Русина Спирова-Торосиян е родена през 1971 г в гр. София. Завършва основното си образование в гр. Несебър, а след това Френската гимназия в гр. София. Баща и инж. Румен Спиров е известна личност от гр. Несебър, а майка и е геолог от гр. София.
През 1990 година Русина е приета да следва в Сорбоната в Париж- История на изкуствата, но става така ,че заминава за САЩ, в Лос Анжелис, където се установява със своят съпруг. Има син на 15 години.
След няколко години , създава в и развива собствена застрахователна агенция. Русина е добре известна сред българската общост в Лос Анжели с и други градове на Калифорния.
Романтична по натура, подтикната от носталгията по България, безгрижното си детство в любимия град Несебър и любовта към морето, в малкото си свободно време Русина пише стихове. Възможно е скоро да издаде книга с тях.
Публикуваме три от нейните стихотворения,в които личи обичта към древния Несебър,изразена с носталгия от хиляди километри :
Несебър
За мене друго място на земята няма,
с такава древност, с красота голяма,
като Несебър – град на вековете,
където се събират и потеглят ветровете.
Обгърнало го е отвсякъде морето,
на Черноморието бурно е сърцето,
град на много лодки и рибари,
на красиви къщи и на църкви стари.
При него все в мислите се връщам,
по калдъръмите познати тръгвам,
усещам на морето миризмата,
чувам от брега прибоя на водата.
Там сърцето ми спокойствие намира.
Дом за себе си душата ми открива.
Завинаги, Несебър, те обичам
и Град Божествен те наричам!
…………………………………………………………….
Гларуси
И до днес когато се събуждам,
далеч от теб, на край света,
твойте гларуси, Несебър, чувам,
да ме будят рано сутринта.
Гнездо са свили в сърцето ми,
следа оставили са в мен.
Кръжат завинаги в небето ми,
частичка те от теб са в моя ден.
=============================================
Довиждане, Несебър !
Довиждане Несебър, пак си тръгвам.
Oтивам пак далече по света,
но мъничко от теб с мене взимам
като спомен, като чуство, като красота……
Да ти кажа сбогом сили нямам.
Да те забравя никога не успях.
И винаги при теб ще се завръшам,
защото най- щастливо тук живях!
Loading ...
