на партия „Българската Левица“
в защита на труда,срещу агресията на капитала
ЗА ПРЕДЛАГАНИТЕ 28 ТОЧКИ НА БСК
Предлаганите от БСК промени в Кодекса на труда са не само посегателство върху трудовите права на гражданите. По същество те представляват социална контрареволюция, връщане към най-мрачните времена на манчестърския капитализъм. Какво имаме предвид? На първо място се отнемат вече извоювани права на работническата класа: премахване на извънредния труд, забрана на детския труд и гарантирано работно място след изтичане на изпитателния срок.
Съвременните български капиталисти предлагат срокът за изпитване да бъде произволно продължаван по желание на работодателя. Колко пъти? За какво време? И какви са гаранциите за човека на труда? Отговор няма. Мълчи се и по въпроса за облекчаването на условията за полагане на извънреден труд „в поне един от почивните дни“ и „гъвкавото работно време“. Вече видяхме как тази „гъвкавост“ увеличава продължителността на работния ден до 10-12 часа, представено ни като поредното „благо на цивилизацията“. А който не е съгласен, значи е „комунист“ и „червен боклук“. Казано накратко: предвижда се преминаване към средно 12 часов работен ден и шестдневна работна седмица.
Достойно за най-добрите традиции на робовладелството е и предложението фирмите да си „отдават под наем“ квалифицирани работници без тяхно съгласие. И, забележете, компенсацията ще получава робовладелецът, пардон – работодателят. А наемането на деца под 16 години (засега само на възраст 15 години) е чудовищно престъпление спрямо бъдещето на нацията. Защото това означава лишаването им от образование и доживотното им осъждане на бедност.
Къде са самозваните политолози от Института за радикален капитализъм да заклеймят „проклетото тоталитарно минало“ с неговото задължително средно образование за всички? Няма да се спираме на другото безумие – лишаване от отпуск майките, които са отглеждали децата си. Демографската картина на България е достатъчно красноречива. Кратка ретроспекция: през м. март 1989 г. в БАН се проведе научна конференция, на която се обсъждаше нарастването на населението до 9 милиона.
Другият „бисер“ – идеята да бъдем уволнявани по е-мейл е явна иновация не само в трудовото, а и в правото въобще.Това е поредното доказателство в каква степен родните новобогаташи и капиталистически парвенюта презират хората на наемния труд – на последните е отказано дори правото на човешки разговор преди да бъдат изхвърлени на улицата. Но затова пък в парламента се приемат закони за щастливите прасета и кокошки. Казано накратко: Честита ни нова социална система – либерален феодализъм с елементи на робство.
Защо обаче се стигна дотук? Защо станахме най-бедната и болна страна в Европа и вече дишаме дори прахта на Албания? Защото съзнателно и целенасочено е отстранена автентичната левица! Да сте чули някой от „социалната” БСП да се възмути от всичко изнесено по-горе? Няма и да чуете. Понеже лявата фразеология е едно, а реалните действия – съвсем друго. Затова ПП „Българската левица“ настоява да се отстрани основното зло – действащият неолиберален модел; да се води реална лява социална политика; да се възстанови ролята на държавата в трудовия процес
Щом такива пазарни фундаменталисти като Меркел и Обама „обърнаха палачинката“ и заговориха за лява политика и права на трудещите се, значи положението в цял свят е тревожно. Значи наистина сме в период на изострена класова борба. И от нас зависи дали ще се върнем към времената на „Чичо Томовата колиба“ или ще живеем свободно и достойно.
Но затова е нужно в управлението на страната да има истинска лява партия – решителна и безкомпромисна в отстояване на гражданските права и човешкото достойнство! Решаваме ние!
Радикално лявата политика изисква и борбеност при защита правата на гражданите!