Снимка: АФП

Кремъл обяви, че новата му морска стратегия е изготвена в отговор на „недопустимите“ планове на НАТО да приближи военната си инфраструктура към руските граници. Русия ще осигури непрекъснато морско присъствие в Средиземно море и ще засили позициите си в Атлантическия и Северния ледовит океан в рамките на стратегията си за противопоставяне на „недопустимата“ експанзия на НАТО. Плановете, които включват още амбициозни цели за построяването на кораби и за разгръщане на инфраструктурата на руския флот в Черно море, са изложени в новата морска доктрина, която в неделя бе одобрена от Владимир Путин.

Вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин заяви, че акцентът на доктрината върху Атлантическия океан е обоснован от разширяването на НАТО на изток. Документът излага цялостна стратегия за гражданското и военното мореплаване в следващите години, включително поддържане на морските търговски пътища и управлението на риболова. Във военната си част обаче документът ясно определя западните армии като основен потенциален противник на руския военноморски флот. Доктрината предвижда засилване на морското присъствие на Русия в Северния Атлантик и поддържане на военното присъствие „на постоянна основа“ в Средиземно море. Доктрината споменава специално Арктика и Антарктика, като говори за увеличаване на руския Северен флот с цел защита на претенциите към природните ресурси в Арктическия шелф и осигуряване на северноморски маршрут между Атлантическия и Тихия океан. Русия планира да построи и нов флот от ядрени ледоразбивачи, за да даде тласък на дейностите в Арктика.

Промяната на морската доктрина се случва шест месеца след като Путин преразгледа военната доктрина на страната в отговор на влошаването на отношенията със Запада след руското анексиране на Крим. Руските военноморски сили се състоят от Северния, Балтийския, Черноморския и Тихоокеанския флот, както и от по-малката флотилия в Каспийско море.

Русия извърши анексирането на Крим през март 2014 година отчасти и за да си осигури контрол върху базата на Черноморския флот в Севастопол, която Москва наемаше от Украйна след разпадането на СССР. Доктрината задава цели за „разработването на инфраструктури“ за флота в Черно море в Крим. Текстът говори и за „ускорено възстановяване и завършване на руските стратегически позиции“ в Черно море.

Анексирането на Крим възпламени най-тежката криза в отношенията на Русия и Запада от края на Студената война и бе последвано от войната между подкрепените от Москва сепаратисти и правителствените сили в Източна Украйна. През януари НАТО обяви създаването на шест командни центъра на територията на източните си членове като част от отговора си на това, което нарече „руска агресия“ в Украйна.

„Промените в доктрината показват, че Русия отделя особено внимание на увеличаването на морския си потенциал в Арктика и Атлантика в желанието си да противостои на НАТО“, казва военният експерт Александър Голц. „Без значително засилване на капацитета на флотовете обаче всички тези промени са безсмислени“, добавя той.

Превод и редакция: Нина Лесева