Несебърската общественост чества Националния празник 3 март

Несебърската общественост чества Националния празник 3 март пред портата на Стария град с издигане на националния флаг

За разлика от 8 февруари,когато е същинската дата на Освобождението от турско робство и която не се чества официално,Националният празник 3 март бе отпразнуван подобаващо в Несебър.

Празничните  прояви започнаха с тържествен молебен по случай бележитата дата, отслужен в храма „Св.Успение Богодично”,откъдето празничното шествие от хора се сля с човешкото множество пред портата на Стария град.

Зазвуча  националният химн,а кметът Николай Димитров и секретаря на Община Несебър Стойко Стоянов изпълниха ритуала по издигане на българския трибагреник.

Последваха индивидуални рецитации на патриотични стихотворения,прозвучаха народни песни,а изпълненията на участниците от Обединената общинска школа по изкуствата прерастнаха във всенародно хоро на което се хванаха и живеещи в Несебър руски граждани.

Празникът в Несебър за пореден път показа,че поне за тези 136 години от Освобождението ни,величието на 3 март е неизмеримо и неподвластно на времето, защото всеки българин го носи в душата си,защото споменът за него разпалва и пречиства с онази изконна обич към Отечеството,която ни прави горди като българи.

Предците ни са проявили изключителна национална доблест,доказваща не само правото,но и задължението да сме свободни и независими.И това право и задължение на свободата изисква народната памет да се обновява и възвестява

И точно на тозиден му е времето и мястото да се споменат и имената на тези,които години преди това са се жертвали  за Освобождението.Те отново бяха премълчани,както и името на конкретния освободител на Несебър майор Колантаевски,а трябва да се казват с най-висок глас.

Непростимо е да не се отбележи участието  на месемврийското население във “Филики Етерия”,когато през 1821 местният революционен комитет,ръководен от месемврийския митрополит Йоан е разкрит.Тогава съзаклятниците са заловени,а митрополитът е отведен в Истанбул и екзекутиран.За останалите участници в заверата бесенето било предвидено извън града,но щастлива случайност отменя изпълнението на смъртните им присъди.

Друг случай в който жители на Несебър са помагали на руските войски е този от периода 1770/1771.Става въпрос за съдебния процес,който се е състоял на 20 февруари 1771,описан в османо-турски документ,съхраняван в ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”.В документа са посочени имената на хората,проявили се с поведението си като врагове на османската власт и поддръжници на Русия.

Това са: месемврийският владика Макарий,местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки,поп Янаки,хаджи Тодораки,хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев,Панайот Мойов и Константин Желев.

Днешните потомци винаги ще са им длъжници,дори и да изпишат имената на предците си със златни букви.