Никога нищо не съм обещавал, заявява Симеон Сакскобургготски в интервю за испанския вестник „Нова дума“, препечатано от официалния сайт на Сакскобургготски.
Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал – не. Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал, коментира експремиерът, отговаряйки на въпрос за Бойко Борисов.
Познавам генерала, разбира се. Бил съм и аз там, където е той сега и ми е много трудно да давам някакви оценки, защото човек трябва да е на неговото място, за да може да прецени, казва още Сакскобургготски.
По думите му – относно обещанията – „същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после – спад“.
Пак виждам една черта – очакванията. Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото, обяснява създателят на НДСВ.
По темата за царските имоти Сакскобургготски коментира – Мисля, че има немалко хора, които просто не са еволюирали и са останали с мисленето си от периода 1946-1989 г.
Те си имат твърди предубеждения, които нямат разбиране или симпатия към частната собственост, да не говорим за политическите предубеждения, които вече засягат конкретни лица. Така е било, през тези 50 години.
Кажете ми тия имоти били ли са някога на народа, задава на свой ред Симеон въпрос.
Публикуваме цялата част от отговора му по тази тема:
„Прословутите имоти. Това е феноменално; толкова вече е набито в съзнанието на хората, че съм дошъл да си взема имотите, че не са мои, че са на народа и други подобни.
През 2000 г., като дарихме парка на Врана – който е наистина чудесен парк, само да се грижат по-добре за него – на пресконференцията някой каза ли ми: „Чакай, какво даряваш? Това не е твое!“?. Самият кмет Софиянски беше там и никой не каза нищо. Но това беше преди да стана „злият премиер“ и да настъпя някои интереси.
Беше много смешно – Софиянски показа благодарствената диплома от град София на сестра ми и на мен – и на излизане една млада журналистка попита: „Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?“. Отвърнах й: „Госпожице, мисля, че за днес 900 декара не е лошо“. Всички се изсмяха.
Никой тогава не каза „това не е ваше, къде сте тръгнали да го дарявате“, а след това изведнъж всичко живо се обръща и с ентусиазъм, без най-малки юридически познания, започва да крещи.
Помня 1995 година. Много хора идваха след промените и ми се обаждаха, и ми казваха: „Ама вие трябва на всяка цена да си поискате имотите, туй е реституция“. Тогава им казвах, че има други приоритети за България в момента, които са далеч по-важни.
После вече се постави темата и Конституционният съд се произнесе с 12 на 0 гласа. Според мен е ясно. Ако беше 6 на 5 с едно „особено мнение“, темата можеше да бъде по-друга. И никой не възрази тогава.
Но когато станах премиер, вече избиха всички комплекси за отмъщение, за неудовлетворение, за каквото и да е, плюс старите, които не са еволюирали и са си останали с „монархо-фашисткото“ гледане.
Виждам, че много от нещата не са юридически, а чисто политически. Постоянно излизат аргументи, на които не отговарям, защото има адвокати, има Страсбург и има достойнство – не мога да слизам, да кажем на махленско, жалко ниво.
Това са по-скоро хули, намеци, обиди, предположения и най-вече излиза субективното – как биха действали, ако бяха на моето място.
И там вече научавам много за народопсихологията. Дори напоследък викат: „Той дари парка Врана, за да не му плаща издръжката“. Може ли да се стигне дотам? Има една особена нагласа – да не понасяш някой да има повече от теб. Какво е това? Завист!
Ако тук испанците (интервюто е взето в Мадрид, б.р.) се шегуват, че националният им спорт е завистта, ние сме в превъзходна степен за Гинес. Защо? Много няма да спечелиш от това. Може да те озлоби, но друга възвръщаемост няма.“
Loading ...
