Туроператори, хотелиери и ресторантьори не умеят да бранят своите интереси
Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал различни длъжности в туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация „Балкантурист“, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро. Бил е и преседател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Член е на УС на Националния туристически борд, председател на борда на директорите на Гранд хотел Поморие
- Г-н Драганов, преди броени дни открихте официално есенния туристически сезон , трябва ли да продължаваме да говорим за сезонен туризъм?
- Есента и пролетта винаги са съществували в пространството като туристически сезони и са били елемент него. През последните 20 години заради други проблеми се акцентираше повече на летния и зимния туристически сезон, тяхното откриване и закриване. Нашата цел е да покажем, че имаме още два много важни и много силни сезона за българския туризъм. През тази есен ние очакваме 1 306 000 посетители, от които 472 000 са туристи. Тези, които са с цел бизнестуризъм, са 226 000 и близо половин милион ще дойдат при близки роднини и приятели. Тези 1 200 000, които ще дойдат през октомври, ноември и декември, са изключително важни за българския туризъм. Ние извадихме на преден план многото културни събития – 57 премиери, в този период над 70 общини ще имат празници по различен начин или други, които са свързани с традициите, обичаите и религиозните календари. Има събития, като концерти на открито и закрито, и като цяло акцентирахме върху съвременните изкуства като инструмент, който може да направи туризма много по-комуникативен. Досега той беше свързан главно с опознавателни туристически пътувания с исторически дати и места или пък културен туризъм, свързан с арехологически, архитектурни и природни паметници. Съвременният постмодерен културен туризъм дава възможност да се наслагва върху тези исторически паметници с инструментариума на съвременните изкуства- пърформанси, инсталации, видеоарт, видеоинсталации, изкуството на говора, светлината, музиката, светлината и всичко да оживява, прави го по- комуникативен и привлича много млади хора. Така че нашата цел е да се обърнем към съвременния постмодерен културен туризъм през есента, когато сезонът е богат на културни събития, и да го превърнем в повече работни места и повече икономически изгоди.
- По време на семинара, който се проведе в рамките на Есенните салони, изнесохте данни, че леглото през есента става по-скъпо?
- Да, това, което се вижда от анализите, е че средната цена на нощувка на легло през лятото е 37 лева, през есента е 48 лева, което е с 25 % по-скъпо. Леглото се повишава, защото се ползва по-скъпа и висококатегорийна база главно в градовете. Туристите, които идват през есента и зимата, не могат да ползват летните неотоплени хотели. Те ползват хотели, които са 4 и 5 звезди и по-скъпа леглова база, което означава и по-добри икономически изгоди. Докато през лятото заетостта стига до 50 %, през есента тя е едва 16 % . Ние имаме голямо поле за увеличаване средната заетост на легловата база.
- Към кой сегмент може да се целите за евентуални потребители през есента?
- Очакваме над 40 000 чуждестранни потребители с цел туризъм, те са основният сегмент и основния ползвател на културните събития. Интересното е, че тези 250 000 които ще дойдат с цел бизнестуризъм също ще посетят културните мероприятия, както театрални постановки или опери.
- Ако започнете с фоиерверки да откривате есенен и пролетен сезон ще има ли по-голям интерес към този период от годината с цел почивка?
- Тържественото откриване на есенния туристически сезон е действително насочено маркетингово обществото да бъде информирано, че нас ни очаква един богат на културни събития сезон, като премиери в театрите и оперите. Поглеждаме към тях от гледна точка на това, че ще имаме по-добра икономическа среда, ако се възползваме от календара на събитията през есента. Ако работим добре и увеличим средната заетост от 16 % и я удвоим и тя стане 33 %, това означава, че ще удвоим приходите в страната.
- Какви са изводите от отминалия летен туристически сезон, голяма част от туристическия бранш твърди, че той е станал къс, къде са причините за това?
- Отново изпъква липсата на културен туризъм. С есенните и пролетни културни салони в „Грандхотел Поморие“ се опитваме да покажем как можем да удължим сезона със средствата на съвременните изкуства включително пластика, картини и видеоарт, инсталации. Съвременните изкуства са важни, когато можем да привлечем повече публика. В тези дни на салоните видяхте пълни зали в Бургас и Поморие, където публиката гледа филмите на Георги Тошев и Рангел Вълчанов и филма, който представи Явор Милушев -“Дело 205“ в Поморие. Това означава, че ние имаме голям потенциал и хората имат потребност. Нашето намерение е да разширим обхвата и догодина при откриването на летния сезон в Поморие и отварянето на пролетните салони да поканим музиканти и режисьори и създатели на късометражни филми, които да представят своите творби по начина, по който млади автори тази година представиха видеоинсталации и други проекти, реализирани в други проекти.
- Дали имате намерение да съперничите на Созопол, където бе създадена преди много години „Аполония“ с цел да се удължи туристическия летен сезон?
- Общо взето думата е повече сътрудничество и удължаване на сезона с добрите примери, които имаме от „Аполония“, от Каварна, от Бургас, София, където върви „София диша“, джаз-фестивалът в Банско. Всички тези над 90 фестивални форми показват, че ние имаме едно огромно богатство и младите хора много добре се вписват в постмодерния културен туризъм, участвайки в тези фестивални форми и прояви, които се провеждат на открито и затова темата на нашата кръгла маса беше „Туризъм на отворените пространства“. Те могат да привличат много млади хора и всеки, който организира такива мероприятия, може да бъде еталон, като се отнасяме положително и не трябва да търсим форма на конкуренция и съперничество и как едните ще бъдат по-добри от другите. Тук съревнованието ще бъде коректно и резултатът от него ще бъдат повече работни места и по-големи приходи за местните икономики.
- Как видяхте лято 2012 ?
- То протече в рамките на очакваните параметри и ние още в началото на годината, обявихме, че очакваме средни параметри на увеличаване на броя на туристите в рамките на пет процента. Юни и юли се движеха с увеличение около пет процента, август и септември паднаха около 3,8%, като цяло годината ще приключи с увеличение около 2,6% брой туристи и то заради ниските резултати в зимния сезон и то пролетта, когато имахме 14% спад на посещаемостта в чужбина заради кризата в Гърция там, когато много гръцки туристи не можаха да дойдат в България по Великден. Като цяло независимо от атентата на летище Сарафово видяхме, че туризмът запази своите стабилни параметри. Нямаше тези проблеми, които съществуваха през 2011, година като натравяне на деца, удавяне в басейн на немско дете, замърсяване на водите в Черно море, тонове вода с изтекъл срок на годност, маса заведения, които работят без касови апарати, както и изоставане на руски туристи в края на септември в масови мащаби. Тези проблеми бяха туширани. Проблемите с руски туристи, така и тези с българските туристи преди известно време показват, че големият проблем е, че имаме неработещ закон по туризъм и неработещ закон за защита на потребителя в частта туроператори и туристически агенции, както и организиране на пътуване с обща цена.
- Повечето от хотелиерите по морето казаха, че е имало повече туристи през този сезон, но малко от тях са консуматори, а в по-голямата си част са олинклузив туристи, което не води до печалба?
- Да, действително, че като цяло българският туризъм концептуално се развива неуспешно в частта привличане на платежоспособни туристи, които да запълват базата по начин, по който да бъдат удовлетворени инвеститорите. Това е следствие на дълбоката управленска криза, която съществува в отрасъла, вие виждате, че липсва ясно представителство на хотелиерите и ресторантьорите, което да брани техните интереси в местен, регионален и национален мащаб. Те изгубиха силни позиции по отношение на данъчното законодателство и по проблемите с тютюнопушенето. Като цяло те не умеят да бранят своите интереси и да се представят положително на българския пазар. Сами виждате, че туропероторите имат същите проблеми- липса на представителство, липса на идеи по какъв начин да излязат от хаоса и по този начин губят доверие сред българския потребител, така че основният проблем не е извън, а вътре в бранша. Хотелиерите трябва да разберат, че за всичките категоризирани към момента 3 775 хотела трябва да свикат конгрес и да избират свое представителство, което да ги представлява адекватно пред правителството и да служи като партньор. Ако всичките регистрирани по закона за туризма над 2 530 туроператори и агенции не разберат, че трябва да имат ясно представителство, ние ще продължим да се лутаме в хаоса и ще търсим причината във всеки друг, но не и в нас. Ние сме тези, които трябва да решим проблемите, които влияят върху приходната част на бизнеса и не създават добър климат и не могат да върнат инвестициите, които бяха направени през последните 15 години.
- През последните дни излязоха данни, че собственици на заведения губят близо 260 млн. лева от въвеждането на забраната за тютюнопушене в заведенията, каква е вашата позиция?
- Да, тези данни са опорочени, защото те се създават от бизнеса. Те не са потвърдени от общата ситуация, а статистиката показва ръст от брой туристи около 2,6% за цялата година. Ръстът за лятото е над 4 % и то веднага след влизането на закона в сила. Положителните параметри не могат да водят до каквито и да е отрицателни резултати, каквито бизнесът изопачено се опитва да представи с цел да защити някаква своя теза. Самото отричане на закона в началото с фалшиво подхвърлени данни от неорганизираните представители на бизнесорганизации, вместо да помогнат те компрометираха проблема с тютюнопушенето. За да бъде разбран от обществото и да се търси изход, туризмът трябва да избере своето представителство. В момента той се представлява от куп организации, много е лесно всяка една тяхна теза да бъде оборена, защото тя не се поднася по начин, по който трябва да бъде поднесена и нито има аргументацията, която е юридическа и икономическа, за да бъде разбрана от обществото и правителството. Отново проблемът е в самата липса на организация на бизнеса и представителството му, което е слабо компетентно и ниско образовано и се държи по начин, по който не отговаря на огромните инвестиции, които са направени в този бизнес.
Автор: Силвия Шатърова
Loading ...
