Фокус: Ваше Превъзходителство, в навечерието на 134-ата годишнина от Освобождението какво все още не е казано за Руско-турската война 1877-1878 г?
Юрий Исаков: Преди всичко, от цялата си душа поздравявам всички българи с Деня на националния празник. За век и половина България направи голям скок напред. Дори и нещата да не се нареждат винаги, както може би искате, но успехите на България по този път са неоспорими. Желая на талантливия, красив и много гостоприемен български народ постоянно движение напред, процъфтяване, а на всеки български гражданин – от най-малкия до най-големия – крепко здраве, успехи в работата и топлота, и любов в дома.
Аз не съм историк, но смятам, че основните факти и събития от тази героична епопея на Руско-турската освободителна война са изследвани от специалистите достатъчно подробно. Едва ли можем да очакваме в този план някакви сензации, а и нужни ли са те? Да се пренаписва историята, не дай си Боже, в зависимост от моменти, а още повече конюнктурни обстоятелства – е все едно няколко пъти годишно да строиш наново собствения си дом, като разрушаваш неговата основа.
По наша оценка, от нашето отношение към Освободителната война 1877-1878 година може да се съди дали сме се научили да помним и уважаваме своите корени, героизма и жертвите на нашите предци. Нищо не разкрива характера на един народ толкова, колкото отношението към паметниците на историята. Тук искам да изкажа истинска признателност на Информационна агенция „Фокус” за това, че вече няколко години с търпение, настойчивост и професионално майсторство продължава проекта „Руските паметници от Освободителната война”. Двата тома, издадени от издателство „Витамин Арт”, дават представа за всички намерени могили на воините от руската армия, завинаги останали в българската земя, за монументите, свидетелстващи за героичните боеве за свободата на България. Тези прекрасно оформени книги имат достойно място във всяка библиотека. Радващо е, че сътрудниците на „Фокус” продължават да попълват интернет сайта, на който може да бъдат видени фотографии на тези паметници и информация за тях.
Що се отнася до втората част на Вашия въпрос, то лично за мен, като дипломат, особен интерес представлява приносът за Освобождението на България на моите колеги – канцлер А.М. Горчаков и граф Игнатиев. От юли 1876 година до април 1877 година те са извършвали най-сложните дипломатически маневри, блестящо са водели тежки преговори в името на мирното разрешаване на ситуацията. Достатъчно е да си спомним, че в резултат – Турция е била принудена да промени формата на управление и да приеме конституция, за да не допусне реална автономия на България, Босна и Херцеговина. Било е направено всичко възможно и невъзможно за разрешаване на т.нар. „източен въпрос” без война. Когато войната все пак се е разразила и ние успяхме да я спечелим, плащайки висока цена, „подлагането на крак” на Бисмарк за съжаление, до голяма степен отне значителна част от спечеленото от България, записано в предварителния Сан-Стефански мирен договор.
И още един момент. В историята на Руско-турската освободителна война изключително се възхищавам на безграничния героизъм на българските опълченци. Те практически не са имали никакви армейски навици, но са се сражавали наравно с руските войници и офицери. В огъня на тези сражения се е утвърждавало и крепило братството на нашите славянски православни народи.
Фокус: Както и във времената на Руско-турската война 1877 – 1878 година, Русия остава сериозен играч на международната сцена, с чието мнение няма как да не се съобразиш. Защо Русия блокира резолюциите за Сирия, като отказва да ги обсъжда в Съвета за сигурност на ООН? По този начин Москва „затваря вратата” пред Съвета за сигурност.
Юрий Исаков: Ние сме отворени за работа в ООН. Искам да напомня, че Русия „не е затворила вратата”. На 5 февруари 2012 година ние бяхме готови в конструктивен ред да продължим консултациите по проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, но нашите убедително обосновани поправки бяха отхвърлени. Тяхното съдържание е пределно ясно. Към искането за изтегляне на военните подразделения от градовете в текста на проекторезолюцията ние предложихме да бъде добавена фразата, че това трябва да бъде направено с едновременното изтегляне от същите тези градове и на въоръжената опозиция. Само по този начин може да се постигне основната цел – прекратяване на кръвопролитията. Но от страна на нашите партньори последва категоричен отказ. Получава се странна логика. На нас ни предлагат да гласуваме за резолюция, която в едностранен ред настоява от режима да капитулира и да предаде властта на въоръжени групировки, които не е ясно кого представляват. Там са и „Мюсюлмански братя”, и дезертьорите, които се обединяват в „Сирийска свободна армия”, и представители на „Ал Кайда”. Нека напомня, че сегашният ръководител на „Ал Кайда” Айман ал Зауахири призова всички да се обединят срещу Башар Асад. В крайна сметка, нашите настойчиви предложения с Китай да бъде поработено допълнително върху текста на проекта бяха отхвърлена и резолюцията бе поставена на гласуване във вид на ултиматум. В тази ситуация Русия и Китай бяха принудени да наложат вето.
Фокус: Какви са Вашите оценки за референдума за новата конституция на Сирия, който се проведе на 26 февруари? Смятате ли, че предложените конституционни промени от Башар Асад са достатъчни?
Юрий Исаков: Имаше немалко оценки на провелия се референдум, някои от тях са коренно противоположни. Някои са недоволни от резултатите, а други ги смятат за важна стъпка за нормализирането на обстановката в страната, за движение към демокрацията. Новата конституция отменя монопола на властта на партия „Баас”, укрепва принципа на многопартийността, забранява създаването на партии на етническа, религиозна или племенна основа. Държавата се задължава да уважава и защитава всички религиозни общности. Времето на пребиваване на едно лице на президентския пост се ограничава до два седемгодишни мандата. Забранява се всякаква дискриминация по пол, произход, вероизповедание, език. Това са сериозни промени. Какви допълнителни промени трябва да бъдат внесени в политическата система – това не трябва да се решава от „външните играчи”. С това трябва да се занимават самите сирийци в рамките на националния диалог.
Затова ние настояваме всички политически сили – както правителството, така и опозицията, да получат ясни сигнали отвън, че трябва да се седне на масата на преговорите, за да може самите сирийци да определят съдбата на своята страна. Но за това, безусловно, трябва първо да бъде прекратено продължаващото насилие. Както разбирате, ако правителствата настояват за прекратяване на операциите за борба с опозиционните въоръжени части, а те от своя страна не носят никаква отговорност пред никого, то в този случай примирието е нереалистично.
Фокус: Живеем в напрегнати времена. През последните години не само политиката, но и сферата на икономиката стана истинско бойно поле. По какъв начин сегашните икономически трудности в Европа ще се отразят на развитието на руско-българските отношения?
Юрий Исаков: Ако подходим към този въпрос с цифри, то може да се заключи, че засега тези трудности не оказват сериозно негативно влияние на търговско-икономическото сътрудничество между нашите страни. По данни на руската статистика през 2011 година взаимният товарооборот се е увеличил с 5% и е достигнал 4 млрд. долара (за сравнение в кризисната 2009 година, този показател се сви повече от два пъти – до 2,6 млрд. долара). По обем на руските инвестиции в България, които през миналата година възлизат на 180 млн. евро, нашата страна продължава да бъде в тройката на водещите чуждестранни инвеститори. Приятно ми е да отбележа и устойчивата позитивна динамика на двустранния туристически обем – през миналата година туристическият поток от Русия към България се е увеличил с 20% до 455 000 души.
Естествено, вземайки предвид възможността за изостряне на икономическата ситуация в Европа, необходимо е да се помисли и за „защитна възглавница”. В тази връзка, преди всичко бих искал да подчертая антикризисното значение на съвместните стратегически енергийни проекти. Уверен съм, че тяхната реализация може да обезпечи стабилното развитие на българската икономика в дългосрочна перспектива.
Общоизвестно е, че в период на криза е по-ефективно и най-изгодно да се влагат средства не в спекулативния пазар, а в производството. В този смисъл показателна е дейността на руската компания „Лукойл” в България, която вече е инвестирала в „Лукойл Нефтохим Бургас” над 1 млрд. долара и планира през следващите две години да вложи още около 1,5 млрд. долара в изграждането на базата на този комбинат на нови високотехнологични обекти. Продължава реализацията по линия на правителството на Москва на големия проект за санаторно-оздравителния комплекс „Камчия” на черноморското крайбрежие.
Развитието на двустранната търговия допринася за изграждането на директни морски товарни превози. Разчитаме, че през тази година ще успеем значително да увеличим фериботните превози „Варна-пристанище Кавказ” за сметка на пускане по тази линия на още два ферибота (руски и български) в допълнение към вече действащите руски плавателни съдове.
Искам да обърна особено внимание на значителния потенциал на междурегионалното сътрудничество, особено на ниво малък и среден бизнес. Добър стимул за разширяване на това взаимодействие ще стане провеждането през тази есен на българско национално изложение и бизнес форум в Москва. Отделна перспективна тема е организацията на базата на един от павилионите във Всеруския изложбен център в Москва на постоянно действащо българско изложение за селскостопанска и друга продукция.
Фокус: Наскоро в интернет пространството – в блога на някой си „chergar”, се появи интервю, което започна да се разпространява из мрежата и което се оказа, че никога не сте давал. Как реагирахте на това явление, опитахте ли се да публикувате опровержение?
Юрий Исаков: Да си призная бях удивен и дори озадачен от своеобразието на жанра на това „интервю”. Няма да крия, обмислях възможността за опровержение, но накрая реших да не го правя. Няма смисъл да се публикува в централните българските средства за масова информация. Тези, които приеха този текст за чиста монета, смятам, че никой не ги чете. Ако те бяха прочели мои истински интервюта, то биха разбрали, че посланикът на Русия не може да бъде толкова категоричен в своите оценки. Вече съм казвал пред българските медии – Виенската конвенция забранява на дипломатите да се намесват във вътрешните работи на страната, в която пребивават. А оценка на вътрешната политика на държавата е именно подобна намеса. Представители на моята професия по принцип трябва да се въздържат от резки съждения. Американският сатирик А. Бирс е определил това по следния начин: „дипломатът – това е човек, който може така привлекателно да те прати по дяволите, че ти направо изгаряш от нетърпение да се отправиш натам”.
Заедно с това, аз даже съм поласкан, че авторите на тази идея са ме включили в такава солидна компания – псевдоинтервюто, подписано от посланика на Русия, е публикувано до подобни фалшификации от името на Хилари Клинтън, Ангела Меркел и др.
При това, ако сте обърнали внимание, приписаният ми текст предизвика обширна дискусия. По брой на коментари той излезе на трето място след „интервютата” на Юлиана Плевнелиева и Умберто Еко.
А що се отнася до няколко грубовати и необективни коментара по този повод в мрежата, то смятам, че те се дължат на недостатъчната информираност на техните автори. Именно тези „опоненти” не можаха да разберат, че интервюто е измислено. Но ето какво е интересно и съм убеден, че е най-важното, което разкри тази публикация – въпросите от руско-българските отношения не оставят мнозина равнодушни, в това число и младото поколение. И това е добър знак.
Още веднъж поздравявам всички с празника! Желая всичко най-хубаво на България и на българите в този славен и тържествен Ден на Освобождението!
Loading ...
