Агенция „Фокус“
Фокус: Г-н Драганов, изпълни ли се прогнозата за по-висок брой туристи по българското Черноморие за тази година?
Румен Драганов: Към този момент прогнозата за повече туристи по българското Черноморие се изпълнява, тоест в началото на август вече надхвърляме 10%-то увеличение на броя на туристите, като очакваме в края на сезона то да надхвърли 14%. Това са данните на Института за анализи и оценки в туризма.
Фокус: От къде са дошли най-много туристи?
Румен Драганов: Най-голямо увеличение на броя на посетителите е от Русия. След това увеличението идва от немския пазар, от пазарите в Словакия. Това са трите основни пазара, които са на първо място.
Фокус: Като цяло българските туристи предпочитат ли все още дестинациите на юг – Гърция и Турция?
Румен Драганов: След миналата година, когато бе отбелязан един спад на пътуванията към Гърция с близо 55% годишен план, тази година ние виждаме една стабилизация на числата, които са свързани с туристите, които пътуват към Гърция и се наблюдава увеличение на пътуванията към Гърция. По отношение на пътуванията на българи в България имаме намаление, които се явиха главно в месеците май, юни, юли и то поради лошото, дъждовно време и то главно през уикендите. Ние имаме едно изоставане на пътуванията на българи в България още от Великден, което се дължи и на увеличената цена на горивата. Като цяло спадът в пътуванията на българите се движи в рамките на 7-8%.
Фокус: Какво се случва с планинските курорти и дестинации?
Румен Драганов: Като цяло впечатлението е, че зимните курорти работят с една по-ниска заетост в сравнение с миналата година. Това отново се забелязва – от Великден насам ние имаме по-малко пътувания вследствие на увеличената цена на горивата и съответно финансовата криза. Като цяло лошото време също влияе и продължи да влияе на пътуванията към планинските курорти.
Фокус: Какъв е спадът там?
Румен Драганов: Планинските курорти като цяло отчитат лек ръст спрямо миналата година, но впечатлението почти за всички дестинации е, че те стагнират.
Фокус: Как се отрази случилото се с руските деца в детския лагер и маковото им натравяне на имиджа на България като туристическа дестинация на руския пазар?
Румен Драганов: Като цяло ние наблюдаваме, че българският туризъм му се случиха ред неблагоприятни събития, които бяха свързани със случаите с натровени деца, трагичния случай във Варна, когато загина немско дете в нерегламентиран басейн, случаите на пияни туристи, които паднаха от балкони в морските курорти; като цяло констатациите за стотици килограми храна с изтекъл срок за годност, която се предлагала на туристите в хотелите и ресторантите, както и констатацията, че една голяма част от басейните във Варна и в Бургас са работили без разрешение. Цялата тази съвкупност от неблагоприятни публикации, включително и това, че една голяма част от заведенията работят без касови апарати в нарушение на закона, компрометират името на българския туризъм. Освен констатациите ние наблюдаваме, че има и липса на реакция, както от страна на централната администрация, която не можа да обясни, че българският министър на туризма не отговаря нито за детските лагери, нито за басейните, нито за храненето, нито за пиянствата. Не се разбра за какво точно отговаря българският министър на туризма. Той прехвърли тежестта върху общините и неправителствените организации. Съответно общините реагираха, че категоризацията се извършва от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, а неправителствените организации, се оказа, че не представляват бранша. Най-голямата хотелиерска асоциация Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация се оказа, че не представлява българските хотели. Оказа се, че тя не е реагирала както за въвеждането на данък върху туризма, така не е реагирала и по отношение на отравянията на деца, смъртния случай в басейна в хотел „Берлин” в „Златни пясъци” и се оказа, че фактически тя не представлява българското хотелиерство. В аналогична позиция е и Българската асоциация на туристическите агенции. Оказа, че тя не представлява българските туристически агенции. Съвсем малък е броят на нейните членове. Тя съответно не можа да защити доброто име на туроператорите, тъй като се оказа, специално в случая със Сара Ернст е намесен и туроператор, който не е проверил сигурността на съоръжението, така както се изисква по Закона за туризма. Като цяло липсата на адекватна реакция, както от министър Трайков, така и от ресорния заместник-министър Иво Маринов, така и от Българската асоциация на хотелиерите – Благой Рагин, така и от Българската асоциация на туроператорите – Донка Соколова, нанесоха изключително тежък удар върху доброто име на българския туризъм. Като цяло щетите от тези неблагоприятни действия още този сезон доведоха до един отлив от около 20 хиляди туристи, които са преместени за други дестинации, извън България и щета за около 80 млн. евро, така както съобщи Съюзът на инвеститорите в България.
Фокус: Казахте, че това прехвърляне на отговорността се е отразило изключително тежко на имиджа, но все пак на какво може да разчита като предимство българският туризъм?
Румен Драганов: Като цяло българският туризъм върви надолу по отношение на имиджа си и то точно в един такъв върхов сезон се разбира, че независимо от това, че ние ще имаме положителни данни в страната на брой туристи, както разбираме, очакваме около 14% ръст. За средната заетост на легловата база, включително и по Черноморието, ще бъде изключително ниска. Тя ще продължи да бъде в рамките на 30%, което продължава да сочи, че една огромна част от българския туризъм не работи и като леглова база той ще остане празен в годишен план. В същото време дискредитацията на доброто име на българските хотелиери, туроператори, ресторантьори и като цяло хората в бранша нанася много тежък удар върху доброто име на българския туризъм и в дългосрочен план той ще страда от това състояние. Изходът от тази ситуация е реформа в туризма, законът за туризма, който се чака вече втора година за промяна, трябва да бъде сложен незабавно на масата за разглеждане от неправителствените организации, от парламента, от правителството. Очевидно е, че правителството в лицето на министър Вежди Рашидов, в лицето на министър Симеон Дянков виждат изход по отношение на българския туризъм, тъй като се обявиха, включително и премиера Бойко Борисов против това да имаме пияни туристи и това да бъде центъра и стреса за българския туризъм, което за нас е лош имидж и определено българският туризъм трябва да се развива по пътя на развитие на туристическите атракции, културни и природни забележителности. В същото време ние забелязваме, че в досегашните варианти на закона за туризма продължава да няма дефиниция на термина туристическа атракция – културна забележителност, туристическа атракция – природна забележителност, туристическа атракция – нематериално-културно наследство. Дори и днес, ако погледнете, част от съобщенията във вашата агенция „Фокус”, че ще бъдат насочени туристи в 61 обновени културни, исторически и природни атракции през 2013 година. И вие употребявате термина туристическа атракция и зам.-министър Лиляна Павлова употребява термина туристическа атракция, а в същото време той е нонсенс в закона за туризма, защото няма дефиниция за какво точно говорят тези лица. От друга страна ние виждаме, че това, на което трябва да стъпи българският туризъм, е развитие на туристическите атракции, културни и природни забележителности и нематериално културно наследство и, че трябва да се сложи ред в хаоса в българския туризъм така, както той е наричан в средствата за масова информация в Германия, в Русия, в Украйна, в Румъния и на различни други инвестиционни пазари. Не е приятно да четем, че в Русия и Украйна оттеглиха децата си от детски лагери в България. Не е приятно да четем в Германия, че в България има хаос в българския туризъм и няма отговорен служител в държавната администрация, министър или заместник министър, било кмет, било каквито и да било, виновен за смъртта на Сара Ернст, която беше засмукана в хотел „Берлин” на Златни пясъци на 12 юни.
Фокус: Има такъв подготвен закон за туризма. Очаква се неговото разглеждане през септември. Можете ли да ни кажете някаква подробност за него какво точно се предвижда?
Румен Драганов: Законът, във вида, в който е подготвен в момента предвижда да се създаде Българска национална туристическа организация като търговско дружество по вида на лесничействата, които са в България и по някакъв начин тя да структурира отношението на държавата към рекламата. В същото време се предвижда да бъде районирана България в туристически райони, които предварително, изпреварващо бяха създадени неправителствени организации с цел да се разходват средства за реклама от общините и държавата за реклама на тези райони. Като цяло подходът на този закон е различен от това, което неправителствените организации многократно показваха на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Необходима е цялостна структурна реформа на туризма, необходимо е създаване на министерство на туризма, което да създаде регистър на туристическите атракции, публична държавна собственост и публична общинска собственост. Управлението на тези атракции, реклама на тези атракции. Освен това ние видяхме и другият проблем, който беше свързан с управлението на туристическите комплекси Слънчев бряг и много други, което изисква създаването на статута на туристическите зони, туристическите места, туристическите точки. Двете неща – създаването на туристическите зони, туристическите точки и създаването на регистъра не се разглеждат в този закон за туризма, което означава, че той е вън от предложенията на неправителствения сектор и като цяло не представлява реформа в българския туризъм. Напротив, той задълбочава кризата в сегашния си вид, защото товари чиновниците в държавния апарат с несвойствена за тях дейност, каквато е категоризацията на средствата за подслон и местата за настаняване и регистрация на туроператори и туристически агенции. Ако не бъде създадена Българска национална туристическа организация, но не като търговско дружество, което да разпределя средствата за реклама, които в последните 20 години винаги са се разпределяли корупционно, а докато не стъпи на досега категоризираните хотели и ресторанти, които да изберат свое представителство, които да реализират контрола в бранша, българският туризъм ще продължи да затъва.
Фокус: Казахте 14% ръст към края на месец август. В сравнение с миналата година какво означава това като брой туристи?
Румен Драганов: В сравнение с миналата година това означава, че ние ще достигнем едно число от порядъка на 6 млн. и 600 хил. посещения с цел туризъм в България в годишен план.
Фокус: Това добре ли е?
Румен Драганов: Това е много добре, тъй като България е търсена дестинация. Добре е, че има увеличение, но на фона на броя на изградената материална база през последните години и на броя на построените хотели, ние оставаме със 70% празни легла. Тоест, България трябва да се отвори действително към това, за което говори министър Симеон Дянков и министър Вежди Рашидов, към културните и природни туристически атракции, които ще могат да увеличат сезона, които ще разрешат туристите да навлязат във вътрешността на страната и да създадат стотици хиляди нови работни места чрез туристическите атракции публична собственост. Това е бъдещото развитие на българския туризъм. То не е в хаоса, който в момента става в неуправляемите туристически зони, които не са регламентирани в туристическото законодателство.
Десислава АНТОВА
Loading ...
