Росен Плевнелиев и Маргарита Попова отчетоха първата година от мандата си. Сн.: БГНЕС

Искането на гражданите за морал е безспорно и държавата трябва да го подкрепи, за да не се превърне историческият шанс в исторически срам. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в понеделник на среща с журналисти, посветена на втората година от встъпването му в длъжност.

По думите му най-тежкият дефицит, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие. „Приоритет на приоритетите“ за България трябва да бъдат работещите институции, защото идеите на политиците и на гражданите могат да намерят своята реализация само чрез институциите, допълни той.

Държавният глава коментира, че за първи път „допускаме в демократичната история в България едно не толкова демократично действие – да допуснем лидерите да се сблъскат един с друг, да изгорят всички мостове помежду си, да не могат да се гледат, да се чува от парламентарната трибуна, че единият заплашва другия“.

„Нормално е да има сблъсък на политически идеи, не е нормално да има личностен сблъсък, който да прерасне във войни и конфликти“, каза още президентът.

Той увери, че не е искал избори и оставки, но „когато няма друг начин да се възстанови доверието, когато политическият реваншизъм е толкова силен, когато политическото противопоставяне е толкова силно, когато няма друг начин, тогава изборите са решение“.

Президентът е обединител на нацията, а не на управляващите

Президентът е обединител на нацията, а не на управляващите или на една или друга партия, напомни Росен Плевнелиев по повод недоволството на БСП и ДПС, че с отношението си към протестиращите президентът е „разединител“.

Ако подкрепях определени политически субекти, бих бил президент разединител. Направих обратното – подкрепих гражданското общество в неговите искания, каза той.

Плевнелиев, който оттегли доверието си към кабинета „Орешарски“ след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, повтори, че подходът му към кабинета е „прагматичен“ и има добра комуникация с премиера и с министрите на външните работи и на отбраната, които имат компетенции към правомощията на президента.

„Моите отношения с управляващите днес са базирани изцяло на моето разбиране, както и че като президент обединител съм длъжен да застана зад всяко смислено искане на моя народ и да се опитам да го вкарам в дневния ред на институциите“, каза Плевнелиев.

Той коментира и темата за подслушването, като посочи, че е удобна за много хора в България, защото измества по-важния дебат – какво се случва в българската политика и демокрация, администрацията, енергетиката, здравеопазването. Повтори за пореден път още, че корупцията, олигархията и монополите пречат на пазарната икономика.

Президентът съобщи още, че подготвя заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по темата за еврофинансирането през следващия програмен период. Плевнелиев, който до избирането му за президент бе министър на регионалното развитие, още в края на 2012 г. (при правителството на ГЕРБ) призова политически партии за сключване на национален пакт за усвояване на средствата от ЕС.

Междувременно вицепрезидентът Маргарита Попова предложи в понеделник по инициатива на президентството да бъде обсъдено и използването на специални разузнавателни средства.

България не се нуждае от рестарт, а от институции

„Подадената ръка от гражданите за промяна и реформи е историческият шанс, за който говорих през годината и който се надявам да не се превърне в исторически срам, ако гражданската енергия бъде пропиляна, а политиците не променят нищо“, посочи Плевнелиев.

Според него е мит, че политическата класа в България трябва да бъде изметена. Мит е, че е необходима коренна промяна на системата и рестартиране на държавата и още много подобни ефектно звучащи решения.

„Този мит е особено опасен. Решението за България минава не през нова доза революции, месии и популисти, а през простата думичка – работещи институции“ каза Плевнелиев.

Той посочи още, че първите две години от мандата му са преминали под знака на особено големи предизвикателства – „най-тежката световна икономическа и финансова криза, бяхме свидетели на опит да се сблъскат не идеите, а гражданите и автобусите, както и за изкуствено налагане на разделение на обществото“.

Годината на гражданското общество

„Беше година на масови протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск. Безспорно 2013 г. е годината на гражданското общество в България. С действията си гражданите показаха, че се заражда нова съзидателна енергия. Днес гражданската енергия е навсякъде и зависи от всички нас, да я използваме градивно в интерес на нацията. Протестите наложиха дебата за справедливостта в държавата и чувствителността на обществото към действията на политиците”, заяви държавният глава.

Той заяви, че като президент не е подкрепял една или друга партия, а гражданското общество с неговите справедливи искания.

„Южен поток“, но по европейски правила и цени

Плевнелиев заяви още, че подкрепя строителството на газопровода „Южен поток“, но при съобразяване на проекта с изискванията на европейското законодателство и изпълнение на проекта по европейските правила и на пазарни цени.

„Работим усилено за диверсификация на страната чрез строителството на газови интерконектори, както и концесия за добив на газ в Черноморския шелф на България. Стратегически важен за страната е газовият интерконектор България – Гърция, осъществяващ връзката с газопровода Трансадриатическия газопровод, по който ще тече газ от Азербайджан за Европа“, каза още държавният глава.

Той заяви, че „административно-командното“ смъкване на сметките на ток с пет процента е временно решение, което влошава финансовото състояние на НЕК и което ще се плати от българските граждани.

Президентът още веднъж защити и решението си да сезира Конституционния съд за таксата върху ВЕИ. „Сегашните управляващи показаха, че не правят разлика между такса и данък, а когато не разбират от това, то не разбират от конституция“, каза Плевнелиев в отговор на въпрос. „Сезирам Конституционния съд. Какво толкова правим, че министърът на енергетиката иска да инициира протести срещу държавния глава? Инициираме протести, когато държавният глава ползва конституционното си право? Каква държава сме? Докъде ще го докараме“, попита той.

Плевнелиев посочи, още, че с правителството са постигнали не малко в последните шест месеца по осигуряването на последователност в българската външна политика, работят заедно за енергийна диверсификация и се радва, че и сегашното правителство постига не малко по тази тема.

На различни позиции обаче са за АЕЦ „Белене“, за енергийната ефективност, за електронното правителство.

По думите му реформата в енергетиката все е повече от важна, но тя още не се е случила.

България ще защити проевропейската си ориентация

Той коментира, че Европейският съюз е изправен пред „предизвикателствата на популизма и радикалния национализъм“.

„Изборите за Европейския парламент през месец май 2014 година ще бъдат ключови за развитието на съюза. България винаги е защитавала своята проевропейска ориентация. Вярвам, че ще го докаже и на предстоящите евроизбори“, каза Плевнелиев.

Той отбеляза още, че България е важен фактор за стабилизирането и европейското развитие на държавите от Западните Балкани и работи за добросъседство, европейско развитие и просперитет на Балканите.

„Заздравихме отношенията с държавите на Балканите, които никога не са по-добри, а перспективите за развитие в региона – толкова силни. Получаването от Сърбия на дата за преговори в присъединяване към ЕС е стратегически важно за мира и просперитета на Балканите“, посочи Плевнелиев.