© БГНЕС
От началото на 2013 г. броят на незаконните мигранти у нас силно нараства (с ясно изразен пик през септември-ноември). Това става ясно от доклада на ДАНС, подготвен за КСНС, провеждащ се при президента.
Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70-80% от задържаните).
Основният вход на незаконните мигранти е през турско-българската граница, най-често чрез нелегално преминаване през „зелена“ граница. Регистриран е изолиран опит за проникване с плавателно средство през морската ни граница.
Изходните маршрути на каналите за незаконна миграция са към Сърбия, Румъния, Гърция и Македония.
Към тях се насочва и голяма част от регистрираните кандидати за закрила у нас, които правят опити да напуснат нелегално страната по време на процедурата за предоставяне на статут.
Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.).
Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил. Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с незначителни финансови средства. В общия случай целта им е достигане до държави от Централна и Западна Европа.
По-малък дял от имигрантите заявяват, че имат познати и роднини в България и посочват страната ни като крайна цел. Налице е тенденция незаконните мигранти да не разполагат с документи за установяване на самоличността, което силно затруднява процедурата за предоставяне на особена закрила, в т.ч. мониторинга за установяване на рискови елементи.
Към момента в диаспорите на страните-източници на мигранти не са налице процеси, които да застрашават сигурността на страната. Във връзка с нарастващия миграционен натиск, относителна активност се наблюдава само в средите на сирийската общност у нас и е в посока оказване на помощ на сънародниците, кандидатстващи за закрила. Инициативата се представя като признателност за усилията на българската държава.
Заявява се готовност за съдействие при осъществяваната превенция срещу проникване на криминални елементи, които биха настроили негативно общественото мнение у нас.
Анализът на ДАНС очертава следните непосредствени рискове за националната сигурност:
Неблагоприятно отражение върху институциите и бюджета. Нарастващият миграционен натиск създава необходимост от пренасочване на значим финансов и организационен ресурс за овладяване на ситуацията.
Липсата на перспектива за трайна стабилност в държавите-източници обуславя продължаване на тази тенденция при ограничени възможности на институциите за обезпечаване на процесите. В тази връзка очакваното увеличаване на мигрантите на наша територия създава преки рискове за възникване на хуманитарна криза.
В същото време издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци изисква значителен финансов ресурс, който не е планиран и се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери. Това създава условия за напрежение сред определени социални групи.
Увеличаването на лицата търсещи и получили закрила обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит.
На второ място агенцията поставя повишаване на терористичната заплаха. Разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха.
Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии.
Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони.
Запазва се висок рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност.
От ДАНС не изключват опити за отвличане (в т.ч. с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел.
В зоните на конфликт са налице големи количества оръжие, като в отделни държави достъпът до тях на практика е неконтролируем. Част от тези оръжия се използват от участващите във въоръжените сблъсъци екстремистки организации в региона, а чрез каналите за незаконна миграция и контрабанда може да се прехвърлят в Европа за нуждите на престъпни групи или за терористични цели.
Особен проблем представлява използването на оръжия за масово унищожение. Намаляването на контрола върху подобен тип въоръжение в зоните на конфликт се оценява като значим риск предвид желанието на екстремистки организации да се снабдят с него.
От ДАНС уточняват, че посочените рискове са изведени като непосредствени при анализа на средата за сигурност.
Активни са и други посегателства срещу националната сигурност, които са в обсега на законовите задачи на ДАНС. За тяхното противодействие се извършват необходимите действия съгласно законовите правомощия, се подчертава в доклада на Писанчев.
Loading ...
