Румен Драганов: Очаква се зимата да има ръст на туризма в рамките на около 3.5 – 4%

Фокус: Г-н Драганов, през последните месеци доста често се споменаваше за развитието на есенен или пролетен туризъм и културен туризъм. Може ли да се каже, че тази есен е била успешна от гледна точка на този вид туризъм?
Румен Драганов: За първи път тази есен беше открит есенен туристически сезон в Поморие на 13 октомври. За първи път беше направен анализ на сезонността в България. От него се видя, че през есента България ще бъде посетена от над 1,3 млн. чуждестранни посетители, от които около 480 000 идват с цел туризъм. Те идват с цели културен туризъм, балнео, спа и уелнес и бизнес туризъм. Около 560 000 идват на посещение при близки, роднини и приятели или преминават през територията на страната като екскурзианти. Около 220 000 са тези, които идват само с цел чист бизнес туризъм. Общо есенният сезон прави около 11% от броя на чуждестранните посетители в страната в годишен план. Пролетният сезон прави малко по-малко – около 10% от броя на посетителите. Есенният туристически сезон се оказа, че е много богат на културни събития. Ние имаме 57 театрални премиери. Оперите в София и в Бургас имат специални премиери, свързани с 200-годишнината на композитора Вагнер. Около 72 са празниците в общините и това са или празник на общината, или празници, които са свързани с бележити дати, включително и по религиозния календар – както източноправославния, така и мюсюлманския и на другите вероизповедания, които се практикуват в страната. Общо взето целта на осмислянето на есенния туристически сезон, към който имат интерес всички културни институции, е по-какъв начин чрез съвременния културен туризъм или постмодерния културен туризъм ние можем да получим едно увеличение на средната заетост на легловата база. Тъй като големият проблем на есенния сезон е ниската заетост. Тя се движи в рамките на 16.5%. От тази гледна точка чрез средствата на постмодерния културен туризъм, т.е. използването на фестивалите, празниците, събитията, които се случват на територията на цялата страна, и всички културни прояви, на които есента е изключително богата, се цели да бъдат привлечени повече чуждестранни туристи включително и от тези, които са дошли в България в този период за друга цел например бизнес туристите или тези, които са дошли на посещение на близки, роднини и приятели. Разбира се всичко това е насочено и към българските туристи, които в този период, освен че могат да присъстват на различните културни събития, които се случват по културния календар на общините, могат да гледат театрални, оперни и други постановки тогава, когато са добре информирани. При откриването на есенния сезон беше представена и музикалната индустрия, т.е. музикантите, които се занимават с класическа, барокова и съвременна музика, тъй като Кантус Фирмус, Софийската филхармония, филхармониите на други градове имат също много богата музикална програма. Като цяло есенният сезон се оказва, че е един значителен ресурс по отношение на туризма и увеличаването на параметрите брой туристи би могло да доведе до увеличаване на параметрите приходи от туризъм и увеличаване средната заетост на легловата база.
Фокус: Какви са изгледите за предстоящия зимен туристически сезон?
Румен Драганов: Предстоящият зимен сезон като продажби в Европа започна много добре, тъй като по-хладното време и падналите вече снеговалежи в Западна Европа провокираха увеличаване на записванията. Като цяло приключилата преди една седмица борса World Travel Market в Лондон показа, че имаме ръстове в записванията към България на английския пазар с около 10%, което показва, че английският пазар започва да излиза от рецесията и се съживява, защото през последните няколко години поради икономическата криза беше в застой и ние имахме намаляване на броя на туристите от Великобритания. Сега за първи път вече виждаме един значителен ръст. По същия начин очакваме, че доброто представяне на България през миналия зимен сезон, когато бяха проведени Световните ски купи в Банско, Европейската купа в Пампорово, направиха една добра реклама на България и ние ще имаме едно увеличаване на броя на туристите в зимния туризъм. В същото време продължава да буди тревога това, че Витоша няма да може да работи пълноценно и все още няма яснота дали Витоша ще може да възвърне туристите, които имаше в периода преди 2010 – 2011 година, когато съоръженията бяха затворени. Отварянето на Витоша и по-добрата снежна ситуация, ако не бъдат затворени пътищата, както бяха затворени през миналия сезон в края на януари и началото на февруари в България, Сърбия, Румъния, Македония (тогава бяха пренасочени и полети), очакваме, че зимата може да има един ръст в рамките на около 3.5 – 4%. В същото време зимата трябва да се разглежда и като сезон за културен туризъм, тъй като е изключително богата също на много прояви, свързани с празниците и обичаите. През месеците януари, февруари и март в почти всички общини има изключително интересни празници, които са свързани със следновогодишните тържества, с кукерски празници и фестивали и с религиозния календар. Абсолютно активно в този период ще работят театрите, операта и балетът, концертните прояви на Филхармонията и симфоничните оркестри, както и други културни прояви. Така че това ще бъде един период, в който ние очакваме увеличаване на туристите в параметъра културен туризъм. И като цяло и есента, и зимата са един изключително благоприятен период за балнео, спа и уелнес и това го видяхме в последните години, че хотелите, които предлагат балнео, спа и уелнес – във Велинград, Поморие, Хисаря, Сандански и на други места, бележат изключително добри резултати по отношение на приходите от туризъм, тъй като се оказа, че те са изключително търсени в уикендите, както в есенните месеци – ноември и декември, така и в зимните месеци – януари, февруари и март. Това са хотелите, които имат най-висок среден приход от налична стая.
Фокус: Колко българи ще могат да си позволят зимен туризъм?
Румен Драганов: Около 280 000 са българите, които практикуват зимен ски и сноуборд туризъм, като някои от тях посещават планината до 28 пъти. В целия зимен период има общо 32 съботи и недели, така че 28 посещения означават, че хората все по-често използват всеки уикенд и всеки свободен ден да практикуват тези спортове в планината.
Фокус: Къде ще изберат да почиват българите тази зима? Кои са най-предпочитаните дестинации?
Румен Драганов: Основно за зимата се търсят Банско, Пампорово, Боровец, Витоша, ако работят съоръженията, както и още над 11 ски курорта в Централен Балкан, Западна Стара планина, където има ски влекове и условия за ски. Общо взето голяма част от скиорите предпочитат близки места, където могат бързо да стигнат с транспорт и където могат да се възползват от снежните условия, това са екскурзионни посещения. Останалите туристически места за посещение, отново ще бъдат зимните курорти плюс местата, които предоставят балнео, спа и уелнес, както казах Велинград, Поморие, Хисаря, Сандански, Кюстендил, Вършец и всички останали подобни.
Фокус: Тези дни се заговори за увеличение на таксите за пистите за зимни спортове, как ще се отрази това на зимния туризъм?
Румен Драганов: Засега това, което идва като информация е, че цената на лифт картите се запазва на нивата на миналата година. Такава промяна би могла да настъпи, ако има последващо оскъпяване на други фактори, които влияят на цената, но засега не се очаква.
Фокус: Наближава Студентският празник, къде ще празнуват най-много младежи през тази години, отново зимните курорти ли са предпочитана дестинация?
Румен Драганов: Това, което се предлага на пазара в момента и е много търсено, е Студентският празник, Коледа и Нова година и абитуриентските балове догодина, които също се продават в пълен ход. По отношение на Студентския празник, младежите избират масово България, независимо, че има организирани студентски групи в съседни страни като Гърция, Турция, Македония. Тези, които са в България, предпочитат най-вече къщи за гости и вили, в които се получава ниска средна цена тогава, когато повече хора използват съответното средство за подслон или места за настаняване. Също така има много добри оферти в хотелите на основните планински и морски дестинации, като се предлагат и по-луксозни средства за подслон, които също се търсят от студентите, но те са повече в индивидуален план.
Фокус: Още отсега се заемат голяма част от местата за Коледните и Новогодишните празници, какви средства отделят българите за тези празници?
Румен Драганов: Общо взето цените се движат от порядъка 350 до 1500 лева за стая, за пакетите, които са между два и три дни, а най-скъпите пакети достигат до 6000 лева и включват 5-дневен престой в балнео, спа и уелнес в луксозен апартамент. Като цяло, кувертите за Новогодишната вечер се движат между 120 и 280 лева само за вечеря с програма, но могат да се намерят и различни цени в по-малки заведения за такива, които искат да бъдат самостоятелно. Първите цени, които минаха на 100 % продажби, това са балнео, спа и уелнес хотелите и най-добрите хотели, голяма част, от които бяха резервирани още от предишната Нова година, тъй като клиентите пожелаха да запазят своите места за следващата Нова година в същия хотел. Вече имаме много случаи, при които празнуващи в момента си запазват места за следващата година и дори в много случаи искат да бъдат на същите места със същите хора, с които са се запознали при своя престой. Като цяло голямата част от добрите места са останали с много малък брой – един или два места, които се предлагат, като се очаква до една седмица да бъдат изчерпани основно най-добрите места за продажба.
Фокус: Често по сайтовете за промоции с ваучери има различни оферти за почивки, дори и за празниците. Използват ли ги българите и изгодни ли са наистина тези предложения?
Румен Драганов: Действително има много изгодни оферти и някои звучат много добре, но българите придобиха опит при своето пътуване в чужбина и те вече знаят, че трябва да внимават при закупуване на пакети от туроператори, тъй като туристическата застраховка може да бъде задействана едва след тяхното завръщане в страната, така че много внимателно трябва да преценяват с кого точно ще пътуват. Също така, както зачестиха многото оферти, така зачестиха и многото оплаквания на туристи, които са подмамени от оферти с екстри било промоция в цената, било допълнителни мероприятия, които са под формата на подарък, а след това се оказва, че този подарък не може да бъде получен, така че отново туристите трябва да внимават и да се ориентират добре. Има изключително много информация, както в интернет сайтовете, по отношение на качеството на услугите, които предлага всеки един от туроператорите и всеки турист може да се ориентира, да прочете положителните и отрицателните критики от други вече пътували клиенти, така и могат да се консултират със свои близки и приятели, които са пътували с този туроператор, на който те искат да се доверят, така че да са сигурни, че действително услугите са качествени. Генерално независимо от кризата в продажбите на пътувания вследствие на проблемите, свързани с изоставяне на български туристи в чужбина, можем да кажем, че в момента имаме една стабилизация по отношение на записванията и ползване включително на предлагани чартърни програми тогава, когато те се предлагат от авторитетни и стабилни туроператори.