© Пресцентър МФДелът на сивия сектор в българската икономика е около 20 на сто спрямо официалния брутен вътрешен продукт за периода 2000-2009 година.
Това сочат предварителни оценки на експертите на Министерството на финансите, изготвени по метода на потреблението на енергия в България за същия период. Резултатите от първия подробен институционален анализ на дела на сенчестата икономика в страната МФ ще публикува в средата на септември.
Предварителните оценки отчитат ефектите върху потреблението на енергия от промяна на цените на енергийните стоки, структурата на икономиката и технологичния напредък.
Методът е избран заради относителната му простота и точност при отчитане на динамиката на сенчестия сектор.
Предварителните резултати, представени в таблицата показват, че през последните години делът на сивата икономика е достигнал стойности от около 20% от официалния БВП. Анализът обхваща периода до 2009 г., тъй като все още не са публикувани официалните статистически данни за потреблението енергия в страната за миналата година.
Първата част на проекта се фокусира върху алтернативните аналитични подходи за измерване и моделиране на феномена „сива икономика“.
Идентифицирани са четири най-често използвани дефиниции – фискална, пазарна, юридическа и статистическа, както и четири основни подхода за измерване и моделиране на сивата икономика – количество пари в обращение; потребление на електричество; Индекс „Икономика на светло“, както и емпирични модели за анализ на сивата икономика – структурно уравнение за измерване на корупцията и сивата икономика и Моделът МIMIC.
В първия анализ по проекта е представен и възприетият световен опит за борба срещу сивата икономика, посредством интегриране на системи за електронни разплащания.
Една от страните с най-разработен пазар от гледна точка на електронните разплащания е Белгия, която преминава към система за централизирани електронни плащания още през 1974 г. с въвеждането на т.нар. Център за обмен на валута и клиринг (CEC – Centre for exchange and clearing), подразделение на Националната банка на Белгия.
Предназначено предимно за транзакции от физически лица, CEC обслужва парични трансфери до 500 000 евро, чекове до 50 000 евро, всички транзакции с дебитни и кредитни карти.
По данни на Националната банка на Белгия, CEC отговаря за 99,75% от обема на междубанковите разплащания в страната. През 2007 г. CEC достига среден процент на плащанията до 4 милиона на ден.
Електронните разплащания в потребителския сегмент представляват най-важният инструмент за управление на 42,8% от почти 2.099 милиарда безналични разплащания в банковата система.
В периода 2000-2007г. броят на издадени дебитни карти бележи ръст от 10.96 милиона до 13.72 милиона, което представлява средно по 1.32 карти на белгийски гражданин.
Анализът представя и едно от най-популярните определения за сива икономика, което гласи: „пазарно производство на стоки и услуги, незаконно или законно, което не попада в официалните статистики при изчисляването на БВП„.
Своеобразен измерител на сивата икономика на индивидуално ниво могат да бъдат резките промените в социално-икономическия статус на гражданите, а на макроикономическо ниво – установяването на нетипични трендове, като например темповете на нарастване на потребление на стоки и услуги, на инвестиции или на количеството парична маса в обращение в условия на икономическа рецесия, в рязка диспозиция на тенденциите в декларираните доходи.
Пример за последния индикатор е разминаването между официално декларираните работни заплати в България и бурният растеж на потребителско кредитиране в периода 2007-2008 г. (70%-100% получено одобрение на подадени искания за кредит), който не би се състоял, защото би било невъзможно да се постигне коректно обслужване на кредити.
Loading ...
