Агенция „Фокус“Фокус: Проф. Маразов, какво е за вас наградата, която получихте в Казанлък за морала в науката?
Иван Маразов: Тази награда струва ми се има и такива измерения, защото науката, освен научно дирене има и академичен тон, има академично отношение, академична взаимопомощ. Тя отрича във всички случаи интригата и окалването на какъвто и да е опонент, дали ще е методология, дали ще бъде като изводи, включва уважението един към друг. Затова смятам, че една такава награда би била стимул за всички онези, които се придържат към подобен тип отношение в науката.
Фокус: Според вас какво е бъдещето на културния туризъм и какво е бъдещето на учените, които се занимават с тракология?
Иван Маразов: Това са две различни бъдеща – едното бъдеще е на културния туризъм, а другото е съдбата на хората, които се занимават с това минало, което осигурява нашето бъдеще. Ако ние престанем да се занимаваме с тази наука, ще бъдем на принципа – ние изнасяме златото, пък нека другите да правят от това злато каквото искат. Именно поради това смятам, че е крайно време, политиците да обърнат внимание, че не съществуват програми по тракология в университетите. Една бакалавърска програма за четири години – общо около 50 студента струва не повече от 120 хил. лв. Това за четири години са никакви пари. В нашата държава основното е политиката, всичко друго може и без него.
Фокус: Какво е бъдещето на тракологията, след реформата в БАН и случилото се с центъра?
Иван Маразов: Аз не се отказвам и моите колеги не се отказват, но трябва да ви кажа, че с тракология усърдно се занимават наши колеги в Гърция, в Турция, Румъния, Украйна, Русия, Германия, Италия. Тази наука, която поколението на Александър Фол и моето поколение, което дойде след тях, направихме е международна наука. Сега България не е такъв център, какъвто беше – на тази международна наука. Това сериозно влияе върху авторитета на българската тракология. В Турция, например се отделят страшно много пари за изучаване на древното културно наследство. Няма форум по света, където да няма по четири-пет турски колеги, които получават помощ от държавата, която ги праща по тези форуми да участват и по този начин Турция печели престиж, но там има идея за държавност. Докато в България издаването дори на всяка книга е един голям проблем. Ето аз години наред работех по една книга и ако не бе Банка ДСК да ми помогне финансово тази книга нямаше да види бял свят, макар че тя още не е изплатена. Държавата харчи невероятно много пари за реклама, така поне се говори, но не виждам кой от моите колеги се занимава с тази реклама и кой дава научния престиж на тази реклама. Затова смятам, че държавата малко повече трябва да се занимава с тези проблеми. По всяка вероятност младите ще трябва да се борят да завоюват своето място под слънцето, нашата задача е да ги подкрепяме, доколкото можем.
Фокус: Тоест да разбираме, че сме загубили малко от славата?
Иван Маразов: Много сме загубили. Ние вече не сме международен център. За да стане това трябваше да се върнат годините, да речем 1970 г., 1980 г. в областта на тракологията, когато всяка година имаше конференции с участие на 20 – 30 души от чужбина, на които им се плащаше пътят и престоят в България, за да вземат участие в тези конференции. Ние възпитахме поколения млади специалисти, които да се занимават с нашата наука и сега ние реално си губим контактите с тези хора и с бъдещето разбира се.
Фокус: Освен тези програми в университетите, какво друго е необходимо, за да се запази тракологията като приоритетна област в науката?
Иван Маразов: Това именно е думата – приоритетна област в науката. Според мен трябва да се създаде един държавен център за древни култури, който също няма да струва кой знае колко. Той няма да има безкрайно количество щатни хора, ще има петима-седмина души и да има проекти, по които да се работи. Тоест за съществуването на един такъв център с проектите, с конференциите – повече от четири – пет милиона годишно дори е силно казано, че могат да бъдат усвоени. Той ще издава литературата, защото примерно ние имаме страшно много паметници, които са разкопани, които станаха вестникарски сензации, но още не са публикувани. Именно това е целта на науката, а не само нещо да се разкопае, да влезе в музея и да отидат 10 000 души на опашка да го видят и то да остане непубликувано. Това е една от големите грешки в състоянието на българската наука в момента.
Фокус: Смятате ли, че това е неетично по този начин да се афишират откритията?
Иван Маразов: Няма нищо лошо в това археологията да стане медийна наука, да влезе и в медиите, но като наука тя има много по-сериозни задачи. Тя трябва да реконструира, възстановява миналото и именно за тази цел са необходими постоянните публикации и конференции, където хората да споделят идеи, да споделят нови открития и нови хипотези. Научният живот не може без хипотеза. Само като се публикува откритието примерно за една златна маска, това събужда интереса към нашите науки, но с това не се изчерпва самата наука. Именно затова смятам, че задължение на държавата е да се създаде някакъв такъв център, който да може да координира нещата. Когато се прави на проектна основа, тогава се гарантира, че всеки проект, който заслужава, ще получи необходимата поддръжка.
Фокус: Кое е най-голямото постижение за вас в областта на тракологията през изминалото десетилетие?
Иван Маразов: Много са, като започнем с находките на Китов в Долината на царете в Сливенско, през откритието на Даниела Агре и тази могила в Маломирово, с разкопките на Иван Христов в Кози грамади край Хисар. Със сигурност ще пропусна много неща. Ето Мартин Христов, който разкопа край Дъбене, Карловско, един много ранен некропол със страшно много злато от началото на третото хилядолетие, което хвърля мост между златото на Варненския некропол и златото на Вълчитрънското съкровище. Ние започваме да се питаме дали траките не са дошли с едно хилядолетие по-рано отколкото смятахме преди това. Имаме страшно много открития и именно поради това ние трябва да бъдем начело и на науката, а не само да казваме – ние имаме това, ние имаме онова. Докато това нещо не влезе в сериозен научен оборот, ние го нямаме.
Loading ...
