О, КОЛКО МНОГО ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ!

| Източник: Д-р Георги Чалдъков

 

Д-р Георги Чалдъков

 

 

Тези дни на българската политическа сцена отново – от Брюксел в София – се появи СДС (Сергей Димитриевич Станишев). Този път с Националната инициатива „България в Шенген. Време е!”. Приглася му една българска гражданка от същия посткомунистически клан – и, разбира се,  дежурните леви интелектуалци, начело с журналистката Велислава Дърева. Към инициативата, за мое учудване, се присъединили и българските рок-майстори Кирил Маричков и Иван Лечев. Дори СДС ги похвали, че ще  рекламират„България в Шенген. Време е!”. Как така, уважаеми музиканти, от „45 години стигат. Времето е наше“ запяхте „България в Шенген. Време е!”, композирана от СДС? Следователно, нито комунизмът си отиде, нито децата спат спокойно – в България.

     Пак тези дни 113 интелектуалци и политици пожелаха „реабилитиране от българската общественост“ на Симеон Борисов Сакскобургготски, наричан от тях „цар“. И за целта поискаха да има институцията за Симеон, наричана „Българска корона“. По този повод един перманентно ляв историк, доскорошен депутат, изрече в интервю: „Аз определям Симеон Втори като носител на равновесие. Като забрана да мразим. Като престиж пред очите на света.“

Но историкът забрави да запита „Престиж ли е този същият Симеон на трапезата на българите, които той излъга 800 пъти за 4 години?“  По 200 лъжи на година – защо тогава наричате рафинираното му лицемерие „равновесие“ и „забрана да мразим“? Цар, който съди в Страсбург царството си за имоти! И сега 113 интелектуалци и политици искат „Българска корона“ за този цар!

      Други интелектуалци пък призоваха „Творецът Вежди Рашидов (заслужава) да е академик“. За раздаването на подобни титли е добре да прочетат „Професорите на Леонардо Фибоначи“, публикувани във „Факел“. На които сега променям заглавието само и то става: „Академиците на Леонардо Фибоначи“. Подзаглавието и на двете статии се запазва: „Как демокрация без меритокрация ражда звания без знания“.

     На всички интелектуалци, участващи в споменатите три инициативи, напомням „Славеите пеят“, написани през  1957 г. от Константин Павлов:

О, колко много славеи!

… Дано в настъпилата тишина

един-единствен гарван се обади,

за да ни каже истината.

Страшната!

  

Обади се: казва се Йордан Камджалов, на 34 години, Главен диригент на Оперния театър и Филхармоничния оркестър в Хайделберг, Германия. За Маестрото ще пиша в друга статия.

 

 

Print Friendly
FacebookСподели