Водещ: Оправдават ли се очакванията ръст на туризма през този сезон?
Проф. Цветан Тончев: Разбира се, оправдават се. Аз не съм голям оптимист, не съм и песимист, а главно реалист. Аз лично очаквам, съгласно това, което ми се казва и което наблюдаваме в нашите туристически комплекси, тази година да получим към милиард и осемстотин евро от чуждестранните граждани и близо един милиард от българските граждани, това е в лева. Фактически очаква се едно увеличение в сравнение с миналата година, въпреки че пет години правим такива прогнози, някъде ръст на туристи между 8% и 11%. Това означава, че туризмът се оформя като един сериозен отрасъл на нашата икономика и той ще даде не по-малко от 12% от брутния вътрешен продукт, който нашата икономика има.
Водещ: Така трябва да бъде и с даденостите, с които разполага България, за да бъде туристическа дестинация. Имате ли данни за заетостта на легловата база към момента?
Проф.Цветан Тончев: Към момента е пълно, може да се каже. Някъде към 80-85%, като считаме и частният сектор, тоест тези малките хотелчета, които са и апартаментчета и т.н. Но имайте предвид, че действително България се оформи като едно разнообразие на предлагане на туристически продукт – има хотелиерска база, има апартаментни хотели и в малките къщички, които се предлагат също като вид услуга. Много се говори за грешки, за слабости. Има и такива, но имайте предвид, че положителното в туризма е повече от отрицателното. Разбира се, нас ни интересува един проблем, който е важен за бъдещото, за перспективното развитие на туризма – това санаториум ли да бъде или развлекателен туризъм. Мое мнение е, че действително в бъдеще трябва да се оформи връзката между отдиха с развлеченията, връзката с атракциите, с културните обекти, които трябва да се предлагат на чуждестранни и български граждани, за да може, дето се казва, да не се избива в някои неща, които са повече като социално явление. Виждате какво става в Англия, която за мен е образец на държава. Така че има много неща, съотношение между туристическа инфраструктура и национална инфраструктура в пътищата, вода, ток и т.н., но общо взето туризмът според мен се развива не лошо.
Водещ: Вече направихме достояние на слушателите на радио „Фокус” водещата публикация на български всекидневник, според която хотелиерските организации по морето започват да правят черен списък на туроператорските фирми, които водят у нас гости за алкохолен туризъм. Имате ли вие такава информация? Как ще коментирате това?
Проф.Цветан Тончев: Това е свързване на някои хотелиери, и то специално в Слънчев бряг, които са главните виновници за някои от тези неща, които станаха, а сега търсят под вола теле. В интерес на истината, няма туроператорска фирма, която да води алкохолен туризъм. И такъв туризъм само в нашата практика и само в нашите понятия го правим. Аз ви казах – съчетание на отдиха с развлечение и повече предлагане на атракции, конкурси, спортни мероприятия, културни мероприятия и т.н. може да доведе до едно бъдещо развитие, перспективно развитие на българския туризъм. Ние не можем да бъдем санаториуми. Ние можем да бъдем съчетание на отдих с развлечение. А едва ли има туроператор, който да води само хора, които да пиянстват. Всъщност ние го измислихме това чудо. Даже и в едно село да отидете, сигурно от 100 човека 10 човека са пияници, с извинение. Но 10-15 човека не дават облика на един цялостен отрасъл, който за мен е много сериозен отрасъл. И тепърва и нашата държава, и правителството, и всички общини по места трябва да мислят много по-сериозно, за да може първо да увеличим сезона, тъй като сезонът ни е 90 дни, до 120 дни – много повече. Но важното е културното мероприятие, културният туризъм, еко туризмът, селският туризъм, развитието на туризма в някои места, които са заспали, за голямо съжаление, да кажем в Северозападна България. Така че, когато ние си правим автогол, тоест пиянски туризъм, дрогиран туризъм, има и такова чудо. Това, разбира се, според мен е поведение на т.нар. социални явления, които стават в Европа, тоест има някои хора, които са недоволни от съдбата си и като дойдат тук на почивка чисто и просто разбират други неща около туризма.
Водещ: А наблюдавате ли нови тенденции в туристическото търсене? Търсят ли се повече тези видове туризъм, които споменахте – исторически, културен?
Проф. Цветан Тончев: Много трудно си пробиват тези неща. Защото, за да се направи действително културен туризъм, трябват доста пари. Аз много пъти съм го казвал, даже и пред моите студенти, че преди 15 години Испания взе кредит от Европейския съюз за 15 милиарда евро, с което всички дворци на царе и на крале бяха направени на културни обекти и по този начин 10 дни германците, да кажем, са на почивка на море и 4-5 дни са по културни мероприятия. Хубавото е, че нашите комплекси по места и хотели вече се опитват и има доста добри предложения по отношение на съчетание на почивката на море и на планина с посещение на културните обекти. Хубави са тези неща, които станаха в Созопол и в другите области на България, но при всички положения трябва доста голяма реклама и пари. Има тенденция за увеличаване броя на туристите.
Водещ: От кои страни наблюдавате най-голям интерес към туризма в България?
Проф.Цветан Тончев: Тези три страни – това са Германия, Русия, Англия. В последно време Полша, Чехия, Словакия, даже и Франция по някои обекти. Има някои въпроси, които трябва да се решават. Да кажем визовия режим с Русия. Общо-взето 35 евро визата, още 20 слага там една индийска фирма, още 20-тина си слагат от туроператорската фирма, руската и стават твърде много за влизането в България. А имайте предвид, че руснаците имат към 30 000 апартамента в България. Това са, сложете ги по четири човека, някои казват, че те не оставят пари – това не е вярно. Първо, те са инвестирали пари, второ, като дойдат тук те трябва да консумират нещо. Така че виждате, че даже т.нар. позициониране на пазара – имаме си и стари пазари, има и нови пазари, които се получават. Жалкото е, че и македонците и албанците тръгнаха повече към Гърция и други държави. Ние очаквахме малко по-голямо развитие на дипломатическите отношения между, да кажем, България и Сърбия, между България и Македония, но и те, като им се даде свобода по новите европейски правила, тръгнаха повече към западни държави, към Гърция, към Турция и т.н.
Водещ: А как стои въпросът с българските туристи?
Проф.Цветан Тончев: Ние имаме увеличение на българските туристи. Към българския турист персоналът трябва да подхожда много специално и не да дели българина с чужденци. Защото в края на краищата българският гражданин, българският човек дава най-много пари, и по ресторанти, и по развлекателни заведения. Имаме увеличение, особено в Слънчев бряг, за първи път от 5-6 години на мен са ми се обаждали поне 100 човека да им търся места по Черноморието, което е един добър факт.
Водещ: И още една тема, която е ключова за туристическия бранш. Задържат ли се вече повече български професионалисти в българските курорти, защото знаем, че в това отношение имаше доста силно текучество?
Проф.Цветан Тончев: Не мога да ви кажа положителни неща в тази насока. Всеки си търси по-висока заплата. И доста сервитьори добри, и доста бармани добри, и доста хора от хотелиерството отидоха да печелят в Западна Европа. Това не е лошо. Те се връщат след 3-4 години и носят положителното. Но има 22 висши учебни заведения, над 20 колежа, почти всички средни училища имат паралелки по туризъм. Общо-взето нямаме голям проблем за обема на персонала. Въпросът е, както ви казах преди малко, че нашият персонал трябва да разбере, че човекът, който е дошъл, трябва да се приеме гостоприемно, защото той си дава съответните пари. Той не идва на гости, той си плаща.
Loading ...
