Агенция „Фокус“

Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Господин Драганов, оправдават ли се очакванията за посещения на туристи през изминалия сезон? В началото на месец декември миналата година прогнозирахте 1 300 000 посетители до месец април.
Румен Драганов: Да. Не очакваме изоставане в този параметър.
Фокус: Как се движи коефициентът за средна заетост за зимния сезон през месец януари? Как ще коментирате данните на Националния статистически институт за 20% заетост при положение, че декември има празници и не трябва ли тогава да е най-високата заетост?
Румен Драганов: Практически при нас сезонът се открива на 14-15 декември. Различните курорти по различен начин го откриха. За нас активните празници са Коледа и Нова година. Ние имаме общо взето една огромна леглова база, която не е само в почивните туристически курорти. Това, което наблюдава националната статистика, това са над 1900 места за настаняване на територията на цялата страна. Така че когато става въпрос, че имаме ниска средна заетост през декември, тя обхваща абсолютно всички легла, които са в наличност през месец декември в градовете – София, Пловдив, Варна, Бургас, във всички останали и всички други места за настаняване, които работят на територията на страната. Декември месец е един слаб месец за българския туризъм. Общо взето месеците, в които ние имаме най-силна заетост, това са юли и август, края на юли и в началото на август. Само тогава някои хотели достигат 100% и над 100% заетост. В някои случаи достигат до 106% – 108%, защото стаите се използват, двойните се използват за тройни. В апартаментите спят 5 или 6 човека, вместо четири. Така че там ние имаме по-висока заетост. Средната заетост за страната в годишен план е 33%, така че ние нямаме само месеците, в които имаме висока заетост. Имаме и месеци, в които имаме и ниска заетост. Декември е един от тези месеци. Големият проблем на българския туризъм е тази ниска средна заетост в годишен план, тези 33%, за които говорим и ние отдавна казваме, че самият туризъм, който се развива сега главно в частния сектор, в отсъствие на държавата. Той може да произведе това и това, което ние очакваме като ръстове за 2014 г., това са ръстове в рамките на около 2%, което означава, че ние може да подобрим средната заетост с един-два пункта, т.е да стигнем до 36% – 37% заетост на легловата база, ако увеличим броя на туристите. Но това е абсолютно недостатъчно, ако трябва да говорим за икономическата изгода на инвеститорите в туризма
Фокус: Падналият сняг през януари как се отрази на зимния сезон? Достатъчен ли е снегът? Доколко е икономически ефективно и оправдано използването на изкуствен сняг за нашите писти?
Румен Драганов: По отношение на снега и падналия сняг, българският туризъм за първи път сега през сезон 2013-2014 г. показа значението на оръдията за сняг, тогава когато метеорологичните условия за неблагоприятни. Ние от първия ден на откриването на зимния туристически сезон до падането на сняг в края на януари, началото на февруари практически. Практически тези 280 оръдия показаха, че ние по никакъв начин не попречихме на онези, които са се записали на зимни ски и спортове да практикуват зимни ски и спортове, включително и ски училищата, включително и ски училищата за най-малките деца. Те работеха интензивно в целия този период, тъй като във всичките основни туристически курорти – Банско, Боровец, Пампорово, Витоша имаше достатъчно сняг по ски пистите, за да се практикуват зимните спортове и ние нямаме отказ на чуждестранните туроператори или прекъсване на зимната програма, на който и да е туроператор в следствие на това, че няма сняг. Когато падна снегът проблемът беше, че падането на снега предизвика затваряне на пътища, необходимо време за обработване на пистите, което в тези дни, в които беше самия снеговалеж и времето, докато сработят системите за поддържане на пистите. В този период туристите не можеха да практикуват ски и сноуборд, т.е когато няма сняг, това вече не е проблем за българския зимен туризъм в такава голяма степен. Проблем е, когато има силно заснежаване, снеговалеж. Тогава и съответните чуждестранни туристи, които имат застраховка, т.н „No Snow Guarantee”, могат да си я получат,защото не са карали ски. Могат да си я получат, защото не са могли да карат ски. Това обаче отсъстваше като събитие, като застрахователно събитие за целия период в края на декември – януари.
Фокус: В момента вървят записванията за летния сезон. Как би се отразило на интереса падане на забраната на обществени места, както се предлага от депутати?
Румен Драганов: Изключително отрицателно. Практически ние видяхме, че дискусиите, които бяха водени през месеците септември – октомври. Решението на икономическата комисия от 23 октомври 2013 г. да върне пушенето в заведението, да го либерализират, както казват те, изигра изключително отрицателно влияние върху записванията. Особено за Коледа и Нова година ние имахме общо взето срив в продажбата на куверти за Коледа и Нова година и съответно имахме бум на частните партита, които се организираха за първи път в такива големи мащаби на територията на страната. В същото време много туроператори спряха записванията за България точно в периода, когато отстъпките за записванията се движеха в рамките от 20% – 25% на всички европейски пазари. Тъй като практически решението на парламента поставя в изключително неизгодно положение чуждестранните туроператори, които трябва да уведомят писмено всеки един от своите записалите се в България туристи и да му дадат възможност той да се откаже или да потвърди своето пътуване към страната, което един значителен разход за европейския туроператор. Сегашната дискусия, която не обслужва абсолютно никой, туризмът въобще не иска връщането на тютюнопушенето по никакъв начин, когато става въпрос за туризъм. Това е една спекулация, че това го иска туризмът. Още повече, че вносителите на закона подават абсолютно невярна информация от рода на това и точно при вас излезе едно интервю със Спас Панчев, който твърди, че има 100 хил. българи, които са отишли в Сърбия на почивка за празниците Коледа и Нова година, защото там видите ли се било пушело. Влезте, в националната статистика и ще видите, че ние имаме 18% спад на пътуванията към Сърбия и точно защото в Сърбия се пуши и освен това общо за целия месец януари са излезли 5900 туристи, за целия месец януари. По празниците Коледа и Нова година са излезли 1800, т.е с лъжлива информация към медиите вносителите на закона, се опитват да заблудят обществото и да нанесат огромна щета на туризма.
Фокус: В момента има туристически изложения, на които се представя България. Какво ви прави впечатление от нашето участие на тези изложения -активни ли са достатъчно българските туроператори и фирми; българската реклама за туризма привлекателна ли е?
Румен Драганов: Общо взето България има изключително лоша рекламна политика на външните пазари. Ние на нито една дестинация нямаме имиджмейкър, нямаме имиджмейкърска компания, която да защитава рекламно интересите на България, не само на българския туризъм, но и на българската икономика, по принцип България като дестинация, в която може да се инвестира и да се прави бизнес. Впечатлението за участието до момента са изключителни негативни. От една страна ние пропуснахме основни борси в Германия, като борсата в Щутгарт, която беше през януари, на която нямахме участие, редица други борси, които текат в Централна и Западна Европа, в които ние не присъстваме. Борсата в Турция, впечатлението примерно на участниците от Банско беше, че ние имаме един доста „постен” щанд и самият кмет на Банско пак във вашата медия каза, че той е доста недоволен от представянето на България в Турция. Ние нямаме политика по отношение на рекламата. Ние не знаем какво да рекламираме, тъй като нямаме регистър на туристическите атракции. Нямаме дефиниция на терминът „туристически атракции”. Нито един от министрите в сегашното правителство и от всички предишни правителства не може да посочи нито една туристическа атракция, публична държавна собственост, която е управлява адекватно, така че да създава работни места и да управлява местните икономики, т.е туризмът е зачеркнат от политиката на държавата, а държавата разчита единствено на частния бизнес, който може да постигне заетост 33%, да поддържа близо 70% празни легла.
Тревогата на туристическия сектор, това е, че в полето на туризма не се случва нищо като политика. По никакъв начин не се демонстрира някаква политика по отношение на развитието на туризма. Неправителствените организации отбелязват, че не са изработени наредбите по Закона за туризма от 2013 г., който беше приет в последните часове в работата на 41-вото Народно събрание. Към него трябваше да се изработят 13 наредби, една тарифа. Цялата тази дейност е изключително мудна. Срокът беше 3 месечен или 6 месечен след това, но това зацикляне в нормативната база, тромавия и неработещ закон за туризма, който беше приет и, ако си спомняте тогава се искаше от неправителствения сектор, от Националния борд по туризъм, президентът да наложи вето над Закона за туризма с аргументите не само, че Закона изключително в основните си дефиниции противоречеше на дефинициите и в Световната организация по туризъм, дори по дефиницията за турист и туризъм, но също така още тогава се видя, че е невъзможно в рамките на 6 месеца да бъде изработен сложният състав на тези сложни подзаконови нормативни актове, наредбите за категоризация, за регистрация и наредбите, свързани със създаването на организацията за управление на туристическите райони, включително и самото разпределение на туристическите райони. И това е една огромна вреда към българския туризъм, тъй като в момента туризмът работи без нормативна база, на база на законодателство, което беше отхвърлено с Новия закон за туризма от месец март 2013 г. В него се прекрати изцяло дейността на Закона от 2002 г., а ние продължаваме да работим по този закон. Също така дори този съвсем дребен елемент, липсата на думичката „туризъм” в названието на Министерството на икономиката и енергетиката е едно унизително отношение към българския туризъм, тъй като просто е смешно и това казват нашите партньори , точно на българските щандове, които минаха до момента. За тях е много забавно да гледат как на туристическия щанд на България пише „икономика и енергетика” и липсва думата „ туризъм”. Те не искат да дойдат да работят в България като енергетици, а искат да дойдат в България като туристи.
Ива САПУНДЖИЕВА