Д-р Георги Чалдъков
Тези дни на българската политическа сцена отново – от Брюксел в София – се появи СДС (Сергей Димитриевич Станишев). Този път с Националната инициатива „България в Шенген. Време е!”. Приглася му една българска гражданка от същия посткомунистически клан – и, разбира се, дежурните леви интелектуалци, начело с журналистката Велислава Дърева. Към инициативата, за мое учудване, се присъединили и българските рок-майстори Кирил Маричков и Иван Лечев. Дори СДС ги похвали, че ще рекламират„България в Шенген. Време е!”. Как така, уважаеми музиканти, от „45 години стигат. Времето е наше“ запяхте „България в Шенген. Време е!”, композирана от СДС? Следователно, нито комунизмът си отиде, нито децата спат спокойно – в България.
Пак тези дни 113 интелектуалци и политици пожелаха „реабилитиране от българската общественост“ на Симеон Борисов Сакскобургготски, наричан от тях „цар“. И за целта поискаха да има институцията за Симеон, наричана „Българска корона“. По този повод един перманентно ляв историк, доскорошен депутат, изрече в интервю: „Аз определям Симеон Втори като носител на равновесие. Като забрана да мразим. Като престиж пред очите на света.“
Но историкът забрави да запита „Престиж ли е този същият Симеон на трапезата на българите, които той излъга 800 пъти за 4 години?“ По 200 лъжи на година – защо тогава наричате рафинираното му лицемерие „равновесие“ и „забрана да мразим“? Цар, който съди в Страсбург царството си за имоти! И сега 113 интелектуалци и политици искат „Българска корона“ за този цар!
Други интелектуалци пък призоваха „Творецът Вежди Рашидов (заслужава) да е академик“. За раздаването на подобни титли е добре да прочетат „Професорите на Леонардо Фибоначи“, публикувани във „Факел“. На които сега променям заглавието само и то става: „Академиците на Леонардо Фибоначи“. Подзаглавието и на двете статии се запазва: „Как демокрация без меритокрация ражда звания без знания“.
На всички интелектуалци, участващи в споменатите три инициативи, напомням „Славеите пеят“, написани през 1957 г. от Константин Павлов:
О, колко много славеи!
… Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!
Обади се: казва се Йордан Камджалов, на 34 години, Главен диригент на Оперния театър и Филхармоничния оркестър в Хайделберг, Германия. За Маестрото ще пиша в друга статия.