Селото, до което нарочно няма път

| Източник: в."Сега"

Репортаж

Селото, до което нарочно няма път

Бохема е населила Емона на нос Емине. Открила е там райско кътче и си го пази

Диян Божидаров

Емона – красота на ръба на Стара планина

До рая се стигна трудно. Тръгва се от Бургас или Варна, свива се към Иракли и се изминава 5-6-километров ужасен, покъртително надупчен бивш асфалтов път. В края му е село Емона, нос Емине, и ти разбираш защо си струва да изпочупиш автомобила. Красиво е, изключително, местните жители казват, че тук е раят.

Това не е място за отглеждане на зеленчуци. Не и за животновъдство. И за масов туризъм не е. Това е място за музи – поетите да съзерцават, художниците да рисуват, актьорите да се вдъхновяват.

Асфалтовият недостиг е съчетан с липса на водопровод. Поради липса на мобилна мрежа

стока от първа необходимост е стационарният телефон

Но в Емона няма да видите старите и обрулени от живота селски български старци. Те, за съжаление, са измрели, или са някъде в града, за да ги гледат децата. Тук лятото ще срещнете столични художници, музиканти, артисти. Бохемата се е разпиляла в китни къщи по хълмовете на селото. Довела е деца и внуци. Отмаря, рисува, музицира.

Разпиляла или събрала? Откъснала се е от света или се брани от него? Този въпрос по отношение на бохемата е интересен. Ключът към него е в ужасния непроходим път. Той нито е чак толкова дълъг, нито релефът е такъв, че да не може да се построи. В Емона чух няколко обяснения: „Община Несебър не ни обича, затова не го прокарва“; „Не ни обича, защото тук хората са интелектуално извисени, никой не харесва люде, които са на по-високо духовно ниво“. В близкия град Бяла узнах друга версия. „Там къщи имат артисти, депутати, министри. Гледат да не се застроява селото им. Нарочно не прокарват път“, разказа младеж.

Всъщност, за хората с летните къщи липсата на асфалт не е проблем. Пред всяка е паркиран джип. Водата се осигурява чрез сонди и резервоари.

Цигуларят Марио Василев, флейтистът Даниел Фархи, художниците Марина Гачева, Георги Липовански и Косьо Джелебов, актьорът Веселин Калановски са само част от заселилата се творческа гилдия. Къщи имат и заможни хора, не толкова изкушени от изкуството. Преселването почва някъде през 80-те години на миналия век, когато имот купуват Марина и Димитър Гачеви. Техни приятели им идват на гости, харесват мястото, сдобиват се имот. Всяка вила лежи върху един от последните ридове на Стара планина, всяка тераса гледа към Черно море. Географското положение е такова, че синият хоризонт е допълнен с хълмовете на най-южното българско Черноморие.

Това е ръбът на Стара планина,

безумно красив, и аз почвам да вярвам, че нарочно няма път до там.

Поводът да сме в Емона е фестивал, организиран за трети път през август. Той е безплатен за посетители, но чрез търгове и дарения се събират средства за ремонт на църквата „Свети Никола“. На търговете се продават картини на местните художници, тази година се проведе и детски пленер. Свирят местните музиканти, звучат пиано, джаз, рок (Васко Кръпката). Това лято фестивалът бе открит от Камелия Тодорова, в църквата Филип Трифонов изнесе моноспектакъл. Организаторът Марина Гачева обяснява, че думата „фестивал“ е измислена от журналистите, първоначалният вариант бил „културна седмица“. А идеята тръгва от една Шекспирова вечер, проведена от местните артисти в двора на Марина – представлението се получило добре, участници и публика решили събитието да стане регулярно и да надскочи тесния приятелски кръг. Гостуващите творци не вземат хонорари за изпълненията.

Църквата „Свети Никола“ е част от византийски манастир, строен през XIII век. Манастирът няколко пъти е местен, опожаряван, най-вероятно от пирати казаци, пак изграждан. Сегашната църква се намира на около километър от селото и е вдигната през 1847 г.

Само стените й са здрави,

дори не съвсем, тъй като има пропуквания. След първите две издания на фестивала, като прибавим и регулярните дарения, са събрани към 70 000 лв. С тях в основите е налят бетон и е спряно свличането. Но пари са нужни още. „Някъде около 100 000 лв.“, обяснява протодякон Любомир Братоев, който служи в храм-паметник „Св. Александър Невски“. Той също има вила в Емона.

Кой дарява? Кой купува картините на търговете? Това пак предимно са заселниците в Емона. На фестивала се стичат и плажуващите на Иракли, но те, по разбираеми причини, няма как да заделят значими средства.

В селото има още една църква – „Свети Димитър“. Тя също е ремонтирана, пак с дарения. Сега в двора й деца изработват и пускат хвърчила. Малчуганите живеят в София, Виена, Генуа – където работят родителите им или дядовците.

Всъщност, целият този морски край в началото на миналия век е заселен от български бежанци от Одринска Тракия. Те заемат мястото на отпътуващи към родината си гърци. Появяват се вражди, напрежения. Всичко това е минало и никой не го помни. Кметският наместник Борис Апостолов обяснява, че днес в Емона живеят едва петима души, родом от селото. Всичко друго са преселници в последните години, къщите им са над 100. Ако не са те, ако не е тяхното дарителство, усилия и добро желание, всичко загива.

Апостолов е пчелар, вади мед и се кълне, че това е най-екологичният мед в България. В блоговете четем, че обещал ремонт на пътя до Емона. И сам си сложил срок – 2099 г.