Проф. Михаил Константинов: Българската изборна система не преразпределя гласове, а игнорира гласовете за партии под 4%

| Източник:

 

Агенция „Фокус“
Математикът проф. Михаил Константинов, член на борда на директорите на „Информационно обслужване”, пред Агенция „Фокус” по повод очакванията му за предстоящите избори. 

Фокус: Проф. Константинов, в сутрешен блок Вие казахте, че значение имат само гласовете, подадени за партии над 4%, а всичко подадено за партии под този процент, няма значение.
Михаил Константинов: Да, нямат никакво значение.
Фокус: Това от вида избирателна система ли произтича или от нещо друго?
Михаил Константинов: Не. В кодекса е казано, а и във всички закони от 1991 година насам, че получават мандати само партиите, които са минали четирите процента.Партиите, които имат под 4%, не участват в разпределението на мандатите. Дали една партия има гласове под 4% и сте гласували за такава партия, или не сте гласували изобщо – общо взето няма никакво значение. По един парадоксален начин ще има значение, ако гласувате за много малка партия, може с вашия глас да вдигнете бариерата и да унищожите друга малка партия. Малко хора разбират това и никой не иска да научи как работи българската изборна система. Българската изборна система не преразпределя гласове. Тя игнорира гласовете подадени за партии под 4%.
Фокус: В такъв случай как си обяснявате това, че избирателите не са запознати с това?
Михаил Константинов : Много ми е трудно да си го обясня. Аз лично 20 години обяснявам това при всеки повод. Ето сега пак сте ми дали думата, пак казвам това. Изглежда, че българите не искат да слушат. Непрекъснато някой говори какво щяло да се преразпредели. Нищо няма да се преразпредели. Ще излязат на 12 май 4 милиона души. Те ще си раздадат някакви мандати. Представете си, че българските избиратели бяха не 4 милиона, а 104 милиона, а 100 милиона си останат вкъщи. Какво щеше да се получи? Същото. Някои казват, тези които не са гласували, им се преразпределят гласовете. Не се преразпределят. Ако се преразпределяха, щеше да има разлика между 100 милиона и нула, а то няма. Как да го обясня по-просто!
Фокус: В такъв случай, ако се гласува само за партии, за които се очаква висок процент според социологическите проучвания, това не лишава ли автоматично от гласоподаватели други партии, които са били вече в парламента?
Михаил Константинов : Точно така. Получава се една обратна връзка, която унищожава малките партии. Този ефект е известен в социологията. Когато едни хора предсказват малък резултат на една партия, защото наистина е малък, хората се отдръпват от тази партия и резултатът и става още по-малък. Да, така е. Какво да направим, да забраним социологията ли?
Фокус: Това какъв ефект би имало върху резултатите?
Михаил Константинов : Ефектът е много ясен. Една партия има 2% от целия вот. За да влезе в парламента, нали знаете колко й трябва? Трябват й 2.8%. Ако в момента някой дава на малка партия 2.8%, тя се клати върху бариерата. Дали ще падне от едната или от другата страна, не знаем. Ще решат избирателите на 12 май. Ако дават 3% на една малка партия, почти сигурно влиза, защото тези 3% са от целия електорален корпус, който е 6 милиона. Като сметнете 3% от 6 милиона, това са 180 000. Ако искате да смятаме с абсолютни числа, за влизане в парламента ще трябват на 12 май около 160 000 гласа, както винаги е било през последните двадесет и няколко години. Разбира се, било е и малко по-различно. През 1991 г. гласуваха най-много хора – над 5 милиона души, но след това се колебаят около 4 милиона.
Фокус: Каква е вашата прогноза към момента за това какво ще се случи след изборите? Коя партия колко мандата би получила в парламента?
Михаил Константинов : Малко е безотговорно с прогнозите, има моментна снимка. Съгласно моментната снимка, най-голямата партия води над следващата с около 15 мандата. Общо влизат пет партии. Петата е на Меглена Кунева, т.е. „България на гражданите”. Засега изглежда, че влиза. Другите четири се знае кои са – две големи – лява и дясна, една средна – ДПС, и една по-малка, но стабилна партия, това е „Атака”. В момента г-жа Кунева взема около 3% или малко повече от 3% от националния вот и това и отрежда между 13 и 15 мандата в момента. Но това са моментни снимки. Не може да се каже какъв ще бъде парламентът след 12 май. Затова правилният въпрос е какъв би бил парламентът, ако гласуваме утре. Но ние няма да гласуваме утре, а ще гласуваме след един месец.
Фокус: Възможни ли са извънредни ситуации, които да променят очакванията на социолозите до момента като процента?
Михаил Константинов : О, разбира се. Всичко е възможно. Една хубава война в Близкия Изток или в Далечния Изток…Тогава може би няма да има и нужда да се правят избори.
Фокус: А предвид „моментната снимка”, какви са очакванията Ви за традиционно десните партии като СДС и ДСБ?
Михаил Константинов : Не са добри очакванията ми, което е много тъжно. Препоръчвам на традиционната десница да вземе бързи мерки, да се организира, да ходи да се агитира и т.н., а не тези разправии там с разни суми, разни милиони. Това срива допълнително доверието към съответните политически субекти. Аз имам чувството в момента, че десницата буквално се самоубива ритуално. Ако искате по-американския израз – гръмна се първо в единия крак, а сега се гръмна и в другия крак. Аз съм традиционно десен избирател и сега се чувствам предаден от лидерите на традиционно десните партии. Те не отговориха на изискванията на времето.
Фокус: Как стоят тази година нещата с т.нар. „мъртви души” в избирателните списъци?
Михаил Константинов : В избирателните списъци висят имената на всички българи по целия свят с избирателни права – все едно дали са в България или не, все едно дали са родени в България или не, все едно дали са родени в България или не, все едно дали са били изобщо някога в България или не. Всички български граждани, които имат българско гражданство по смисъла на закона за българското гражданство и са над 18 години и не са в затвора, и не са под запрещение, се намират в избирателните списъци. Броят на имената в избирателните списъци надвишава с повече от 1 милион броя на избирателите в България. Аз си мисля, че със закон трябва да се изчистят. В момента никой не може да ги пипне тези списъци. До 2009 г. съществуваше законов текст, който задължаваше да махаме всички, които са напускали страната два месеца или повече преди изборите. Този текст се оказа мъртъв. Не можеше да се спазва нормата,защото като излезете през Гърция или Румъния, не се отбелязва никъде. Тази норма падна в новия кодекс, защото не се изпълняваше. Трябва да се приеме закон за активната регистрация по примера на Франция. Френският модел е най-добър. Докато не се приеме, ще е пълно с тези имена. Навремето с моя приятел Николай Вълчанов ги бяхме кръстили „фантоми”, някои ги наричат „мъртви души”. „Мъртви души” не е точен термин, защото повечето са си живи и здрави. Има и умрели, разбира се. Нали е ясно, че като умрете в чужбина и никой не даде смъртния акт на българските власти, как ще разбере ГРАО, че сте умрял? Няма да разбере и ще си стоите в списъка. Наскоро откриха 600 120-годишни. Няма как да са живи тези хора, в България не живеят толкова. Някъде в Тибет може и да живеят.
Фокус: Има ли нежелание да се актуализират тези избирателни списъци?
Михаил Константинов : Аз се боря с „фантомите” от 20 години. Знам как да се справя с тях, и другите знаят как да се справят. Щом не се справят с тях, значи нямат воля да ги махат. Недейте да подозирате непременно зла воля и зла умисъл. В България голяма част от дивотиите стават поради българската мърлящина, поради нежеланието да действаме, поради това, че мислим, че всичко можем, а виждате докъде сме се докарали. „Фантомите” стоят там заради мърлящина. Аз съм противник на теорията за конспирацията и големия заговор, така че поредни няколко парламента имаше, но нямаше желание да се справят с проблема. Като няма желание, той няма как да изчезне от самосебе си.
Фокус: А активната регистрация как би решила проблема?
Михаил Константинов : Като не се регистрирате активно, няма да гласувате. Много просто. За да гласувате догодина, трябва да се регистрирате тази година. Това е твърдата активна регистрация, има и мек вариант, но аз ви казвам твърдия. В даден момент се минава през мек и се стига до твърд. Искам да гласувам догодина – до края на тази година трябва да се регистрирам. Искам да гласувам следващата година – тогава ще се регистрирам на следващата година. Който не се регистрира, стои вкъщи и гледа по телевизията как протичат изборите няма права без условия. Има някои изисквания – трябва да имате лична карта в джоба, да не сте в затвора, да не сте поставен под запрещение. Ето ново изискване: трябва да сте регистриран като избирател. Не изпълнявате тези условия, не гласувате. Няма универсални права, дадени от Господ. В половината бели държави има активна регистрация. В другата половина няма, но нямат проблеми с фантомите, защото не ги използват за нищо. Ние понякога ги използваме.
Златина ДИМИТРОВА

Print Friendly
FacebookСподели