Президентът Росен Плевнелиев апелира реформите в България да не бъдат спирани, да има яснота по големите проекти и конкретно по проекта за газопровода „Южен поток“, който имало опасност да тръгне по пътя АЕЦ „Белене“ без да има яснота как и на каква цена ще се реализира. Той заяви още, че основните проблеми пред страната – „корупция, мафия, монополи, олигарси, зависими медии, недостатъчно ефективна система на правораздаване и недостатъчно справедлива държава“ – трябва да бъдат ясно посочени и решавани и предложи стъпки за борба с олигарсите.

Държавният глава във вторник участва в първата дискусия в рамките на инициативата на президентството „Диалог за гражданите“. Темата бе за пазарната икономика.

„Има само четири източници от които се обогатяват олигарсите – къде стоят държавните пари и кой ги управлява, обществените поръчки, приватизацията и сивия сектор. По пътя на тези четири много ясни източника и на тяхното ограничаване, можем по един много ефективен начин да направим една по-добра икономика в България“, заяви Плевнелиев.

По думите му като че ли сега има две Българии. „Едната България – на тези предприемачи, които нямат нужда от държавните пари, а имат устойчиви бизнес модели, и другата България – на тези, които имат нужда от връзкарството, за да могат да успяват в бизнеса. Едната България – на тези, които вярват в нашата европейска ориентация и в нейното достойно място в ЕС, и на другите – които наричат европейските компании „колонизатори“. Едната България – на тези, които с технологиите и моженето в 21-ви век гледат напред към тези пазарни сегменти, в които можем да успяваме, към тези индустрии, в които можем да бъдем най-добрите или едни от най-добрите в Европа, и една друга България, в която все още откриваме паметници на Тодор Живков и, за съжаление, гледаме по-скоро назад, отколкото напред“, заяви президентът.

Основните въпроси, повдигнати от присъстващите бяха за монополите, държавните пречки пред предприемачите, данъчната политика, проблемите пред малкия и средния бизнес, работата на държавната администрация. Обект на коментари бяха и обвързаностите на бизнеса през прехода с бившата комунистическа партия. Студент, който обяви че подкрепя протестите, зададе въпроса как може да се говори за пазарна икономика при положение, че има партия, която подпомага сегашните управляващи и говори за „национализация“.

Не се мина и без дежурните критики към държавния глава, че разделя нацията.

„Сегашната 2013-та година е не на политиците, а на гражданското общество – то излезе на сцената, насочи прожекторите и задава дневния ред на институциите“, посочи Плевнелиев.

„Южен поток“ като АЕЦ „Белене“

Той за пореден път призова за яснота и прозрачност около големите проекти в икономиката на България, като припомни, че е срещу проекта АЕЦ „Белене“ и изрази притеснения около проекта за газопровода „Южен поток“.

„Има риск „Южен поток“ да стартира като АЕЦ „Белене“, каза президентът, като уточни, че в момента не се знае каква е цената му.

Той посочи, че трябва да се знае каква е цената, как ще се провеждат обществените поръчки около проекта и как ще се избере банката, която ще го финансира.

Освен това според държавния глава не е ясно дали проектът ще бъде синхронизиран с Третия европейски либерализационен пакет.

Той за пореден път призова за инвестиции в енергийна ефективност, а присъстващи граждани повдигнаха въпросите за необходимостта от промяна в работата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и държавните предприятия в сектора, които били източвани от частни фирми.

„Нацията няма да спечели нищо, ако направим АЕЦ „Белене“ за десет милиарда евро. Ако вложим тези пари в енергийна ефективност, ще спечелят всички“, заяви президентът.

По думите му в енергетиката има олигархия и борбата с нея може да стане само чрез прозрачна енергийна ефективност.

За един милиард евро инвестиции в санирането на 770 хиляди панелни жилища ще спечелят над три милиона души, защото тяхната собственост ще се увеличи с още 15 млрд. евро, каза държавният глава.

Без реформи няма да се мине

Плевнелиев коментира, че без реформи няма да се мине.

Той допълни, че голяма част от исканията на февруарските протести не са изпълнени. Сред тях са и обещаните мерки за повече независимост на енергийния регулатор.

Той призова регулаторът в енергетиката да не се назначава от правителството, а от Народното събрание.

Президентът се обяви и срещу плановете на управляващите да спрат пенсионната реформа.

„Днес ние сме на дефицит и даваме блага на кредит, тоест децата на майките, за които се грижим, ще платят сметката… Здравеопазването и пенсионната система също се нуждаят от реформи“, каза той.

Плевнелиев отбеляза, че един от най-смислените проекти е този за електронно правителство. Той е инструмент за намаляването на корупцията и осигуряване на прозрачност в действията на държавата.

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира от своя страна, че за корупцията, „най-силният дезинфектант е слънчевата светлина“. Прозрачността може да е част от електронното правителство чрез създаването на още регистри в много сфери, добави Стефанов. Тези мерки не са достатъчни, но са стъпка в правилната посока. Те трябва да бъдат последвани от отчетност на всички държавните структури, уточни той.

Финансистът Стамен Тасев коментира, че данъчната и банковата тайна се оказват само в услуга на престъпниците и затова предложи пълна прозрачност на доходите и на бизнеса. Добрин Стоянов от своя страна коментира, че „едрият капитал в България е назначен по линия на структурите на КПСС и БКП“.

По време на дискусията бе представена и идея за „безусловен базов доход на българските граждани“.

По време на дискусията президентът (1990-1997 г.) Жельо Желев коментира, че трябва обединение, като според него кризата може да се реши с обединени сили и затова се правят коалиции. Той даде пример със създаването на максимално широка коалиция в началото на 90-те години.

След дебата бившият финансов министър Стоян Александров, който също се изказа по време на форума, коментира пред БГНЕС, че са били нахвърлени въпроси, но не и решения.

За участие във форума бяха регистрирани над 230 души. От президентството съобщиха, че най-често задаваните въпроси на заявилите участие се отнасят до връзката на работещата пазарна икономика с равнището на образованост; същността на прехода към пазарно стопанство и неефективност в управлението на обществения ресурс, мястото на пазарната икономика в политическия дневен ред и други.

Имаше възможност за въпроси и предложения чрез специално създадена страница във Facebook „Диалог с гражданите”. Президентството обяви и отделен e-mail: dialog@president.bg за желаещите да се ангажират с позиция.

Следващите дискусии в рамките на инициативата на държавния глава „Диалог с гражданите“ ще бъдат през октомври и ноември 2013 г. и ще са посветени на темите „медийна свобода“ и „върховенство на закона“.