Ще ви кажат, че медиите са рожба на модерната епоха, ерго в тях нямат място ирационалните неща. Тъкмо обратното. В общество без йерархии, образование и авторитети медиите започват да се състезават по идиотизъм, в борба за оредяващия читател.

Повод е поредното чудо, измислено от Божидар Димитров: една художествена линия, която започва от пророчеството на Ванга, че когато в Плиска бликне вода, ще се оправим, минава през измитата глава на премиера Борисов, скромно представен като наследник на Борис I и стига до обещанието на вестник „Стандарт“ да бъдат подарени 10 000 безплатни флакончета с въпросната вода, междувременно обявена за светена, раздавани от пунктовете на „Лафка“. Значи малко езичество, малко християнство, малко бизнес, много национализъм и подмазване на властта.

Сензационни новини без край

Хватката е железна, защото няма как да се оспори легенда. Нали тя по определение е извън полето на рационалните аргументи – или я има, или я няма, или се харчи, или я забравяме. За това и повечето учени просто повдигат презрително рамене на поредната дивотия и не считат за нужно да влизат в спор. А защо православната църква не протестира, защо не се чувстват обидени от подобна подигравка с българското т.нар. националисти – явно мислят, че печелят нещо, че по този начин се бие по омразната либерална интелигенция.

Но забележете: вече няма седмица без сензационна новина. „Открит е дворецът на Консантин Велики в Сердика“, „Българи патентоват лекарство срещу рака от най-обикновен нашенски чесън“, „Българките са най-красивите жени“, „Молитвата „Отче наш“ убива микроби“, „Плиска бил втория по големина град в света след Константинопол“, „В гените ни няма нищо славянско“ и т.н. и т.н. Като се замисля, най-често сензациите се въртят около българската идентичност и здравето – вероятно тези теми най-много се харчат.

В сферата на здравето все пак има някакъв разум, поради отговорността на професионалните лекари (министър Москов например лично призова гражданите да не се поддават на анти-ваксинните истерии). В сферата на археологията обаче непосредствена опасност за живота няма, ето защо нищо не спира полета на въображението.

Какво различава чудото от научната хипотеза? Чудото се явява изведнъж в цялата си пластична реалност. Да вземем следния пример: да речем, че е открита планета, подобна на земята. Как реагира ученият? Той прави сложни заключения по отразената светлина и смущенията в орбитата на съответната звезда, съмнява се, предлага различни версии на обяснението. Журналистът обаче се бори с конкуренцията – той няма време за съмнения и ще представи пейзаж на хипотетичната планета, населена с хора като нас. Какво пък, нямаме ли право да помечтаем? Нали тия сюжети ни ги разправят всяка вечер по телевизията – нови светове, неочаквани обрати, чудодейни решения.

Чудесата предизвикват пристрастяване

Проблемът е в масовото оглупяване на нашата медийна публика, която не може да се защитава от сензации. Чудесата предизвикват особен тип пристрастяване: както при наркотика трябва да увеличаваме дозата, за да продължим да възприемаме. Оттук новата сензация прогонва старата, скачаме безпаметно от една небивалица към друга и всеки път харддискът се форматира до голо. И в края на краищата не просто не знаем, а и дори не вярваме в нищо, цялата тази пошла врява почва да минава пред очите ни без да ни докосне.

Защо журналистите не поставят подобни научни чудеса в рубриката „Любопитни факти“, както беше едно време? Вероятно претенцията за автентичност увеличава естетическото удоволствие. И тиражите.