресторантьори или милостиви местни жители.

Но времето застудя, появиха се болести. Сирийците се оплакват от негативно отношение на местните власти към техните проблеми.

В кореспонденцията се цитира Мохамед Йомер от сирийския град Алепо, който разказва, че заедно с жена си и трите им малки деца избягали след бомбардировките. Те отказали да отидат в лагер, защото там се отнасяли лошо с хората. Надявали се, че ще намерят квартира и работа в Истанбул. „Но тук гледат на нас като натрапници, наричат ни крадци и не ни дават работа. След като свърши войната, ще се върнем в Сирия. Дотогава нека отговорните институции ни помогнат“, казва той.

Мохамед Хъдър, баща на четири деца, които живеят на палатка в един истанбулски парк, също се оплаква от незаинтересоваността на общинските власти. „Общинарите дойдоха и поискаха да напуснем парка, разрушиха палатките ни. Казаха ни да отидем другаде. Къде, като никой не иска да ни вземе на работа. Наемите са много високи. Вече стана студено, но се страхуваме да палим печки в палатката, за да не се подпали.“

Според официалните източници, ситуацията със сирийските граждани в Турция е много специфична. Турската държава приема сирийците и ги нарича не бежанци, а гости, и така се държи с тях. Турската държава поема изцяло грижите за онези, които са настанени в бежанските лагери – по официални данни броят им е около 600 хиляди души, настанени в лагери в около 20 селища.

Раздават им топла храна по три пъти на ден, имат достъп до медицински услуги и образование. През тази година около две хиляди сирийски деца ще учат в училища, които са построени специално за тях.

Турската държава, която успешно се справя с проблемите на бежанците в лагерите, е в невъзможност обаче да разреши проблемите, които й създават нелегалните сирийски бежанци в мегаполиса Истанбул и другите градове на страната.

Много сериозни са твърденията, че сирийските бежанци влияят отрицателно върху социалния живот на турското общество. Специалисти бият тревога за възможни нарушения на демографския баланс на страната.

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, от 2012 година досега молбите за предоставяне на убежище в Турция са се увеличили четири пъти, пише в заключение кореспондентът на БТА в Истанбул.