/Есе по тема,обявена от ЮНЕСКО и Фондация „Гой“ /The Goi Peace Foundation/
Човек,който се опитва да пише по темата: «Силата на културата да създаде по-добро бъдеще» трябва да си отговори преди всичко на няколко въпроса: що е култура,откъде идва нейната сила,и колко голяма трябва да е за да създаде по-добро бъдеще.
Всеки запознат обаче, даже повърхностно с проблемите на теорията на културата,знае трудностите при определението на самото понятие «култура»
В средата на миналия век двамата известни американски културни антрополози Алфред Крьобер и Клайд Клакхън успели да систематизират 178 научни определения на различни изследователи,дадени до този момент за културата.В процеса на изясняването на това понятие са се проявявали тежнения ту към сходството му с “образованието” /субективната култура на индивида/,ту към близосттта му с “изкуството”/обективната материална и духовна култура/.И до ден-днешен продължават да се изпитват трудности при самостоятелното обяснение на културата без използване на понятието “цивилизация”, и обратното- за да се даде дефиниция на цивилизацията,е необходима помощта на понятието “култура”
Различните определения за културата,се свеждат до:
- съвкупност от всички видове преобразователна дейност на човека и обществото и резултатите от нея;
- съвкупност от социални, религиозни и други структури, интелектуални, артистични и други изяви, които характеризират едно общество;
- в широк смисъл – съвкупност от изображения и от социални практики; в тесен смисъл – всичко, което е артистично или интелектуално създание.
В един по-точен смисъл културата е онова,което е сътворено в живота като продукт на човешката мисъл и на човешките усилия.Същевременно,науката за културата разглежда този феномен в по-тесни рамки, извлича от нея духовните прояви, тези, които са свързани със специфичните дейности в областта на науката, просветата и изкуството.
В ЮНЕСКО при употреба на понятието “култура” се разбира: човешка дейност в различните нейни проявления, включително всички форми и способи на човешкото самоизразяване,самопознание и натрупване на навици и умения.Културата е набор от правила,които предписват на човека определено поведение с присъщите преживявания и мисли.
Има ли сила културата да създаде по-добро бъдеще и откъде идва тази сила?
В днешно време културата интегрира усилията на хората да живеят пълноценно и да се справят с изпитанията на времето и всекидневието,да преодоляват с успех с икономическите и социалните препятствия,да решават положително екзистенциалните си проблеми и да реализират себе си смислено,пълноценно и трайно,но и да се самоосвобождават от своите «автокапани».
Във всекидневието си човек постоянно реализира културни цели задачи и влечения. Може да се каже,че всекидневната култура е генераторът на всичко онова,което той мисли,чувства и създава.Но това няма да е достътъчно,за да изрази пълноценно същността на ставащото.
Всекидневната култура се изразява в стила на мислене,технологията на създаване на ценности,способността за извършване на ритуали и обичаи на отделния човек за приобщаването му към социалните и културни процеси. Тя представлява комплексна интегрална категория,която се вмества в изконната мисия на хората да се развиват,да евоюлират духовно и физически,да бъдат активни в усилията,полагане за собственото им усъвършенстване.
С други думи, силата на културата произтича от активността на хората да я творят и от техните интегрални усилия да постигат това,което несъмнено влияе и върху качеството на живота.Върху този процес,според съвременните изследователи,на култура влияят две основни тенденции,които са устойчиви.Едната е за приобщаване към даден модел и система на културата,схващана като съвкупност от ценности,значения, символи и норми,а другата-към разграничаване от определении модел и система.
Силата на културата ще се увеличава в зависимост от обмена на информация и от размяната на символи и значения.Не случайно символните културни ресурси, разпространявани от медиите,в т.ч. и от интернет опосредстваната комуникация,се сочат като една от най-важните културни области,изграждащи структурата на т.н. суперкултура, която се явява продукт едновременно и на глобализацията и на персонализацията.В това отношение ще действа максимата »Да мислим глобално,да действаме локално».Тя е мото на Римския клуб.Един от основателите на «Сони»-Акио Морита е перифразирал това мото до една дума: «glocalization»,която като нарицателно, освен за бизнеса,се отнася и за културата. Глокализизацията в днешното културно многообразие ще увеличава силата на културата за създаване на по-добре бъдеще,когато правото на култура стане още по-широко достъпно и гарантирано от закона.И когато за културните политики,осъществявани от и чрез ЮНЕСКО и Европейския съюз бъдат осигурени още повече финансови средства.Това се отнася с особена сила за Несебър-единственият български град под егидата на ЮНЕСКО.
Мартин МОМЧИЛОВ-студент
ІV-курс по право в СУ «Св. Климент Охридски»
Loading ...
