Водещ: Президентът на България в периода 2002-2012 година Георги Първанов е гост в „МеждУредие”. Здравейте и за много години.
Георги Първанов: Здравейте. За много години – да е здрава, успешна и благодатна годината за всички ни.
Водещ: Обръщение, което прозвуча към българите от нашия ефир. Последните 10 години, без последната т.е., правихте обръщения по телевизията. Но за новогодишното слово, може би, на настоящия президент ще стане дума в рамките на разговора.
Георги Първанов: Нека да не е толкова претенциозно, това е само едно пожелание.
Водещ: Именно, хайде така да го наречем. Гостувате ни в рамките на тази наша рубрика, дали е ефирен експеримент, не знам доколкото успешно се справяме според оценката на слушателите ни,. Нарекохме го „20 години по-късно”. 2006 година, в която бяхте преизбран като държавен глава е времето, към което ние искаме да се върнем в този разговор. Но пък сте днес тук на историческа дата, когато събитията през зимата на 1997 година поставиха на изпитание и народ, и политици. Затова ще се опитаме да балансираме, в рамките на този разговор, историческото – разговорите, анализите на онова, което се е случило с важните въпроси, които вълнуват българите днес. Много неща се казаха през тези години за 10 януари, какво остана скрито от двете страни на барикадите тогава?
Георги Първанов: Знаете ли, аз винаги съм се опитвал да разглеждам датата 10 януари в контекста на случилото се дни по-късно – 4 февруари.
Водещ: Връщането на мандата.
Георги Първанов: Т.е. връщането на мандата, отказа от властта на БСП, осъществен от тогавашния кандидат за премиер – Николай Добрев, лека му пръст, и от моя милост като председател на партията. Твърдя, че сравнението между двете дати показва наличието на две тенденции в българската политика – 10 януари като израз на разрушителното, на стихията, на неградивното, ако трябва да бъда по-мек, начало в българската политика. И 4 февруари като израз на конструктивното, на диалога, на съгласието. Помня добре 10 януари беше определен от един партиен лидер и сега парламентарен лидер, бивш премиер – Иван Костов, имам предвид като най-великото събитие на 20 век за България. Сега вече никой от тях, от десницата, сякаш не си спомня за тази дата. Но за нас, левицата, тя има една голяма поука, мисля че не само за нас – като не умееш да управляваш, като не се справи с предизвикателствата на властта получаваш това, което ние получихме в дните преди и около 10 януари и в крайна сметка се налага да се откажеш от властта, за да имаш основанието да поискаш нов вот след време, когато покажеш, че си се променил.
Водещ: Промяна или подмяна беше онова, което се случи тогава, когато бяхме на ръба на гражданска война? Онези, които го помнят като напрежение тогава.
Георги Първанов: Очакванията бяха други. Очакванията бяха за една, действително, радикална промяна, която обаче да удовлетвори настроението, желанията, стремежите на голяма част от българския народ. В крайна сметка тя удовлетвори амбициите и не само амбициите, може би, материалния интерес на една много малка част от обществото. И това е причината правителството на Иван Костов да си отиде толкова зле 2001 година и фактически десницата да изпадне в един продължителен колапс до ден-днешен.
Водещ: От това, което казвате и от последвалите събития, изобщо когато се говори за прехода, всичко това не дава ли аргументи на тезата за режисирания преход? За онзи преход, даже тази теза беше лансирана, че едни хиляда семейства управляват България и всичко, което ни се случва, уви, е резултат от тази режисура.
Георги Първанов: Знаете ли, сигурно има такива, които са се опитвали да режисират, „сиви” кардинали има във всяко общество, във всяка държава. Като човек, който е бил или близо до върха в продължение на почти целия преход, като партиен лидер и като президент, мога да кажа, че не съм усетил подобен опит за режисиране да влияе рязко на процесите в страната.
Водещ: Не се приемате като участник в този режисиран…
Георги Първанов: Не мога да се приема по никакъв начин. Аз реагирах остро тогава, когато преди време, наскоро изскочи внушението, че имало срещи между Николай Добрев и Иван Костов…
Водещ: За Копитото беше споменат конкретен…
Георги Първанов: … февруари. Имало е такива срещи, аз поне знам за една среща, може да е имало повече, но това не е важно. Но потвърждавам категорично, защото познавам добре Кольо Добрев, знам каква беше атмосферата, за нищо друго не можеше да се говори, освен за това да не се допусне проливането на кръв, да не се наруши гражданския мир, защото това беше една реална опасност. Имаше такива сценарии, имаше хора, които бяха заинтересовани от това страната ни да гръмне, без да е ясно след това докъде може да стигнем. Да кажа с едно изречение, да заключа. В крайна сметка и това не е режисиране, това не е подмяна на вота на народа, винаги има нужда и при най-острите отношения между управляващи и опозиция, и трябва да има възможност за диалог, разбира се, прозрачен диалог, който да е върху ясни параметри, но който да може да съхрани ценности, които са изконни и за прехода, дори ако щете.
Водещ: Изчистен ли е въпросът с онази папка, с която сте отишли при Петър Стоянов на 4 февруари? Понеже в наш ефир преди година говорихме по темата.
Георги Първанов: Това е смешен въпрос. Аз наистина се чудя на президента Стоянов защо реши доста време след 1997 година да тръгне по един такъв дебат. Аз отново ще кажа, ако той е бил на позицията да не приеме нашия кандидат-кабинет, нашето проектоправителство, това за нас би било чудесно. Защото ние щяхме да отидем на „Позитано”, след срещата при президента, да кажем, че държавния глава не изпълнява Конституцията на Република България, да му поискаме оставката и да имаме алиби пред собствената си партия. А вие не забравяйте, че по онова време ние бяхме съглашателите, ние бяхме предателите и това години наред. Защо, ако ние сме имали алиби да не го използваме? В крайна сметка историята ще покаже. Но най-важното е, че гражданския мир беше спасен. И отново ще повторя, това стана въпреки волята на ръководството БСП, това стана по волята на два-трима, не повече от половин дузина…
Водещ: Твърдото ядро си искаше кабинета.
Георги Първанов: Да, дори имаше такава теза – „Дайте да го направим, да покажем, че можем за няколко дни, за седмица-две, пък след това да подадем оставка”. Което разбирате, че е не просто недалновидно, то е пагубно.
Водещ: Дълъг път ли извървяхте вие, лично, и левицата до 2006 година? Другата година, за която ще говорим тогава, когато повторихте мандата си в пряк вот.
Георги Първанов: Дали е дълъг, вие сигурно по-добре ще прецените, но беше много тежък. Аз буквално, в първите седмици, месеци мислех, че ще бъда най-краткотрайния председател на БСП. Но това, разбира се, по-малката беда.
Водещ: След 1997 година?
Георги Първанов: След 1997 година, да. Но това от своя страна като че ли ме мотивира да играя „ва банк”. Бях решил, че или ще реализираме някаква програма за промяна на БСП, или ако не успея от това няма да загубя.Спомням си, че имах една статия, публикувана тогава в „Дума”, която беше озаглавена: „Левицата трябва да се промени, ако не иска да умре”. Заглавието е взаимствано от Тони Блеър. Както виждате и тогава проблемите пред европейската, поне, левица са били сходни с това, което преживяваме днес.
Водещ: 2006 година спечелихте изборите със сериозен резултат. Щяха ли да бъдат тези резултатите, ако един друг силен играч не беше решил да пасува, но се спрягаше неговото име тогава, макар и година по-рано да беше спечелил кметския вот в София – Бойко Борисов?
Георги Първанов: В историята няма ако. Но аз ще ви припомня социологическите проучвания по това време, без да ги абсолютизирам, защото аз съм ги опровергал 5 години по-рано – през 2001 година. Знаете, че тогава ми отреждаха скромното трето, четвърто място. 2006 година кмета тогава, Борисов имаше най-високия рейтинг, но на въпроса – „Кого предпочитате, за кого бихте гласували за президент?”, съотношението в, поне, 3-4 проучвания от водещите агенции беше 2:1 в моя полза. Това отказа, според мен, господин Борисов, нищо друго.
Водещ: Изборите дойдоха година след много трудна изборна 2005 година, мъчителни преговори бяха тези за тройната коалиция. Има ли грехове, които бихте искали да споделите около създаването на тази тройна коалиция? Постоянно свързват името ви с миналия кабинет.
Георги Първанов: Аз в рамките на правомощията, които съм имал като държавен глава, съм подпомагал този процес и бих подпомагал създаването на всяко едно правителство. Всяко правителство – коалиционно или не, е по-добро отколкото да няма правителство, да се повторят изборите.
Водещ: Да, но веднага ви лепнаха „Архитекта на тройната коалиция”. И онази част от негативите, които отнесе като критика това управление, включително и формулата 3-5-8, която може би попречи на големите реформи да се случат по време на този мандат, някак се пренесоха и към вас сякаш.
Георги Първанов: Не някак си, в огромната си част отговорността за това правителство беше стоварена върху мен. И аз до ден-днешен се питам защо лидерите на тези партии не излязоха поне да споделят тази отговорност. В това число и премиера на тройната коалиция, който мълчи, когато тези обвинения вървят по мой адрес. Но понеже вие зададохте много важен въпрос, в процеса на създаването на тройната коалиция не е имало никакви недопустими компромиси, компромиси с принципи, с идеи, с визия за управлението. Тогава бяхме водени от много чисти намерения. И това, че след това се случиха неща, които след това хвърлиха сянка, не могат да опорочат самата идея за създаване на тройната коалиция. Нямаше друг избор. Двойна коалиция беше много по-несигурна.
Водещ: Тя не се й случи при първия опит.
Георги Първанов: Да. А ние трябваше да приключим преговорите с Европейския съюз (ЕС). И това беше смисълът на създаването на тройната коалиция. И затова аз имах една идея, малко по-късно…
Водещ: За пресрочен вот след влизането ни в ЕС.
Георги Първанов: След приключването на процеса, след като получихме членството, според мен лидерите на тройната коалиция трябваше да излязат и да кажат – „Ние изпълнихме своята историческа мисия, търсим ново доверие. Дали за тази коалиция, или за друг формат, това е друг въпрос.” Понеже споменахте формулата 8-5-3, тя по отношение на правителството, може би, беше неизбежна. Но в никакъв случай това не означаваше, че тя трябва да се прехвърли върху всички структури.
Водещ: Тя навсякъде се прехвърли.
Георги Първанов: И аз тук, може би, съм бил първия критик на това повсеместно прилагане на тази формула, което доведе до натежаване на администрацията и, което е по-важно, до мудност във взимането на решения.
Водещ: Това ли беше най-големия, как да кажа, основание, което не доведе до чаканите реформи тогава – 3-5-8 – разпределянето, постоянните консултации, съвета на коалицията. Някак постоянно течеше едно обсъждане и накрая като резултат, освен че влязохме в ЕС и никой нямаше смелостта да каже – „Отиваме на предсрочен вот”. Може би и другите партии щяха да спечелят, НДСВ също.
Георги Първанов: Аз не бих поставил под негативна оценка управлението на тройната коалиция и не бих свел резултата само до членството в ЕС. Вижте резултатите в социалната сфера – вижте колко пъти се вдигнаха пенсиите. Вижте какво беше отношението към семейната политика, най-общо казано. Нищо от това не остана при сегашното управление. Да отидем към икономиката. Имаше една икономическа стабилност, имаше инвестиции…
Водещ: Но кризата още не беше дошла.
Георги Първанов: … млрд. чужди инвестиции. Въпреки всичко чуждия инвеститор не би оценил, не би направил стъпката да вложи парите си в България, ако не виждаше тази политическа стабилност, ако не виждаше данъците, които поощряваха присъствието на тези инвеститори в България. Така че това беше една благоприятна и икономическа, и социална атмосфера. Разбира се, имаше много дефекти, имаше обвинения, на които не беше даден сериозен отговор. Като обвинението за корупция, то остана да тежи върху тройната коалиция. И мисля че досега, специално, левицата не може да излезе от тази сянка, която опасявам се, че може да продължи да влияе и до настоящите избори, по тези, които предстоят.
Водещ: Като казваме настоящите избори, на последните избори казахте, че телевизора в победил хладилника. Идва ли време, в което менюто ни, онова, което слагаме на масата ще реши вота през лятото?
Георги Първанов: Знаете ли, много се промени българската политика. Аз ще споделя едно свое виждане, първо, затова какво става в партиите. В партиите, особено традиционните, преди всичко БСП, нещата се променят по механизма, извинявам се за аналогията, на реформите, на промените в армията – тръгнахме от масова армия, минахме през професионална, сега може би, ще станем наемна. Партиите тръгнаха от масови, каквато беше БСП, и отиват към професионализация, в смисъл на наемничество.
Водещ: Кой наема партиите? Извинявайте, че прекъснах мисълта ви.
Георги Първанов: Наемат се щабове, наемат се хора, които не са вързани с идеята, с каузата, които залагат единствено на професионализма, в смисъл на PR-а, на опаковката на продукта, няма го съдържанието на продукта. Така че аз наистина се опасявам, че няма да се получи сблъсъка на тези избори, в чисто идеен смисъл. От гледна точка на алтернативите някак си, ето и сега не го усещам при началото на последния парламентарен сезон, на този състав на Народното събрание. Вижте, че полемиката се фокусира върху това как да изглежда Изборния кодекс. Един изключително важен въпрос, но той не може да е 90 на сто. Хората искат да чуят визията за доходите, искат да чуят какво ще се направи за бизнеса, за здравеопазване, за образование. Конкретика, а не декларация.
Водещ: Затова и ви попитах – дневния ред на хората – тъкмо поминъка им, който е сериозен проблем на фона на тази растяща безработица. Доходите или това, което намират в хладилника си ли ще бъде решаващо според вас?
Георги Първанов: Има дистанциране на хората от политиката, изобщо, не просто разочарование от политиците. Хората не виждат в политиката средство за решаване на техните проблеми. Но не на вас трябва да го обяснявам, медиите царуват. И този, който владее медиите, може да влияе в голяма степен на формирането на общественото мнение. Не в тази степен, в която повлия на последните избори, защото хората наистина са много разочаровани. Но от друга страна не са само медиите. Ние трябва да осъзнаем, че хората ще се обърнат и може би, ще отидат масово да гласуват тогава, когато видят реалната алтернатива. Алтернатива, която да им е присърце, а това отношение в лявото пространство има какво да се желае.
Водещ: Тъкмо това щях да ви питам. БСП с нейните проценти, които са близки вече до ГЕРБ, но не защото БСП вдига, а защото ГЕРБ свали някой и друг процент през последните месеци, поне според социолозите. Стига ли това за самочувствие, очаквания да се направи нещо стабилно като следваща власт?
Георги Първанов: Да ви кажа откровено и моето усещане е, че сякаш ние чакаме да изравним резултата на 18%. Трябваше отдавна да сме задминали ГЕРБ, но изкачвайки се, а не да разчитаме на техния срив. Спадът на ГЕРБ може да се превърне в срив в контекста на референдума, който предстои, особено след последните действия на премиера Борисов след това негово изказване три пъти „не” на „Белене”. Което за мен е изключителен гаф, първо като политик, като партиен лидер, той обрича партията ГЕРБ, слага я под шапката на онези 10-15%, които ще бъдат против проекта за нова атомна централа, не вярвам да са повече. Поне три-четири пъти ще бъдат повече привържениците на строителството на новата централа. Т.е. той обрича партията си, но това не ме интересува. Аз само го констатирам. По-лошото е, че след като те спряха в парламента проекта „Белене”, след като промениха въпроса, подмениха идеята и изключиха „Белене”, и въпросът стана пределно общ за бъдещето на ядрената ни енергетика, и изобщо…
Водещ: Даже манипулативен.
Георги Първанов: И предишният не беше манипулативен, просто бъдещето на атомната ни енергетика се свързва с „Белене” в момента. Но този момент при един негативен изход от референдума, ние наистина казваме „не” на ядрената енергетика изобщо. Така че Борисов поема една изключително тежка отговорност като държавник и според мен, казвам го…
Водещ: Защо го направи?
Георги Първанов: …казвам го, ще се опитам, макар че ми е трудно да обясня. По-важно е друго. Да видим какво става на следващия ден след референдума. При тази изразена категорична позиция на министър-председателя, при този ангажимент, при положение, че на референдума надделеят привържениците на строителството на нова централа, аз мисля, че той е длъжен морално политически да подаде оставка. Така, както го е направил Де Гол при един друг референдум, в който неговата позиция не е минала. Това е достойното, това е мъжкарското поведение, което използвам жаргона.
Водещ: Всички вещаят обаче невалиден референдум в смисъл, че няма да се покрият критериите за активността, която наистина пък е пределно висока заложена в закона.
Георги Първанов: Да, тази граница е пределно висока. Аз съм съпричастен към раждането на една такава идея. Тя беше, се появи с най-добро чувство в стремежа да свалим границата, ние заложихме този критерий за резултатите, активността от предишните избори. Но не забравяйте, че в законодателството има една втора възможност. При гласували 20% и 50%…
Водещ: С позиция „за”…
Георги Първанов: Не, при гласували, взели участие 20% и 50% от тях гласували „за”, над 50%, в парламента дебатът продължава и парламентът е длъжен да вземе решение, което да развие тази позиция. Така че дебатът няма да се затвори дори и при един по-нисък процент на избирателите.
Водещ: Защо допусна този „гаф”, както вие го нарекохте премиерът?
Георги Първанов: Някои си го обясняват с емоционалното състояние. Той има навика да реагира на някои телевизионни или радиопредавания, включва се в ефира. Може би след това и да съжалява. Но в случая не става дума за емоция. Аз мисля, че някой му е въздействал много строго, съвсем определено и той не е дооценил и партийните, и държавническите резултати. Ако трябва да говоря малко по-свободно, мисля че това е един от случаите, в които Борисов сгреши доста, изложи се. Така казано малко на шега с този си ход спокойно може да претендира за „златната малинка”, там имаше една антинаграда. Не искам да използвам българския й аналог.
Водещ: Тепърва ще видим наистина как тази позиция на ГЕРБ, променена буквално две седмици преди самия референдум ще се отрази и на резултатите, и на позицията на партията. Очаквате ли всъщност изненади в поведението на Бойко Борисов до изборите? Някои прогнозираха, че ще го видим така по-умиротворен с цел да си върне част от симпатизантите, ако се констатира някаква загуба през последните месеци? Той си е признавал, че не обича да губи.
Георги Първанов: Аз усещам такива симптоми в поведението на парламентарната група на ГЕРБ. Това няма как да е станало без благословията на председателя на партията и премиер на страната. Но не е в това проблемът. Според мен PR-ите ги подвеждат. Всъщност изборите са време на сблъсък. Ако трябваше да се търси съгласие, да се подават ръце…
Водещ: То е след избори.
Георги Първанов: …това трябваше да стане на другия ден след изборите. Сега хората очакват сблъсък в добрия смисъл на думата – политически, идеен сблъсък. Ние преди избори се разделяме, за да можем да се обединим след това, ако трябва да използвам думите на класика. Защото хората трябва да разберат какво е това съгласие…
Водещ: На прага на изборите и на урните.
Георги Първанов: …около всичко? Хайде, да видим кой, какво предлага, и ако наистина има база за съгласие, ето ядрената, бъдещето на ядрената енергетика беше тема, по която можеше да се потърси съгласие. По какво друго ще се съгласим? По социалната политика? Твърде късно е. ГЕРБ проспа три години и половина. Сега всичко изглежда много показно.
Водещ: С обещанието за вдигане на доходите ли?
Георги Първанов: Да.
Водещ: До кога, според вас, ще продължи проектът „ГЕРБ”, проектът „Борисов” по-скоро?
Георги Първанов: Докато са на власт. Говоря не затова дали ще има партия или не. Говоря за ГЕРБ като една незаобиколима сила в българската политика. ГЕРБ е партия на властта. Появи се в името на властта, която беше ясно, че наистина Борисов има всички реални шансове, най-големи шансове да влезе във властта и събра много, най-различни хора от цялото политическо пространство, които впрочем са прелитали като „калинки”. Тази метафора се използва и в друг смисъл, от партия в партия. В момента, в който ГЕРБ е извън властта, тези хора ще потърсят покрив под друга партийна централа.
Водещ: Всъщност кой е най-черният сценарий след вота през лятото? Нов мандат на ГЕРБ, ако приемем, че говорите като политически опонент или такава конфигурация, която да затрудни сериозно формирането на каквото и да е стабилно управление?
Георги Първанов: Няма нищо невъзможно, но аз съм по-склонен да смятам, че нов мандат на ГЕРБ в смисъл на еднопартийно правителство, управление е невъзможен. Ние сме обречени на коалиция. Въпросът е дали ГЕРБ е в състояние да консолидира някаква коалиционна подкрепа. Впрочем, връщайки се към предишния ви въпрос, възможно е и обяснение по позицията му за „Белене” да търси…
Водещ: Партньори в дясно?
Георги Първанов: …създаването на коалиция „Анти Белене”, с тези които са резервирани към проекта или са откровено против – Иван Костов например. Макар че да се харесаш на Костов е така доста голямо предизвикателство и Борисов трябва да го знае добре. Големият въпрос е наистина каква коалиция? Най-вероятно отново тройна коалиция. Да, защото…
Водещ: Кои да…?
Георги Първанов: Това не мога да кажа. По изчисленията, първо по прогнозите социологическите, второ по изчисленията на онези, които разбират от политическа аритметика дори две партии не стигат. А в случая не става дума само затова да закрепиш 121 депутати в парламента. Винаги съм твърдял и смисълът на Тройната коалиция беше в това да има доста над необходимите 121 депутата, за да можеш да правиш политика, която допуска, предполага и непопулярни мерки. На следващото правителство това ще му се налага. Защото четирите години на ГЕРБ са загубени за реформата. За реформата в икономиката, в социалната сфера, в други ключови сфери, здравеопазването например. Едно ново правителство, ако иска да играе смело, да играе, както го правят някои от европейските кабинети, наистина ще трябва да тръгне радикално още от първите си стъпки.Но със 121 депутати подкрепа, част от които винаги могат да ти бъдат дръпнати. Това сме го виждали вече и го видяхме и в този парламент. Това е доста рисково. И затова черният сценарий или патова ситуация да не може да се направи правителство или да отидем на нови избори, или което не е много по-различно – да се направи едно правителство, което да е нетрайно, колкото да прескочим…
Водещ: На база на голям компромис?
Георги Първанов: …да, да прескочим границата и да се разпадне на първия завой. Примерно при формирането на първия бюджет. И понеже сега се използват различни формули – национално отговорно, това на „Позитано” беше използвано като формула, правителство на националното съгласие…
Водещ: Спасение, съгласие, връщаме се…
Георги Първанов: …на националните приоритети. Разбира се трябва да мислим още от сега не просто как ще го озаглавим, а какво съдържание би имало това правителство. Искам да кажа, че е грешно мисленето, че може да има чисто експертен кабинет. Най-важното е да има политическа подкрепа за бъдещия кабинет, която да му позволява да действа смело и професионално. А това, че трябва да бъдат най-добрите професионалисти, изобщо не бива да бъде поставяно под съмнение. Но то не е водещото, това не е посланието, което трябва да дадем на хората. Посланието са идеите, ако можем да покажем и хората, разбира се още по-добре.
Водещ: Означава ли това, което казахте, че те сега преди изборите винаги партиите се кълнат този с този няма да прави коалиция, но особено пък тази позиция на ГЕРБ за „Белене” затваря ли вратата за партньорство между БСП и ГЕРБ след вота? Партньорство говоря на ниво разговори за управление, защото партньорство – всеки си води разговори в кулоарите на Народното събрание.
Георги Първанов: Не, вижте, в случая даже „Белене” не е най-важният аргумент. Не може да става дума за коалиция между БСП и ГЕРБ, защото твърде много неща се случиха между двете партии.
Водещ: Имаше години, в които сякаш гледахте с по-добро око на евентуално партньорство или греша?
Георги Първанов: 2008 г. ГЕРБ беше партия, която не е участвала във властта. Необременена. Кой днес или утре, юли месец ще бъде този, който ще поеме на плещите си отговорността за всички поразии, които направи ГЕРБ? Няма такова нещо. Новата конфигурация трябва да включва различни партии. Аз затова съм скептик, че може да бъде трайна една друга коалиция. Не допускам, че БСП може да бъде вътре, но ГЕРБ плюс други една-две партии и те не биха могли да издържат на тази тежка отговорност.
Водещ: БСП, Кунева и Доган?
Георги Първанов: Това наистина напомня твърде много Тройната коалиция и допускам, че ще се посрещне на нож, в това число и в медийното, в общественото пространство като цяло още с първите си стъпки. Трябва коалиция, която да е…
Водещ: Нова версия.
Георги Първанов: …друго качество, ако кажа. Не просто, която да навява мисълта за буквално повторение.
Водещ: Налага ни се кратко прекъсване за рекламите. След тях ще поговорим и за „Дондуков, 1”, надявам се да остане време да поговорим и за Македония.
Може би ново качество на нова тройна коалиция би било най-удачната формула при липса на категоричен победител на следващите парламентарни избори. Господин Първанов, следите ли онова, което става в президентската институция през тази една година?
Георги Първанов: Има си хас, следя го, преживявам, болея. Това е времето на най-важните години в моя живот. Но по-важното е, че това е институцията, на която съм дал всичко от себе си.
Водещ: Преекспонира ли се тази история с обръщението на президента Плевнелиев в новогодишната нощ? Тази снимка от Аспен, някак в опита да бъде различен от президента Първанов, може би, си навлече тези едни коментари. Разбира се, тук правя уговорката, че не той подбира кадрите за своето обръщение, но това е една друга тема.
Георги Първанов: Аз дори не бих коментирал тази тема. Разбира се, има още много други неща, които аз съм правил по друг начин. И ако трябва сега да ги направя, не бих ги променил. Защото аз смятам, че… Не, че не сме мислили и ние за библиотека. И при нас тази идея я е имало, но не навръх нова година. Смятам, че тогава, когато посрещаме новата година президентът е длъжен да се изправи в цял ръст, да гледа гражданите в очите, зад него да са националните символи, може би европейския. Неща, които не съм ги измислил аз и не са наследство от живково време. Това се прави в цяла Европа, по цял свят, държавните глави наистина на Нова година търсят такъв ефект. Ако е за Коледа, ако е на Бъдни вечер тогава атмосферата може да е по-различна. Но това е мизансцен. Съдържанието е не по-маловажно. И понеже тук имаше закачки, които не са неочаквани за мен, аз внимателно слушах, после препрочитах обръщението на президента Плевнелиев. Мога да кажа, че в 80% то покрива задължителната програма. Т.е. онова, което аз съм казал, го виждаме и при него. Нямаме същностни различия, има понякога фразеологични повторения и това сходство не е проблем, то е неизбежно. Хората чакат от държавния глава…
Водещ: Няма какво по-различно да кажеш на българите, освен пожеланията, да очертаеш някакви приоритети пред страната.
Георги Първанов: Разбира се. Аз слагах акцент на социалната политика, повече присъстваше идеята за националните приоритети, за националната сигурност. Но пак казвам, това е въпрос на лична визия вече.
Водещ: Виждате ли нещо по-сериозно зад тези престрелки, които може би, хайде не силна дума е престрелки, но размяната на реплики между министър Цветанов и президента Плевнелиев? Малко след като той беше подложен на изпитание при онази клетва на Венета Марковска и начина, по който той реагира, държавния глава.
Георги Първанов: Не бих казал, че има престрелки, бих казал, че има стрелба от страна на вътрешния министър по отношение на президентската институция, която не е просто… Това е нихилистично и, уви, пренебрежително отношение, което демонстрират някои ръководители на ГЕРБ по отношение на личността на президента. Това е отношение към институцията. Не можеш да кажеш, че това е някаква само представителна институция, от която нищо не зависи. Да не дава Господ, можем да изпаднем в такава ситуация, в която от президента зависи всичко в държавата. Така че аз бих препоръчал не просто по-уважително отношение, особено когато става дума за управляващата партия. Това в крайна сметка е, преди всичко, номинираният от тях вече президент на всички български граждани.Но трябва да се мисли, защото президентската институция е със своя авторитет, с факта, че президента е избран повече от всички други политици гласове на избирателите, наистина, само уважително отношение може да демонстрира.
Водещ: Не виждате друг знак – за някакви процеси, които текат между изпълнителната власт и президента?
Георги Първанов: Виждам напрежение, което личи тогава, когато президента се опитва и то много предпазливо, възпитано, внимателно да коригира някои от законодателните грешки на мнозинството, да върне някои откровени гафове в законодателството. Имаше няколко случая на вето. И пак казвам, при цялата тази деликатност на президента има една нервност от страна на лидери на ГЕРБ, която за мен е необяснима. Моите съпартийци дори и тогава, когато бяха засегнати, стискаха зъби и в крайна сметка ние запазихме добрите отношения между президента и правителство в целия период, в който съжителствахме в институциите.
Водещ: Отношенията ни с Македония станаха задача за БАН. Вчера премиера заръча на учените да му подготвят материал по темата. Вие готов ли сте да дадете съвет на правителството, като историк?
Георги Първанов: Аз съм готов да дам своите книги и десетки статии на тема „Македонски въпрос”, защото аз се занимавам професионално, макар че не съм бил в БАН, с този въпрос десетилетия наред. Но това ми е позволило да познавам литературата. Има стотици, може би хиляди заглавия, които българската дипломация може да ползва, ако иска да разбере истината за македонския въпрос. Чудесно е, че се възлага социална поръчка на Академията на науките и на университетите, бих разширил наистина… Но това предполага и да се дадат повече пари. Защото тези институции, особено БАН, парите са колкото за заплати и то много скромни заплати на научните работници. Трябва да има пари за изследвания, това първо. Второ може би трябва спешно, докато се готвят новите изследвания дипломатите да прочетат сегашните заглавия. От тях няма какво да променим, те са актуални и днес.
Водещ: Нужна ли ни е науката, за да правим нормална политика с Македония?
Георги Първанов: Наука винаги трябва да има.
Водещ: И изобщо как гледате на този променен…
Георги Първанов: Трябва да се стъпи на научна основа, но науката няма да помогне. Тогава, когато е необходим такт, когато е необходима дипломатичност, гъвкавост, дори ако щете и, когато е необходима твърдост, няма да седне академика до външния министър и да му подсказва какво точно да каже или какви действия да предприеме. Т.е. необходимо е, може би, едно друго обсъждане, което да включи и историци, и политолози и дипломати, преди всичко. Но най-важното е – трябва да има контакти. Аз помня времето, когато президент беше Борис Трайковски, лека му пръст, ние имахме по 10 срещи на година – формални, неформални,официални, неофициални.
Водещ: Тази, сегашната ни позиция обаче към Македония и спрямо членството й в ЕС, мнозина от българите я подкрепят. Вие бихте ли репликирали на тона, с който България излезе?
Георги Първанов: Аз бил от онези, които са водили най-остра полемика с автори, писачи в Скопие, които се упражняват на антибългарска основа не от вчера, не от онзи ден. И така трябва да бъдем, трябва да бъдем остри, трябва да бъдем убедителни, дори ако щете малко по-агресивни в отстояването на своята позиция. Но налагането на вето върху преговорите за членство на Македония в ЕС е нещо, от което ще пострадат не управляващите в Скопие, ще пострадат хората, а това са нашите братя. В крайна сметка, ако говорим за националната кауза такава, каквато е била разбирана преди повече от 130 години насам, от Освобождението насам, единението може да стане в рамките на ЕС. И според мен, е грешка ние да стопираме този път на Македония към ЕС, може да се потърсят други средства, това първо. И второ, да не мислим, че един нов договор, колкото и да е добър той, аз съм в течение на подготовката на всички варианти…
Водещ: Нов договор с Македония?
Георги Първанов: Нов договор между България и Македония. Той няма да реши проблема с тези антибългарски писания. Ако има други отношения, друга атмосфера в междудържавните, то тогава тези автори ще останат в периферията и от само себе си това явление ще умре. Защото със сигурност има такива, които и от двете страни на границата са заинтересовани от изострянето, от конфронтацията. Защото те могат да виреят върху конфронтационна почва.
Водещ: Вървим към финала на разговора. Днес не е Сирни заговезни, но все пак за кое от свършеното през прехода политиците ни трябва да поискат прошка? Вие за какво бихте поискал прошка от българите? Когато говорим за тези години, връщам пак към началото на разговора.
Георги Първанов: Знаете ли, ако трябва да се направи равносметка на българския преход, той е сгрешен първо като икономически модел. Оттам дойде и много високата социална цена за голяма част от българите. Това звучи като клишета, но в крайна сметка виждаме последния европейски доклад, в който се вижда, че ние, българите сме най-застрашени, най-голям е рискът при нас от бедност, от мизерия. Ето това е големият грях на българската политика, на българското управление. То прехода беше заченат с този грях, за съжаление. И тук вече вината на това поколение, вече средно поколение, към което принадлежа и аз, което не успя да промени нещата. При нас инерцията продължи, макар че имаше корекция, макар че имаше някои позитивни явления. Но в крайна сметка зад това стои неудовлетворението на българите от резултатите на прехода. Но така или иначе прехода има и своите позитивни страни. Има една европейска конституция, успяхме да запазим политическата стабилност, гражданския мир. Така че противоречива е оценката.
Водещ: Благодаря ви.
Loading ...
