Агенция „Фокус“
Фокус: Проф. Константинов, няколко политически партии вече споменаха, че е необходимо присъствието на международни наблюдатели на предстоящите избори. Трябва ли има контрол отвън и научили ли сме се за 20 години демокрация да провеждаме честни избори?
Проф. Михаил Константинов: Смятам, че това изобщо не е необходимо. Известно е, че в общи линии няма полза от присъствието на международни наблюдатели. Те отиват в някои градски секции, виждат, че всичко е наред и казват „окей”. В България шашмите се правят в малките населени места, по-отдалечени. Там международни наблюдатели не ходят. Нещо повече, там самите партии вече толкова пищят, че някой ги лъже и не изпращат свои наблюдатели. Така в избирателните комисии си правят каквото си искат. Ползата от международни наблюдатели всъщност е психологическа. Като толкова много искат – нека да ги има. С това обаче самите партии се поставят в кофти положение, защото какво ще кажат после – „излъгаха ни, ама имаше международни наблюдатели”.
Фокус: Не става ли въпрос и за отделянето на определен финансов ресурс?
Проф. Михаил Константинов: Обикновено финансовият ресурс за присъствието на международни наблюдатели се осигурява от самите тях. България не влиза във финансови разходи по този повод.
Фокус: Какъв ще е броят на фантомите в избирателните списъци тази година?
Проф. Михаил Константинов: Този брой е известен вече. Ако в списъците официално има 6 800 000 души, а пък в страната по данните на Националния статистически институт има 6 100 000 души с право на глас, значи фантомите са около 700 000.
Фокус: Кой може да ги изчисти от избирателните списъци?
Проф. Михаил Константинов: С едно минимално уреждане на въпроса законодателно, Централната избирателна комисия (ЦИК) може да свърши тази работа. Тя може да вземе решението за изчистване на списъците и да се заеме с въпроса за активната регистрация. Активната регистрация моментално изчиства списъците. Като във Франция. Направо се прилага френският модел, без всякакви разсъждения. (Във Франция избирателните списъци се изготвят през месец декември от предходната година, като избирателите трябва да са пребивавали в страната най-малко 6 месеца – бел. ред.). В настоящата година могат да гласуват само хора, които в предишната година са се регистрирали като гласоподаватели. Тези, които не са се регистрирали, не гласуват – просто и ясно.
Фокус: Защо все още няма закон за активната регистрация?
Проф. Михаил Константинов: Не мога да ви кажа. Аз лично апелирам за активна регистрация поне от 16 години. Показал съм модела, казал съм колко ще струва. Не щат. Или някой има изгода от това, или са некадърници, които нищо не правят. Може пък и да е комбинация от двете. Активна регистрация вече не може да се прави за оставащото време до изборите.
Фокус: Съществува ли друг механизъм за чистене на списъците?
Проф. Михаил Константинов: Няма. Само с активна регистрация може да се постигне това. Ако я приемем догодина, за парламентарните избори през 2013 г., живот и здраве, ще имаме изчистени списъци.
Фокус: Смятате ли, че сегашните управляващи ще направят постъпки за въвеждането на активната регистрация дотогава?
Проф. Михаил Константинов: Управляващите са добре запознати с моите предложения. Те иначе са добронамерени, казват, че това е хубаво и правилно. Резултат обаче няма. Направете една акция за това. Както навремето говорехме за изборен кодекс – ето, той стана. Сега трябва да говорим за активна регистрация и тя ще стане.
Фокус: Ще има ли купуване на гласове и откъде ще дойде ресурсът?
Проф. Михаил Константинов: Естествено, че ще има купуване на гласове. Ресурсът ще дойде от черните каси.
Фокус: Докога ромите ще бъдат основните, които си продават гласовете, докато българските политици им ги купуват?
Проф. Михаил Константинов: Не употребявам думата „ром”, а хубавата дума „циганин”, както и те самите се наричат. Това са си българските цигани и няма нищо срамно в това име. Те далеч не са единствените, които си продават гласа, но вероятно го продават най-масово. Тези хора имат пълното право да си продават гласа. Разбира се, това е противозаконно, но нека видим защо го правят – който и да е избран, той няма да направи нищо за тях. Следователно, те взимат 50 или 100 лева и гласуват за този, който им купува гласовете. Така че те са мотивирани да гласуват по този начин. Те са вероятно и най-мотивираните гласоподаватели – защото получават пари срещу своя вот. Докато българският избирател гласува по съвест и после го излъгват. Един вика: „Гласувайте за мен, ще направя еди какво си” и хората гласуват, а той не го прави. В някакъв смисъл тези, които си продават гласа, са най-честните избиратели. Пак повтарям, това явление е криминализирано, аз не го препоръчвам в никакъв случай, защото който го прави, попада под ударите на закона. В известен смисъл обаче това е най-честното отношение. Знаеш за какво гласуваш – за 50 лева. А един, който гласува за 150-годишната си партия, която ужким ще му повиши стандарта, всъщност гласува за една илюзия и бива излъган. Циганинът поне не е излъган, той си взима 50-те лева.
Фокус: Казвайки, че циганите далеч не са основните лица, продаващи гласа си, какъв е профилът на останалите?
Проф. Михаил Константинов: Ясно е, че на мен и на вас няма да дойдат да ни купят гласа, ясно е, защото ще ги изхвърлим с шутове. Обаче има бедни села, има уплашени, стари хора. Влизат в някое село, населено със старци и мутрите им казват, че ще им счупят ръцете и краката, ако не гласуват за определен кандидат. И хората съвсем искрено си гласуват за кандидата, защото после мутрите ще дойдат и ще ги потрошат от бой.
Фокус: Значи не съществува хипотеза, при която един интелигентен човек би продал гласа си?
Проф. Михаил Константинов: Съществува, само че той ще си го продаде по-скъпо. Има маса хора, които за 300 лева ще си продадат гласа. И пак това са хора, които получават ясен мотив, за да го направят. 300 лева. А иначе каква е за тях разликата дали „Х” ще стане президент или друг. Все им е тази на хората. В единия случай обаче едните взимат 300 лева, а другите – не. Върху това трябва да се замислят българските политици – как да започнат да си изпълняват обещанията, за да могат хората наистина да гласуват за тях и да виждат смисъл в гласуването. Докато българинът не вижда смисъл в гласуването, той ще си продава гласа. Глас се продава не само в България, това е международно явление, продават го в България.
Фокус: Защо е толкова важно младежите на ГЕРБ да прекарват денонощия наред пред ЦИК, за да регистрират партията под номер 1 за изборите?
Проф. Михаил Константинов: За тях това няма особено значение, освен чисто психологическо. Те получават номер 1, само че това не е номерът на бюлетината, това е номерът, по който те ще бъдат регистрирани. Това е номерът, под който те си подават документите. Впрочем, да си подадете документите, не значи, че ще сте регистрирани. Има разлика. Документите се подават, след което ЦИК проверява дали са изпълнени законовите изисквания.
Фокус: Не ви ли се струват наивни действията на младежката организация на управляващата партия?
Проф. Михаил Константинов: Вижте, в цялата история на българския преход е имало такова натискане – „дайте да сме първи, защото така ще ни върви”. Има нещо малко магическо, бих казал – както в племето вярват, че като направи шаманът някаква магия, нещо ще се случи. Има магически елемент в тази история.
Фокус: Това ли е нивото на младежите на ГЕРБ, според Вас?
Проф. Михаил Константинов: Не казвам, че тяхното ниво е ниско. Хората си смятат, че това е важно. Съвременният човек прави толкова глупости, че ако вземем да му ги изброяваме, ще стане ужасно. Щом хората вярват в него, нека да си го правят. Противозаконно ли е? Не е. Лично на мен ми се струва наивно, на тях им се струва смислено. Щом виждат смисъл, да го направят. Да не би да е по-смислено да се натикат в една опушена дискотека и 8 осем часа да си спукат тъпанчетата, да се надрусат и да излязат като парцали от там. Това за мен е абсолютно безсмислено. Някои хора обаче дават пари за него. Виждате, че смисълът за различните хора е различен.
Фокус: Кои са основните техники за изборни манипулации, прилагани при вот?
Проф. Михаил Константинов: Една от техниките я споменахме – това е купеният вот. Другата манипулация е неполитическият вот – етнически вот, корпоративен вот – вот, за който няма ясни политически мотиви. Това се дължи на факта, че политиката и политиците в България отдавна не си изпълняват коректно функциите. Неполитическият вот е основният начин да се манипулират изборите. Има и различни други политически технологии – например, запушване на устата на опозицията чрез манипулиране на всички медии, оклеветяване на противника в последния момент, така че той да не може да си възстанови името. Макар че знаем, че понякога оклеветяването има обратен ефект. Емблематичният пример е с партийната книжка на Стефан Софиянски през 1995 г. Оказа се, че това е лъжа и не навреди на Софиянски, а даже му помогна. Всички манипулатори трябва да имат предвид, че по някой път техните усилия са контрапродуктивни. Съвсем нормално е практиката, както навсякъде по света, преди избори да се налеят пари. Сега предстоят местни избори. Считайте, че всичките пари, които кметовете са заделили за нещо, сега ще ги използват – ще оправят улици, покриви на детски градинки, мостчета. Това не е лошо, но се прави масирано месеци преди изборите, за да кажат хората, че е свършено нещо. Това очевидно е манипулативна техника, но тя не е противозаконна. Практикува се и в други държави. Няма лошо, нека се стараят кметовете, но ако може, после и по време на мандата да се грижат за хората, а не само преди избори.
Фокус: Наблюдавате ли вече тенденция за използване на една от техниките – оклеветяването и това да е причина за мъчното обявяване на кандидатури?
Проф. Михаил Константинов: Тази причина я има. Идеални хора няма. Един 40-50-годишен човек, когото хвърляте на изборния терен, положително ще му се намери нещо в биографията, което да не е 100 % читаво. Още повече, тези с абсолютно читавите биографии, обикновено са безинтересни хора или такива пък, които не става да бъдат избрани по други причини. Един атрактивен човек сто на сто в биографията си има петна. Колкото по-рано го изкарат там, толкова по-голяма възможност ще има да го наплюят.
Фокус: В обявените до момента кандидатури за президент виждате ли атрактивни фигури?
Проф. Михаил Константинов: Кой знае какви харизматични фигури не виждам. В някакъв смисъл са много интересни образите на г-жа Кунева и на г-н Калфин. Те, според мен, са доста огледални. Те са, да кажем, един и същи образ – при единия случай в пола, а при другия – в панталон. Не казвам, че има нещо лошо в това – те са си евродемократи с всичките плюсове и минуси. Това са хора, знаещи езици, познаващи европейските практики и те са високо ерудирани хора с опит. Друг въпрос е доколко са интересни на хората. Рискуват много да не бъдат интересни, но няма лошо – нека да стоят такива еднакви на щанда. Страшно „интересно” ми е дебат Кунева – Калфин. В дебата има теза и контратеза и какво може да каже Кунева, с което Калфин да не е съгласен и обратно. Този дебат няма и да го погледна, защото какво мога да науча от него – че те са съгласни по много въпроси. То вероятно и аз ще съм съгласен, че трябва да сме европейци, че трябва да спазваме законите, да работим за интеграцията и такива подобни прекрасни неща, в които няма смисъл. Докато, например ако изкарате един малко по-различен кандидат, ще стане по-интересно, ще внесе сол и пипер в кампанията и е много вероятно да спечели изборите.
Фокус: Как намирате до момента предизборната обстановка в страната и с взривовете, и с нападките между политическите сили?
Проф. Михаил Константинов: Нищо кой знае какво не виждам особено да се е случило. При всички национални избори, които сме виждали, а те са десетки, всеки вика, че това са най-важните избори в историята. Глупости, най-важните. Местните избори са важни, защото все пак за 4 години се управлява европейският ресурс. Хората е важно да изберат такива свои представители, които да имат акъл да го управляват добре. Президентските избори са важни, защото българският президент не е слаба фигура. Той е силен президент. Георги Първанов доказа, че президентът по-скоро е силен. При бъдеща конституционна промяна, ако му се даде правото да инициира референдум или право на законодателна инициатива, той ще си стане една напълно стабилна и смислена фигура и ще има смисъл да се избира от народа.
Фокус: А сега няма ли смисъл, като ги няма тези правомощия?
Проф. Михаил Константинов: И сега има смисъл, защото и сега президентът е силен, защото контролира службите, защото получава секретна информация, защото назначава посланици, защото назначава шефове на силови структури. Това е обаче сенчестата сила. Нека той да има явна сила – право да свиква референдум, право да предлага закони, нека президентското вето да може да се отхвърля по-трудно. Тогава президентското вето наистина ще значи нещо. Сега какво се случва – президентът налага вето, след което се събира същият състав и прегласува, никакъв проблем. Ако обаче президентското вето се преодолява с някакъв вид квалифицирано мнозинство – не 2/3, а 3/5, например, тогава то ще е много съществено и няма да се приемат закони, които преди това не са били съгласувани с държавния глава. Това са малки законодателни поправки, но ясни. Това е явна пред публиката сила, а не някакви договорки – дайте сега да турим някакъв генерал, да махнем онзи, пък да сложим друг, не знам си какво. Българският президент трябва да има друг вид правомощия, прозрачни правомощия.
Фокус: 35 млн. лева ще стигнат ли за избори 2 в 1?
Проф. Михаил Константинов: Щом е толкова бюджетът, значи трябва да стигнат. Това е фундаментален принцип – една работа се прави с толкова пари, колкото са й отпуснати. Ако са отпуснати 35 млн., ще ги направят с толкова. Да си сядат на задните части и да бачкат в рамките на определения за целта бюджет. Да не мислите, че на мен ми стига бюджетът, който успявам да спретна? Не ми стига, обаче съм се вместил вътре и не рева, че нямам пари и се опитвам да ги намеря от някъде.
Христина ДОБРЕВА
Loading ...
