© БГНЕС
Спестени са едва 35 млн. лв. от увеличаването на пенсионната възраст през последните години, която се извърши от правителството на ГЕРБ.
Това заяви зам.-директорът на Икономическия институт на БАН проф. д-р Искра Белева в отговор на въпрос на Money.bg дали се подкрепят намеренията на правителството да спре увеличаването на пенсионната възраст.
На пресконференцията за представянето на анализа на академичното звено, който е с тема за публичните финанси на централния и местните бюджети участие взеха още директорът на иститута проф. д-р Митко Димитров и разработчиците на доклада проф. д-р Стефан Иванов и д-р Емил Калчев.
Белева заяви, че в момента стои големият въпрос – на фона на огромната безработица как България ще избере да продължи в политиките за заетостта и за просрочване на пенсионната реформа.
„Едно поколение пое твърде много от тези реформи“, коментира тя. Така Белева посочи, че трябва да се мисли за това не е ли време по-бързо да бъде отворен път на младежите, сред които безработицата е с много високи нива.
Припомняме обаче, преди дни Еврокомисията излезе с конкретни препоръки към страните членки, като за България една от 7-те бе именно срещу ранното пенсиониране.
Директорът на института проф. д-р Димитров посочи, че парите за пенсии изглеждат много като разход и много често атаките отиват към пенсионната възраст, като се иска увеличаването й.
„Ако обаче се направи задълбочен анализ на парите за пенсии, ще се окаже, че хората, които получават пенсии заради прослужено време или възраст, не са толкова много, че да дават този голям дефицит в социалното осигуряване.
Има една група, която според анализи е неправомерно разширена – тези, които получават пенсия по болест, а там има големи съмнения, че не всички имат основание за такива пенсии. В тази група са и хората, които получават преждевременно пенсия. При тях парите, които са били внесени, за да компенсират след това пенсиите, не са достатъчни.
По отношение финансите на общините анализите си представи проф. Стефан Иванов. По думите му приходите на общините през 2012 г. са били с 1 млрд лв. по-ниски от тези през пиковата за икономиката 2008 г. От тогава досега общините общо не са успели да привлекат близо 3 млрд. лв.
До голяма степен това се дължи на икономическата криза и спада на бизнес дейностите. Общините също не са реагирали адекватно на задаващата се криза и не са повишили ефективността си.
Иванов посочи, че от данните за изпълнение на бюджета става ясно, че през последните години държавата е намалила финансирането на общините като дял от събраните средства. По този начин се получава една привидна фискална стабилност, но зад нея стоят огромни дупки, които трябва да станат обект на сериозно внимание.
Наблюдават се нерегламентирани трансфери от държавата към някои общини, каза още икономистът, като остави на журналистите да се досетят на какъв точно принцип става това.
Loading ...
