Урок на таралежи за политици
Д-р Георги Чалдъков
В „бита и душевността на нашия народ“ има много примери за народопатология: имаме много талантливи индивидуалности, но нямаме талантливи отбори, неефективно работим в колектив, трудно постигаме съгласие. Имаме отличният Димитър Бербатов, нямаме добър национален отбор по футбол – за поред път го демонстрирахме снощи в мача с Хърватия. Имаме мегазвездата Матей Казийски, не ставаме световни шампиони по волейбол. Имаме политически „водачи” и „командири“, но нямаме добри политически партии и коалиции.
През 90-те години на миналия век жадните за демокрация (и комунисти, дегизирани като демократи) създадоха Съюз на демократичните сили (СДС). Но след няколко години егоцентризмът и властолюбието на Иван Костов превърна СДС от „нещо за обществото” в „нещо за себе си”. Тогава написах „Пуловерът на мама“ – Костов дойде с пуловера на мама и влезе в палатите на властта. СДС от надежда за демокрация се превърна в икономически проект. И така стана най-големият обществен грях на Иван Костов: обезвери българите, жадуващи за демокрация.
И през 2001 г. отвори вратите на властта за един мадридски лицемер, след това - за тройните коалиции на НДСВ-БСП-ДПС и БСП-ДПС-Атака. И още: „командирът“ Костов разруши СДС и основа партията Демократи за силна България (ДСБ), която сега се опитва да дирижира Реформаторския блок. От „Блока“ се откъсна още една надежда – Надежда Нейнски, и нейното „Синьо единство”, от което няма да има дори един депутат в 43-то Народно събрание. Сега, в атмосферата на създаване на ново правителство, сме отново свидетели на „война на всички против всички“ (bellum omnium contra omnes).
Най-активни са най-превързаните към „командира“. С ехидно лицемерие се присламчва към победителите драмсъстава „България без цензура”. Старите в „БСП – Лява България“ злорадстват садомазохистично, че ГЕРБ трудно ще направи правителство. Разделна политика – възкликна „Време разделно” на Антон Дончев. А притчата за таралежите ни учи: „Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им.
Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче решили да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.“
И така, за разлика от българските политици, успели да просъществуват.
Loading ...
