РОДЕН НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Фотев е Малкият принц на любовната ни лирика. Който не е имал приключението   

       да го чуе и види, никога няма да чуе и да види  тайнството на зачатието – как от  

       мъжката самота се стига до епилептичния  крясък  на гларуса и той се превръща  

       в григорианско пение на делфините.

Румен Леонидов, „Благовещение без Христо Фотев”, 2011

.

“Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев Константинов е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и “морето се изправя пред очите му”. След това  – жената и жената, и жената. И неговата Eureka! – най-романтичната – за нея:

Колко си хубава!                                      

Господи,

колко си хубава!

Според едно предание, когато разбрали за смъртта на Христо Фотев – 27 юли 2002 г. -  бургазлиите извикали: “Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени.”

Христо Фотев написа сантиментални посвещения и за морето, България, свободата, пристанището, делфините… И великолепното:

Майките ни, рано остарели,

сънуваха хамбарите задръстени.                 

По пръстите, отдавна изтънели,                

се свличаха венчалните им присътени.

“По-тихо!” – нали сте чували гласовете на недобронамерените и самовлюбените, които обиждат  Христо Фотев за “Изпълкомът заседава” – тези стихове са именно от там и са бисери в короната на световната поезия.

AD 2012, Благовещение – приятели  ще направим течна литургия за Христо Фотев. Като разберат това, ще дойдат, както и миналата година, рибарите, делфините и гларусите от залива. И всички ще си говорим за Христо Фотев. И ще сме привлечени от романтичната гравитация на бургаското пристанище, Морското казино, скоците на делфините “между морето и небето – някъде/ на гларусите в скръбното арго”. Особено много от “ръцете, нозете, очите и косите” на жените – никоя от тях нямаше да излъчва толкова много чар без поезията на Фотев. Който има рецептори за тези сигнали знае, че в метафорите на Яворов, Лорка, Неруда, Превер, Фотев пулсира  световната лирика.

И изведнаж като че ли, а може би наистина, пак ще влезе Христо Фотев – тихо ще седне  край масата, ще каже “на здраве!”. И ще изрече с изумление:

    Но аз съм жив – на гарата съм в девет.        

…Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз…

Присъствие в отсъствието – дар за надарените, евхаристия за Христо Фотев.