ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО И ПЕРСПЕКТИВАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

Грижите за туриста – потребител

Бизнесът мисли само за печалбата утре, максимум само през следващия сезон и няма перспектива какво ще се случи през следващата година – две.

Туристическата гилдия трябва да е наясно какво ще се случва в сектора през следващите поне пет години.

Тази тема би следвало веднага да се постави на размисъл и разработка от професионалисти в туризма.

Сега по грижата за гостите – наши и чужденци в туристическите обекти.

Има много проблеми за преодоляване в туризма. Липсват много неща, но всичко се изживява в името на добрите, коректни отношения, в името на това, което сме позабравили – „обичта между хората!”

Мисля, че в основата е стремежа непрекъснато да подобряваме обслужването да повишим критерия изобщо стандарта, това трябва да е професионалното верую на всички обрекли се в услуга на туризма, т.е. в услуга на живия човек.

Но как се постига това?

Моят отговор е:

Туристическият бизнес е 100% частен.

Всичко е в ръцете на собственика, тъй като той трябва:

Да атестира персонала – независимо от ценз, ранг и длъжност по всички специалисти в туризма и използва възможността да се пренаеме нов. Притежават ли професионална интелигентност.

Да маркира специфичните критерии и конкретни изисквания на отделните длъжности като се засегнат основно въпросите, свързани с протокола и етиката, с нормите на културното поведение – прояви на вежливост, учтивост, приветливост, деликатност, такт и подход към всички възрастови групи на туристите.

Да провежда тренинги и непрекъснато обучение с цел да се внуши на всички изпълнители, че трябва да се научат как да се грижат за хората.

Да свикнат и обръщат внимание на малките подробности, които според мен, а е и доказано, правят доброто обслужване.

Съвместно с браншовите организации и асоциации, подкрепени от държавата биха могли да решат въпроса с културата на обслужване в туризма. Тук е мястото и то много отговорно на Комисията за защита на потребителите, която извършва последващия контрол върху Закона за защита на потребителите, Закона за туризма и други.

В страната ни има добре изградени и реално функциониращи опитни браншови неправителствени организации на национално и регионално равнище. Въпросът е дали разполагат със значим потенциал от професионалисти за съвместна работа с Комисията за защита на потребителите съгласно законовите разпоредби с цел отстояване интересите на туризма.

Никой не би се съмнявал, че браншовите организации са обединени от идеята за подкрепа и стимулиране на развитието на туризма.

Към това се присъединява и Комисията за защита на потребителите в лицето на председателя г-н Веселин Златев за съвместна дейност и работа по прилагане на Закона за туризма за издигане ролята на този отрасъл. Това налага разширяване на правомощията на браншовите организации, дори да има Закон за браншовите организации.

Считам, че е време съвместно с браншовите организации, създаване на стимулираща туристическа бизнес нормативна база, включваща закони с ясно и достатъчно конкретно съдържание, изискващо малко на брой и кратки подзаконови актове с професионална грамотност.

В тази връзка належащо трябва да се направят следните промени:

Приемане на нови закони:

• Закон за туризма – такъв има, но не е влязъл в изпълнение, поради липса на нормативни актове към него, но той трябва незабавно да се актуализира поради констатирани пропуски;
• Закон за проституцията;
• Закон за браншовите организации.

Това се налага и от обстоятелството, че много от контролните функции в туризма се дублират от различни институции и са предпоставка за корупция.

-       Да не забравим, че много от съществуващите закони, касаещи туризма пречат развитието на отрасъла – хармония и унифициране на понятията за туристически обекти.

Те трябва да претърпят промяна.

-       Съвместната дейност трябва да се изяви в две основни направления:

-       Контрол при прилагане на законовите изисквания и високо качествен професионализъм.

-       Време е връзката да бъде по-дейно изразена: в съвместна информация при провеждане на мероприятията от различен характер;

-       Да се засили контрола и то целенасочено по качеството на обслужването, персонал, материална база, по-голяма взискателност по предлагането на туристическите услуги;

-       Провеждане на съвместни анкети и срещи с потребителите – чужденци и българи.

Добро отражение имаха и съвместните срещи, инициирани от председателя на КЗП г-н Веселин Златев проведени с представителите на Варненска и Бургаска области и браншовите организации за решаване на възникналите проблеми в резултат на контролната дейност на КЗП и за предприемане на спешни мерки пред сезон 2013 г., за да се запази конкурентната способност на туризма на международните пазари:

-       да се обезпечи сигурността на потребителите, посетили комплексите и за висока култура на обслужването в туристическите обекти.

С тревога бяха засегнати въпроси, с които се сблъскват туристите за претъпканите аерогари – дългите опашки на летищата при пристигане и заминаване, новият терминал на летище Варна решава въпроса, но Бургаското летище предстои;

- разбитите пътища,

- неизправна канализация – пречиствателни станции,

- тишината в комплексите,

- слабости в обслужването в обектите и най-много на плажната ивица от страна на концесионерите,

- неугледните търговски базари,

- просията и проституцията.

Не беше отминато и изоставане в категоризацията и регистрацията на туристическите обекти и злоупотребите, допуснати при предлагането на допълнителните туристически услуги от нелигитимни туроператори и турагенти.

Като един от тези, където посяха семето на туристическата индустрия в страната ни ще си разреша да поставя един наболял въпрос още преди половин век в туризма. Едва ли някой би оспорил, че е назрял момента туризма да има министерство. Защото тази индустрия е много ценна, важна и приоритетна за България. Нужно е да бъдат въведени унифицирани правила за развитието на бранша, които да не се менят непрекъснато. Към тази структура трябва да има ноу хау център, който да обединява собствениците на хотели, туроператори и турагенти и други дейности. Някой ще ме пита „Оптипимист ли сте, че това ще се случи?”. Аз мисля, че ако държавата не започне най-после да работи за развитието на този сектор туризма /не само строителство и прехвърляне от министерство в министерство и от град на град/ съм песимист. Ежегодно пропуски се допускат в дейността, които допринасят за лошото представяне на страната ни на световния туристически пазар като дестинация /няма да изброявам случаите, медиите допринесоха това по вестниците/. Нужно ли е да изброявам, че нашата страна е достатъчно богата на туристически ресурси. Една от първите задачи е рекламата, която е в основата за експлоатация за базата. Собствениците се мъчат да правят такава, но за себе си, а и да имат огромни бюджети, те не могат цялостно да представляват страната ни. На всички международни туристически борси, представянето ни е зле, но не че нямат средства, не е създадена организация. Западният пазар трябва да се провокира, за да има растеж. Ние почти сме го изтървали. Наравно с рекламата, ако държавата иска туризма да се развива, трябва да имаме стратегия, структура и кадри.

Добре ще е и някой от управляващите в тази държава да схване, че трябва и можем да се храним /грубо казано/ и да печелим от туризма. Това е нашата национална стратегия, заангажираща не само едно министерство, а още 10 министерства, защитаващи представянето на туризма в България на света. А какво е туризъм? Туризмът е благородно дело. Същността на туризма е дълбоко социална и хуманна функция за укрепване на мира, развитието, сътрудничеството и опознаване на народите.

Надявам се, че ще бъда разбран и идеята за министерството на туризма да се осъществи.

ПЕТЪР ДОЙЧЕВ,

ДОАЙЕН В ТУРИЗМА