Ролескът на Екзарх Йосиф

Д-р Петър Стоянович

На 2 януари София осъмна с манифест на група интелектуалци с формалното намерение да защитят църквата ни от някаква злонамерена акция срещу нея. Датата е старостилният Игнажден – каквото ти се случва на този ден, така ти върви цялата година. Сутрин по-суеверните дори не отварят врата за случайни гости, докато не ги споходи правилният „полазник”. Та, когато онзи ден ме полази възванието на толкова емблематични имена на зрелия социализъм и прехода, рекох да се размисля: кой, кого и защо защитава?

На първо място: има ли днес завера срещу Българската православна църква? Според мен не. А е имало и това е печално известно на лицата от интелектуалния списък. И по времето на БКП (половин век целенасочена репресия), и по времето на СДС (малоумен опит за разбиване на църквата чрез най-порочните й владици). Нямам спомен някой от подписалите се навремето да е протестирал срещу църковните репресии пред прекия ръководител на делата на Българската православна църква генерал Христо Маринчев, генерал от Държавна сигурност и чичо на Кирил Варненски.

Днес за всеки първолак е ясно, че във висшия ни клир има немалко водачи, чието поведение и стил на живот са в разрез с очакваното от един духовен пастир и рушат невъзвратимо лицето на църквата и вярата на миряните. И този факт най-сетне трябва да се признае публично. Ако за злоумишлена атака срещу православието се счита всеобщото възмущение срещу владици, оттласнати от смирението, въздържанието и благодатното общение с паството – да, нека има такава атака! Но това не е заговор срещу църквата ни, а естествено отвращение към подобни нрави и фарисейство: и във Варна, и в Пловдив, и другаде. Като простосмъртен мирянин аз не вярвам, че някаква външна сила „преследва подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”. Паството нямаме нужда от външна намеса, за да видим в какъв упадък на достойнството, интелекта и морала се намира непростимо голяма част от владиците ни, самопревърнали се във феодали.

Прочее несправедливо авторите на манифеста са поставени под общия знаменател на левичарството. Най-малкото тук личат имената на хора като Георги Марков или Георги Бакалов, които със сигурност не принадлежат към него. От друга страна, всеки има право на гражданско мнение. В 21 век е абсурдно да делим интелектуалните бунтове на леви и десни, съответно с отрицателен и положителен знак. Не там е проблемът. Формулиран по този начин, освен остарял и патетично посредствен текстът на писмото е безрезултатен, защото е лишен от кауза.

Не е невъзможно заучената патриотарщина, на която лъха от писмото, да е провокирана и от предстоящото отваряне на агентурните досиета на архиереите. И този акт ли е заговор срещу църквата? Или, обратно, църквата ни е била разбивана десетилетия именно от недостойните сношения на клира с Държавна сигурност? Подобни писания на конюнктурно свикани интелектуални общества няма да направят висшия ни клир нито по-образован, нито по-морален или смирен. Най-много някои от хората, подписали писмото, скоро да съжаляват, че са се омаскарили с него.

Естествено, и в това е най-тъжният фон на инициативата, основна част от авторите й принадлежат към ретроградната прослойка на тоталитарния елит, агентурата на Държавна сигурност, и някак логично са лишени от морална тежест – твърде подобно на владиците, които защитават. На тия, последните, интелектуалният капацитет за последните няколко години стигна единствено за това да се възмутят от Хари Потър, ин витро оплождането и сурогатното майчинство. Бедна Българийо! Екзарх Йосиф сигурно се обръща в гроба!

В едно разтревожените автори на писмото са прави: без православната църква българският народ нямаше да има минало. Друг е въпросът дали със сегашните си духовни водачи България и младите поколения имат бъдеще.