Проф. Божидар Димитров: Не е късно за „Виа понтика 2”, идва нов мандат

Фокус: Проф. Димитров, преди няколко дни излезе последното издание на Националния исторически музей – „каталог на котвите”, по повод 40-годишнината на НИМ, която се отбелязва днес. Как е поставено началото на колекцията от котви и щокове на Националния исторически музей?
Божидар Димитров: Разбрахме, че са котви едва през 1968 година. Подводният спорт, който възниква чрез по време на Втората световна война се разрасна в Европа през 50-те години на 20 век и почти веднага докосна България, независимо от желязната завеса. През 1959 година край Созопол се проведоха първите курсове за леководолази, организирани от група софийски ентусиасти, в които се включих и аз, макар и 14-годишен. По време на моите плувания до 1968 година, които бяха много интензивни, виждах много оловни и каменни котви под водата, както и другите водолази, но ние не знаехме какво е това. Виждахме – камъни с правилна форма, с от 1 до 3 дупки, но честна дума не знаехме нито от коя епоха са, нито за какво са служили, нито нищо. През 1968 година станаха моряк в „Океански риболов”. По пътя ни към риболовния район към Южна Африка, спряхме да заредим в град Палермо в Италия, на остров Сицилия, аз разбира се, отидох в музея, тъй като историята ми беше хоби. Нощувах в първата крайбрежна къща, една кръчма, както правят много моряци. С удивление видях 28 камъка, дори още си пазя научната публикация, която ми подариха работници един от тамошните музей, на тези 28 котви. Те са с от 1 до 3 дупки и италианците много се гордееха с тях. Казаха, че имат най-голямата колекция в Италия, а аз в същото време дори не посмях да им кажа, че съм виждал 5 пъти повече във водите край Созопол и то по-големи, повече, което означава че са били и на по-големи кораби. Когато се върнах, преди още да съм студент, се срещнах с проф. Александър Фол, който тогава беше още главен асистент. Разговаряхме и с един негов приятел, рано починалия пионер в областта на подводното дело, художника Александър Ненков . Той организира една малка експедиция от 3-ма човека и във водите край Созопол, извадихме през това лято първите 6 котви, които естествено бяха и публикувани като такива във вестник „Орбита”. След една година станах студент в Софийския университет и в резултат на много експедиции, според мен направихме едни от най-големите колекции в света на каменни котви. Те са в Националния исторически музей, музеите в Созопол, Несебър, Варна, Бургас. Големи колекции има в Шабла, Царево и т.н.
Фокус: Защо в България има толкова много каменни котви?
Божидар Димитров: Това са антични каменни котви, които се използват от първото хилядолетие преди новата ера, паралелно с появилата се оловна котва, до VII век включително, а и след това. Това са по-скоро дървени котви с оловен стик. Интензивността на движение по нашето Черно море е била изключителни висока, защото то е бил главният източник на храни и суровини на елинския свят. На юг от беломорския бряг, започват големите горещини и там не вирее нищо, освен маслини, а в морето живее малко риба. Житните култури бързо прегарят и дори и да се опита човек, не стават добри реколти. Същото е и в Мала Азия, по Анадолския бряг, където живеят гърци до 1922 година. Така почти цялото жито, което се изсипва в продължение не на векове, а дори на хилядолетия в древна Елада, идва от нашите земи и куриозно е, че и сега продължава да се случва така. Ние произвеждаме около 5 милиона тона жито, от които си оставяме около 1 милион тона, а 4 милиона тона се изнасят, макар и за по-южни страни, включително и за Гърция.
Фокус: И така е било и през античността?
Божидар Димитров: Даже и в много по-голяма степен. Също така се изнасят и суровини за индустрията, главно за кожообработващата промишленост. На древните хора доспехите и голяма част от дрехите им са били кожени. Изнасят се метали, изнася сеи огромно количество риба. Колкото и да странно да звучи, в определени сезони, в Черно море има повече риба, отколкото в Бяло море. Тук се ловят паламуд, скумрия (както беше и миналата година) и се изнасят в суров и в пушен вид. Нашето море изнася и много сол в по-късни епохи. Тогава вече е имало и разузнаване и венецианските разузнавачи казват, че всеки божи ден през Босфора са идвали по 500 кораба от бреговете на българското Черноморие и 500 са отивали за там. Корабите тогава са били малки, от 30 тона до 150 тона и за тях са били нужни много котви; много от тях са се късали при бури, при закачане на котвата в подводни скали така, че да не може да се измъкне. Тогава, с псувня на уста, моряците са късали въжето, за да може да тръгнат, след като са виждали, че не могат да извадят котвата. Именно тези интензивни плавания са оставили, по моя преценка, само в Националния музей 150 котви. Горе-долу толкова има и в Созопол, по-малко – по 70, 80, 10 броя има и в останалите музеи, а също и в Бургас. В нашите музеи, ние имаме може би най-голямата в света колекция от котви в Черно море. Аз знам, относително, какво е намерено в Атина, Сицилия, Южна Италия, където има корабоплаване, както и в Египет, по Финикийското крайбрежие, Ливан. Те, може би, общо имат намерени 1000 котви, докато ние имаме над 1000 само в нашето Черноморие.
Фокус: Освен котви, какво друго има намерено на дъното на морето, което да свидетелства за корабоплаването в Черноморието?
Божидар Димитров: Има хиляди цели или фрагментирани амфори. Амфората е универсалният амбалаж в древността. Всичко, което може да тече като жито, вино, олио, масло, пирони, фурми и т.н ., се пренася в амфори. Тази странна форма, която са измислили, много добре уплътнява обема на трюмовете. Не се губи нито квадрат, нито сантиметър. Стоката се превозва в един, така да се каже, контейнер, който не може да се разсипе. Между 4 амфори, се поставя друга. После в образуваното гнездо още една и т.н. Тези амфори са стотици хиляди и по печатите, нанасяни върху тях, можем да преценим откъде идват . Те идват както от континентална Гърция, така и от островите Тасос, Родос, Хиос. Всеки център си е имал свой печат, и така можем да видим – накъде са били насочени морските потоци. Разбира се, поради това, че е амфората е била скъпа, тя никога не се е чупила, и се преизползва след всяко разтоварване. Така че трябва да бъдем много внимателни и да се опитаме да видим съдържанието, защото ние сме намирали амфора, на която пише, че било донесено вино , заложено в амфората някоя си година (това се пише на печат или на дръжката, или на гърлото на амфората). Често пъти намираме костилки от изгнили фурми.
Фокус: Има ли свидетелства за пиратство по това време?
Божидар Димитров: Има, разбира се, и то много. Пиратите биват два вида. Единият вид са класическите, късни пирати, които по островите си правят бази, да речем, в Карибския басейн, и оттам нападат испанските галеони или английските товарни кораби. Нашите пирати са други. В Черно море не би могло да има пирати, тъй като те няма къде да си направят бази. Крайбрежието на Черно море е гъсто заселено през VII век преди Христа. Пиратите са крайбрежни и Ксенофонт е описал как действат, а и един надпис намерен в Несебър, също ни показва как са действали. Товарният кораб, който е дошъл близо до брега, е на платна и се движи тежко. Няма товарни кораби с гребла – ще излезе много скъпо на собственика, ако плаща на 200 гребци, ще му е нужна цялата печалба, за да си я платят. Корабите имат екипаж от 6 до 9 души. Ако се движиш глупаво покрай брега от странджанския бряг, пише Ксенофонт, излитат бързоходни лодки, които настигат кораба, и го обират. Ако корабът влезе в някое малко пристанище, даже и залив, той отново е бивал ограбван, само на няколко метра от брега. Затова градовете, които са имали кораби, Созопол, Несебър, Варна (Одесос) са практикували друго – сключвали са договори със съответните тракийски владетели на брега и са се разбирали – да им дават предварително някаква сума, а също и разни привилегии. Например, по време на Дионисиевите празници, да имат почетно място в театъра и др. Срещу това, корабите не трябва да бъдат ограбвани, а приютявани в някое малко бъбрековидно заливче, от типа на тези в Царево, Ахтопол и т.н. След което, след време, е трябвало да платят пак. Това са нашите пирати и, за съжаление, това пиратство е продължило много дълго време, някъде до края на османската епоха.
Фокус: В петък Националния исторически музей, ще отбележи годишнината си. С какви чувства посрещате тази кръгла годишнина и с какви са ви очакванията за тази и следващите години?
Божидар Димитров: С добри чувства я посрещаме. Националният исторически музей беше създаден именно, за да ликвидира една празнина в опазването на културното наследство. Нямаше един музей, който да обхваща в хронологически аспект времето от праисторията до наши дни и да събира всички артефакти, дело на човешката ръка и разум на хората, живели в нашите земи преди нас. Съществуваща музейна мрежа, включително и най-вече на национално равнище беше съставена от музеи ограничено от вида на материалите . Например – в Археологическия музей само археологически материали, във Военния – само военни и т.н. Цели периоди в нашата история или видове артефакти, останаха извън обсега на нашите музеи. Тази празнина беше успешно запълнена от нас и през годините успяхме да съберем близо 650 000 експоната, да направим едно много добра експозиция и да поддържаме много високо нивото на понятието музей, ако щете дори и в България и извън нея. Нашият музей служи за пример на останалите музеи. За това ние сме и доволни, и щастливи. Разбира се, имаме си своите проблеми, като фундаменталния въпрос за сградата на музея. Ние все още нямаме сграда, която да е строена и оборудвана специално за това и на практика сме извън града.
Фокус: Има ли развитие по темата? Имаше идея за преместване.
Божидар Димитров: Не. Бяха започнати преговори със собственика на ЦУМ, г-н Гергов, но не знам до къде са стигнали. Преговорите водеха министри на икономиката и на културата. След свалянето на правителството, и да се е стигнало до споразумение, нищо не е станало. Но с новия си мандат, защото аз не се съмнявам, че Бойко Борисов ще спечели втори мандат, се надявам и този въпрос да бъде решен. Така освен автомагистралите, ще може да добави и още един бисер към своето управление – Националния исторически музей .
Фокус: Ваши колеги участват в мащабната програма на т.н. „Виа Понтика”. За тази година има ли средства за работа на обектите?
Божидар Димитров: За тази година сме осигурени. На последното си заседание правителството успя да гласува 805 000 лева за старите обекти на „Виа Понтика”, тъй като за новите не успя да им достигне времето. Но както се казва – има време, идва втори мандат. Не е късно дори и за летния сезон продължение на „Виа Понтика”, защото до сега беше само в южната част на Бургаския залив . Сега може да се разпростре и до Варненския, и до Добричкия. Ако изборите са на 12 май и сформират правителството до 30 май, има цяло лято. На първото заседание могат да гласуват пари за „Виа Понтика 2”.