Родният Интернет скочи срещу Закона за хазарта

Пореден законопроект разбуни духовете в обществото и най-вече интернет средите. Става дума за внесения за първо четене в парламента нов Закон за хазарта.

От Сдружението за електронни комуникации (СЕК), програмата „Интернет общество“ и представители на кабелните оператори в страната алармираха за неясна норма в него, а именно, че интернет доставчиците трябва да прилагат филтриране на сайтове, в които лица без лиценз предлагат хазартна дейност, както и да ограничат достъпа на потребителите до подобни сайтове.

На пресконференция в „София прес“ представителите на бранша алармираха, че тази точка от закона е в абсолютно нарушение на българската Конституция, както и на редица европейски директиви. Твърденията им са подкрепени и от решение на Съда на Евросъюза, произнесено по иск на белгийската компания за опосредстване на авторски права на текстописци, композитори и редактори SABAM срещу свалянето на файлове от техния каталог чрез онлайн технология за размяна на файлове от потребителите на определен интернет доставчик.

Според Съда в Люксембург издаденото на първа инстанция разпореждане интернет доставчиците да ограничат възможността за сваляне на незаконни файлове нарушава правото на защита на личните данни и правото на свобода да се получава и разпространява информация. Това решение важи за всички страни-членки на съюза.

Европейските съдии са категорични, че филтрирането и ограничаването на достъпа до определени сайтове е дейност, която попада в термина „общо наблюдение“, което е забранено от европейското законодателство.

Решението на съда се върти около забраната на торент сайтове за обмен на продукти на авторското право, поясни Димитър Ганчев от програмата „Интернет общество.“

Председателят на СЕК Невен Дилков подчерта, че има не повече от 10 сайта, които биха могли да са таргет на този закон.

Той обаче подчерта, че когато се извършва престъпление, трябва да се търси виновника. По думите му нито един от тези сайтове не се крие, знаят се кои са техните шефове и въпросът опира до това компетентните органи да се намесят. Не е нужно обаче на интернет доставчиците да се дават полицейски функции.

Невен Дилков изтъкна, че интернет е една развиваща се система, която дава правото на всички да търсят, разпространяват и получават информация, както и правото на защита на личните данни.

Според него в последните години се наблюдава един поход на държавните институции срещу тези права, който заплашва да бъдат ограничени.

„В случая не е ясно каква е връзката на нелицензираните лица с тези сайтове, дали самите сайтове служат за провеждането на тази дейност или пък всичко това се прави, за да се следят потребителите, които искат достъп до тези сайтове“, подчерта Дилков.

Той допълва, че с тази неясна норма става дума за едно безкрайно право на орган на Изпълнителната власт да ограничава свободата в интернет чрез генерален мониторинг.

В момента в Комисията за регулиране на съобщенията има регистрирани 1 158 доставчика на интернет и свързани услуги, които ако този законопроект бъде приет, трябва да отделят изключително много време, човешки ресурси, закупуването на нова апаратура, за да приложат това филтриране.

Финансовите средства, необходими на всяка фирма за прилагане на това изискване, са в размер на годишната печалба на всяка от тях за период от няколко години напред, в зависимост от нейната големина. Това означава, че по-малките играчи ще отпаднат от пазара, това ще се отрази върху цените и качеството на услугата.“Напълно възможно е цените да останат същите, но за сметка на това да се влоши качеството на интернет“, подчерта Невен Дилков.

Освен това, какъвто и филтър да бъде сложен, той много лесно може да бъде заобиколен и от потребителите (чрез различни софтуери), и от собствениците на сайтове (смяна на името, IP адреси).

Така, според представителите на бранша, интернет доставчиците ще се окажат без вина виновни, тъй като ако законът бъде приет, те няма да могат да изпълнят изискванията и ще бъдат преследвани и наказвани.

Те изразиха своите опасения, че свободното интернет пространство ще се превърне в наблюдавано пространство, съществува риск демократичната държава да бъде обградена от един „Биг брадър.“

Гледната точка на кабелните оператори, които също се явяват интернет доставчици, представи Магдалена Георгиева, изпълнителен директор на Националната асоциация на кабелните оператори. Тя също изрази категоричното си несъгласие с това на телекомуникационните оператори да се възлагат задължения като филтриране и контрол върху съдържанието, което излиза в интернет.

На този етап от СЕК и Националната асоциация на кабелните оператори нямат подготвена алтернатива на този законопроект, но поясниха, че нещата тепърва предстои да бъдат обсъждани и да се търсят начини за намиране на правилното решение.

Те обаче са категорични, че споменатото по-рано решение на Съда в Люксембург дава ясно да се разбере, че интернет не може да бъде контролиран. Там хората трябва да са равни, да могат да са анонимни, да изказват мнението си и да могат да се организират.