Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози за туризма, в интервю за Агенция „Фокус” за това как протича летният туристически сезон у нас до момента и какви са предпочитанията на почиващите в българските курорти туристи.

Фокус:Г-н Драганов, летният сезон вече е в разгара си, сбъдват ли се прогнозите за труден сезон за родния туризъм до момента?
Румен Драганов: Туристическият сезон тръгна доста трудно и изнервящо, в очакване на дълбока криза, но като цяло тези очаквания не се оправдават. Ние виждаме, че сезонът протича нормално и по-добре, отколкото през предходната година. Ако го сравним с тежките метеорологични условия, които имахме през миналата година, с много наводнения, разрушена инфраструктура, преместване на туристи, човешки жертви, то тази година се радваме на едни много по-добри условия. Независимо от всичко – кризата в Крим, кризата в Гърция, общото състояние на европейската валута и на европейските пазари, икономическата ситуация в Европа и света, се оказа, че има, както плюсове, така и минуси за българския туризъм.
Фокус:Усеща ли се вече по някакъв начин отражението на кризата в Гърция върху туристическия бранш у нас и повлия ли ситуацията в южната ни съседка на българите, които традиционно избират да прекарат лятната си ваканция в гръцките курорти?
Румен Драганов: Кризата в Гърция се отрази на туризма у нас по един много интересен начин. В началото имаше някакво усещане, че в Гърция нещата отиват на зле, че тя ще загуби много туристи, които ще бъдат пренасочени към други дестинации, включително и към България. Сега вече от разстоянието на малко време виждаме, че Гърция получи една безпрецедентна подкрепа от световната туристическа общност. Много от туристите не промениха своите програми за Гърция, независимо от проблемите, които се очертаваха. Редица авиокомпании предложиха значителна редукция на цените, включително и нулева цена на самолетни билети или цена от 5 евро по вътрешни и международни линии. Изключително много агенции се включиха в това да подпомагат на Гърция, а застрахователни компании удвоиха размера за застраховката специално при загуба на пари-кеш или пък открадване на такива средства. В същото време имаше огромна реклама на Гърция. Дори в България наблюдавахме как и в социалните мрежи, и в медиите се появиха редица коментари, в които се сравняваха българския и гръцкия туристически продукт. Това в последна сметка доведе до 32% повече български туристи в Гърция за месец юни и 34 % повече туристи от съседна Турция през същия този месец. Туризмът у нас е в рамките на нормалното. Ние имаме над 1 100 000 чуждестранни посещения само за месец юни, при малко над 400 000 българи, излезли в чужбина. Това означава, че балансът е положителен за България. Но като цяло виждаме, че сезонът действително има трудности, въпреки очакванията за положително отражение на случващото се в Гърция.
Фокус:Отчита ли се някакъв по-осезаем отлив или пък увеличение на чуждите туристите в България спрямо същия период миналата година?
Румен Драганов: За първите 6 месеца на годината се движим с общ плюс в параметъра брой чуждестранни посетители по международни пристигания – около 1,5% . Това означава, че имаме повече чуждестранни посетители за шестте месеца, от колкото миналата година, но в същото време може да кажем, че приходите от тези туристи са доста по-малко. Поевтиняването на цената на горивата, поевтиняването на еврото, което е основната валута за договори с чуждестранни контрагенти, както и общото намаляване на цените, водят до спад за шестте месеца в рамките около 7%. В същото време има една неудовлетвореност на хората, които предлагат туристически услуги по Черноморското крайбрежие. Сред тях на първо място са тези, които загубиха детските туристически лагери от Русия или въобще туристи от Русия. Спадът на руския пазар у нас е около 33% за месец юни. В същото време има и една обща неудовлетвореност от слабата запълняемост на легловата база в началото на сезона. Това обаче се дължи на изключително големия брой легла, които са предложени на пазара и малките инвестиции, които се правят за насърчаване на туризма, както на вътрешния, така и на международния пазар, към българските курорти, не само по морето, но и във вътрешността на страната. В момента, в който течеше тази безпрецедентна рекламна кампания за Гърция и много българи се насочваха към нея, България представяше като туристическа атракция Драгоманското блато, което едва ли ще бъде много посетено това лято от туристи.
Фокус:От кои страни най-вече идват чуждестранните туристите у нас тази година?
Румен Драганов: Основните европейски потоци за нас по отношение на туризма са от Германия, Великобритания, както и съседните ни страни – Румъния, Гърция, Сърбия, Македония. Към нас има значителен интерес и от централни и източноевропейски страни, като Скандинавските страни. Извън Европа големите ръстове идват от държави като Турция, Израел и др.
Фокус:Забелязвали се промяна в предпочитанията на българите, които почиват в нашите курорти, в сравнение с предишни години?
Румен Драганов: Оформя се интерес към редица курорти по Южното Черноморие, които в последните години набират потенциал, като Лозенец, Царево, Ахелой, Синеморец и Резово. Те са посещавани в много по-голяма степен, от колкото в предишни години. Специално за семейства с деца има голям интерес към Поморие, който се очертава като един отличен курорт. Можем да кажем, че има засилен интерес и към Северното Черноморие. То се дължи главно на любопитството, което е продиктувано от забележителната ни природа там и сравнително по-незастроените плажове в най-северната част на България.
Фокус:Какви са очакванията за последния месец от активния туристически сезон по българското Черноморие?
Румен Драганов: Очакваме около 3,5 милиона души да практикуват туризъм в България през месец август. От тях половината – 1, 7 млн. ще бъдат чуждестранни посетители. Големият интерес за масовия и нискобюджетен туризъм остава морето, но виждаме все повече високо платежоспособни туристи да посещават вътрешността на страната, големите исторически центрове, София, Велико Търново, Пловдив, както и редица екологично чисти места и интересни обекти в българското село. Подобни места станаха доста популярни, благодарение на европейските програми, които инвестираха в развитие на етнографския, кулинарния, екстремния и младежкия туризъм в българските села.
Весела ПЕТРОВА