Проф. Андрей Пантев: Съединението е един от малкото обединяващи ни епизоди

Агенция „Фокус“ За ролята на Съединението в изграждането на българската държава, както и за съвременното разбиране за този ден Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Андрей Пантев. Фокус: Проф. Пантев, Вие сте изследвали...
| Източник:

Агенция „Фокус“

За ролята на Съединението в изграждането на българската държава, както и за съвременното разбиране за този ден Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Андрей Пантев.

Фокус: Проф. Пантев, Вие сте изследвали документално събитията около Съединението, какво за Вас е най-важното през този период?
Андрей Пантев: Още от създаването на българската държава през 1879 г. тогавашните европейски политически наблюдатели са изразявали съмнения за трайността на областта със специално устройство, каквато е била Източна Румелия, но и перспективата относно нейната трайност е също опасна. Още от 1880 г. България предприема серия дипломатически акции, насочени към преразглеждането на тази клауза на Берлинския договор. Княжеството следва да е нетърпеливо-коварната идея за изобретяването на „румелийци” като нация не е за подценяване. Това интуитивно са чувствали нашите политици, без да подозират какви етноси и езици ще се пръкнат после на Балканите. Затова наричам Съединението „бунтът на нетърпеливите”. Можем само да гадаем какво можеше да се случи, ако Източна Румелия би просъществувала повече години. Може би днес на Вакарелските възвишения щеше да има контролен паспорт, митници и взаимни насмешки, както наблюдаваме днес на съвременните балкански граници.
Фокус: Кои са историческите факти, които са довели до акта на Съединението?
Андрей Пантев: Съединението има кратък хронологически, но дълъг национално-политически път. Веднага след Берлинския конгрес всичките ни земи са осеяни с комитети, протестни движения и дори бунтове, които настояват за териториалното единство на българския народ. Източна Румелия тогава бе приемана като първия, но само начален епизод от бъдещото ни обединение.
Фокус: Защо в крайна сметка освободителката Русия се превръща в един от явните противници на Съединението?
Андрей Пантев: Когато говорим за негативната позиция на Русия, нека да погледнем картата на Санстефанска България. Тя не е съставена в Лондон или Париж. Русия отначало подкрепя Съединението. В руската преса има заглавия като „Рухна Берлинският трактат”. Но когато разбира, че то е осъществено в името на княз Александър, който Петербург още от 1883 г. е обявил за „чужд и враждебен на руските интереси”, Русия предприема неочаквана и враждебна на Съединението позиция, която разделя Русия и България и подготвя пътя на бъдеща разпра през 1887 г. Но това го е предсказал самият Ф. Достоевски. Не трябва обаче да забравяме, че Източна Румелия нямаше така лесно да рухне, ако там имаше турски гарнизон. А липсата му е основна заслуга на руската дипломация. Ако не беше тя, нямаше да има какво да се „съединява” между София и Пловдив. После видяхме колко е трудно с другите ни земи, където имаше турска войска.
Фокус: Какво е значението на войната със Сърбия?
Андрей Пантев: Можем да се съгласим с американката Б. Йелавич, която твърди, че „крал Милан спасил Съединението”. В този словесно-алогичен парадокс има голяма доза истина. Храбростта на българите във войната носи съвсем друг имидж на нашата държава. Тогава К. Иречек пише до Гр. Начович, „сега светът ви гледа по друг начин”. Нашият отколешен комплекс за малоценност бе окончателно преодолян. Поне аз не зная друг случай в европейската история, когато само със 700 жертви във война, една държава да удвои своята територия.
Фокус: В българската история има много спорни дати и събития, сред тях ли е и Съединението? Еднозначно ли е отношението на историците и обществото към тази дата?
Андрей Пантев: Съединението е един от малкото обединяващи ни епизоди. Има разни изхвърляния в една или друга посока. Едно е безспорно – васална държава на Балканите дръзко отхвърля международен договор като на полето на честта и на дипломатическите преговори се държи цивилизовано, с чувство за мярка и с достойнство.
Фокус: За 23 години след демократичния преход преосмислени ли са по нов, различен начин събитията около Съединението, кои митове са развенчани?
Андрей Пантев: Преди години наш президент каза, че „Съединението преди Десети било премълчавано”. А той говореше на фона на огромен негов паметник и в град с име Съединение. Имаше десетки конференции, монографии, документални сборници и публикации на участници в това велико дело. Е, виждахме и някои заобикаляния…От скромност няма да спомена кой тогава пишеше за положителната роля на Англия и отрицателната на Русия в Съединението. Днес обаче сме попаднали в другата крайност, която е не по-малко смешна.
Фокус: Какво е съвременното значение на датата 6 септември? Въпреки историческата значимост на Съединението, по-голямата част от българите го приемат просто като поредния почивен ден, каква е причината, според Вас, и как можем променим това?
Андрей Пантев: Съвременно звучене е много просто. Между дейците на Съединението тогава е имало принципни различия, дори лична неприязън. Някои се изнервили, че е много рано, други недоволствали, че не става същото и в Скопие. Но всички са преглътнали различията заради народната работа. Ето това ужасно ни липсва днес.
Фокус: Необходим ли е, според Вас, един нов, глобален прочит на българската история?
Андрей Пантев: Българската история ще придобие по-голяма значимост, ако е разположена и вградена в общоевропейски контекст. Не може да не знаеш нищо за останалите и да твърдиш, че си познавач и специалист по българска история. Нито една история не може да се обясни сама по себе си. Тогава ще вникнем в истински великото от нас и ще преодолеем мегаломани, които не са само патент на съседите.
Радостина ГЕОРГИЕВА

Print Friendly
FacebookСподели