Докато прокуратурата се чуди какъв отговор да изпрати на Европейската комисия, само за три месеца компанията на пиарката на бившия земеделски министър Мирослав Найденов – Кристина Спасова, е спечелила поръчки за над 540 хил. лв. без ДДС. След скандала с поръчката за създаване на профили във Фейсбук и Туитър по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 50 хил. лв., сега фирмата й се е преориентирала към медийните поръчки по други оперативните програми, като успех й носят „Регионално развитие“ и „Човешки ресурси“. Това показва справка в регистъра за обществените поръчки. Договорите все още не са отразени в системата за еврофондовете ИСУН.

Спечелените обществени поръчки до момента по „Регионално развитие“ са на четири различни общини, като общото е, че се управляват от кметове, избрани от ГЕРБ. Договорът по „Човешки ресурси“, който е по проект на Главната инспекция по труда, е подписан по времето на социалния министър Хасан Адемов.

Печелим търговете с добри технически предложения и ниски цени, коментира Кристина Спасова пред Mediapool. Тя допълни, че може би е единственият българин, на когото са му правили данъчна ревизия от 12 клас. След скандала с поръчката по ПРСР Кристина Спасова е била проверена от прокуратурата и комисията за конфликт на интереси, направени са и две данъчни ревизии на нея и фирмата. Досега не е открито едно допуснато нарушение от моя страна, посочи Спасова.

Комисията за конфликт на интереси е излязла със становище, че няма такъв, защото Спасова е работила в Агенцията по храните, която няма общо с ПРСР. Агенцията по храните, както и ПРСР обаче са на пряко подчинение на Министерството на земеделието и храните. Прокуратурата пък прекрати в пълна секретност проверката срещу нея още през април заради липса на данни за извършено престъпление.

В момента обаче Министерството на земеделието чака писмо от прокуратурата, с което да потвърди това заключение, за да може да изпрати отговора в Европейската комисия. Брюксел поиска пълна проверка на всички медийни договори заради „шеметно забогателите пиарки“, съобщи неотдавна земеделския министър Димитър Греков. На 14 октомври Върховната касационна прокуратура (ВКП) е изпратила писмо на земеделското министерство, в което се казва, че срещу двете пиарки има образувана преписка, но няма информация как е приключила. От прокуратурата не отговориха на запитването на Mediapool каква е съдбата на преписката и дали тя е възобновена отново.

В същото време, заради скандала около договора с пиарките на Мирослав Найденов, за повече от половин година бяха спрени плащанията по всички медийни проекти по селската програма. Те бяха възстановени едва в началото на ноември, защото по думите на Греков не трябва да страдат коректните медии.

Спечелените поръчки

По оперативна програма „Регионално развитие“ компанията на Кристина Спасова – „БММС“, до момента е спечелила четири обществени поръчки.

С най-висока стойност е търгът на община Поморие. Той е по проект „Развитие на регионален туристически продукт и маркетинг на район Поморийски залив и Източна Стара планина“. Поръчката е разделена на три позиции, като са участвали десет кандидата.

„БММС“ на Кристина Спасова печели две от трите позиции. Едната е за изработване на бранд на туристическия регион, дизайн и печат на рекламни материали за 116 400 лв. без ДДС. Другата е за реклама в интернет, създаване на профил в социална мрежа и 10 публикации за 57 300 лв. без ДДС. Договорите са сключени през септември.

Поръчката на община Трън е по проект „Непознатата България – Откритието – Западни покрайнини“. Разделена е на две позиции, като кандидатите са двама. „БММС“ печелят едната позиция – организирането на събития – експедиентски пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти, туристически форуми, конференции, работни срещи за 54 000 лв. без ДДС. Договорът е подписан на 30 август.

Поръчката на община Етрополе е по проекта „По пътя на вярата, апостолите и древните цивилизации в сърцето на Стара планина – развитие на регионален туристически продукт на общините Етрополе, Правец и Тетевен“. Поръчката е разделена на две позиции, като кандидатите са седем. „БММС“ печели едната позиция за организиране на събития – експедиентски пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти, туристически форуми, конференции, работни срещи с двойно по-ниска цена от прогнозната 18 000 лв. без ДДС. Договорът е подписан на 1 август.

С най-ниска стойност – едва 6400 лв. без ДДС, е договорът на „БММС“ с община Сопот за публичност по проект „Сградите на ЦЦГ „Роза“.

Най-големият договор за 290 лв. без ДДС на компанията на Кристина Спасова е по оперативна програма „Човешки ресурси“. Той е с Главна инспекция по труда и е за организирането и логистично осигуряване на семинари за обучения по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“. По него трябва да бъдат организирани 13 еднодневени семинара с общ брой от 500 участника, 13 двудневни семинара с общ брой от 800 участника и 30 двудневни семинара с общ брой от 1000 участника. Този договор е от юни 2013 г.

В момента „БММС“ играе на още три общински търга за медийна реклама на проекти, финансирани по оперативна програма „Регионално развитие“. Те са на общините Русе, Стара Загора и Провадия, като само кметът на Провадия е от БСП.

Компанията на Кристина Спасова участва и в търга на Министерството на транспорта за изработка на брошури и плакат за повишаване на информираността на гражданите за правата им на пътници в Европа.

Преименуване и смяна на собственост

След като нашумя в медиите с фирмата „Кей Ем Ком“, компанията на Кристина Спасова от март тази година е преименувана на „БММС“, показва справка в Търговския регистър.

Неин едноличен собственик вече е дружеството“Бългериан мениджмънт енд маркетинг къмпъни“. Кристина Спасова е управител на дружеството.

Седалището на „БММС“ компанията е в столичния квартал „Манастирски ливади“ на бул. „България“. Това е офисът от 187 кв.м, който компанията купува за 332 491 лв. през пролетта на 2012 г., а през лятото на същата година купува и втори от 113 кв.м за 175 046 лв. И двете сделки станаха без да са ползвани ипотечни заеми, показа разследване на в.“Сега“, по което се сезира Европейската комисия, която чака отговор от българските власти от март 2013 г. досега.