ПРЕБРОЯВАНЕ НА БЕЛИТЕ ОВЦЕ

ПРЕБРОЯВАНЕ НА БЕЛИТЕ ОВЦЕ

Или списъкът на КК*

Д-р Георги Чалдъков                                               

      О, колко много славеи!

      … Дано в настъпилата тишина

     един-единствен гарван се обаде,

    за да ни каже истината.

    Страшната!

          Константин Павлов, “Славеите пеят”, 1957 г.

      Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи „войната на всички против всички” (bellum omnium contra omnes) – писах неотдавна  в „Българи в огледалните неврони”. От многото примери за обидни публични диалози споменах и този между рок музиканта Денис Ризов и съавтори на „Черната овца” с журналиста Кеворк Кеворкян, който в „края на седмицата” им отговори писмено с „Овце”. Където описва, че музикантът не е „черна овца”, защото баща му бил номенклатура през комунизма.

В списъка на „белите овце”, публикуван в други статии на Кеворкян, попадна и  Лили Иванова, защото била снаха на Политбюро на ЦК на БКП, a в софийската „Арена” пяла „Черната овца”. Особено внимание в списъка е отделено на световната шампионка по художествена гимнастика Бианка Панова, защото написала книгата „В името на голямата цел – зад кадър“, където споделя мнението си за спорта през комунизма, а не била благодарна на треньорката си Нешка Робева. Последната, според Кеворк Кеворкян, е „вечната инакомислеща”, истинската „черна овца”, защото гласувала против решението на Политбюро Русе да бъде град в Разградска област.  В „Ако нямаше 10 ноември” вече бях написал: „Благовест Сендов, Стефан Данаилов и Нешка Робева, освен депутати в Народното събрание, щяха да управляват съответно науката, културата и спорта в България.”

      През 1980 г. Радой Ралин каза „Пушенето е стаж за импотентност“. Тъй като това е научно-обоснована мисъл, аз отговорих с “Радой Ралин е прав” – вестник “Народна култура” публикува ста­тията на първа страница. Сега, като чух неделния диалог „Лъжи и истини” на Нешка Робева и Кеворк Кеворкян, казвам: „Румен Леонидов е прав” (виж представяне на книгата на Бианка Панова  във „Факел”, 12 януари, 2013).

     Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и спортисти: гимнасти­ците Васил Константинов – вуйчо ми, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Мин­чо Тодоров, Никола Проданов, атлетката Диана Йоргова, футболистите Никола Димитров, Бончо Бонев, боксьорите Никола Нейков, Стоян Ки­рязов, Алекси Стефанов… Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953-1957). „Спортистите са ми мили, но истината ми е по-мила”. Затова по-вярно е, че „Нешка има грешка”, отколкто „Нешка няма грешка” – тя е още една бяла овца в комунистическата история на България. Но не е в списъка на Кеворк Кеворкян.

      На „героите” в този ръкопис припомням притчата за таралежите: Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като ви­дели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обече решили да при­емат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.

___________________________________________________________________

* Повече пиша в „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2”, публикувани в книгата „Бургас. Сантиментални истории”.