 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Д-р Георги Чалдъков
Вий идвате с лица от звук – обичам
лицата ви – живота ви голям!
… чудесния ви звук, и цвят, и вкус!
Христо Фотев, „Възхвала на думите”
Алфред Коржибски (1897-1950) е полски философ, роден и учил във Варшава, живял, работил и умира в Лейквил, Кънектикът, САЩ – той е основоположник на философия на познанието (обща семантика): човешкото познание е ограничено от структурата на мозъка и от структурата на езика.
Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предложил на студентите и някои от тях също хапнали бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани – тези, които яли бисквите, отишли да повърнат. „Току що ви демонстрирах, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната“ – казал Коржибски.
Ето Думата (Ecce Logos!) – перифраза на Ето Човекът (Ecce Homo!) в евангелието от Иоан 19:5. „В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово… – са първите думи, изписани с български букви от Св. Кирил – Константин философ през 855 г.” – това е част от мотото на статията “За азбуката или големият български ход”, написана от Кина Къдрева и публикувана в електронното списание „Литературен свят”).*
Възхитително, въпреки че някои от нас забравят да се възхищават, ние вече 1157 (хиляда сто петдесет и седем) години изписваме мисли и чувства с българската азбука -първоначално наричана „глаголица”, след това на името на Св. Климент и Св. Наум – „климентица” и „наумица”, днес популярна в света като „кирилица” (Cyrillic alphabet). С нея Паисий Хилендарски написа за „любомъдрите” „История славянобългарска”, Иван Вазов – „Аз съм българче”, Пейо Яворов – „Две хубави очи”, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост”, доцент д-р Коста Костов – „Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде отговорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите.”
За подреждането гениално го е казал (и) Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен (може би и за някой от вас, „любомъдри читателю”): подреждане наблизо на думи, които се обичат. Не на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронизират, ароганстват… Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите:
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе.
Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл – и тревога. Ето епизоди от нея: на 24 май тази година поздравих приятели – българи и чуждестраннци – с 1157-мия рожден ден на нашите букви. Повечето приятели споделиха с уважение празника. Думите на двама български приятели обаче не бяха подредени с обич** – нямаше да им отговоря с Et tu, Brute?, ако и двамата не бяха високо образовани, ерудирани хора, единият (68) – голям в българската писменост, другия (32) – учен в световната биомедицинска наука, работещ в чужбина.
Думите на първия приятел: „Георги, благодаря за вниманието, но не заслужавам подобни антибългарски внушения. Християнството прогони родните ни богове, гръцката азбука ни вкара в чужда, враждебна култура. Проблемът е, че ние празнуваме поробването като освобождение. Вярвам в светлите ти въжделения, но не ги споделям. Желая ти просветление. Бъди щастлив!”
Думите на другия приятел: „Сътворяването на мит**, че Кирил и Методи са измислили българската азбука е безобразно и срамно нещо, при положение, че както отбелязах в предния е-майл, 22 от буквите са идентични с букви на коптската азбука в Египет от IV век.”
Думите на третия приятел (57) – високостойностен лекар – бяха на страната на писателя и учения, но изписани балансирано и с обич и уважение към българите.
Европейският съюз прокламира, че триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите, ще осигури икономически растеж на Европа. За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е любознанието на българите да стане държавна политика – да бъде стимулирано и приоритетно финансирано в детските градини, училищата и университетите. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите – много преди Брюксел и Лисабон да ни посочат триъгълника на знанието.
* От заключителните думи на Кина Къдрева: „В това изложение не отричам търсенията на учени, съсредоточили усилията си върху така важните изследвания на глаголическите и кирилски писмени паметници… Изложението ми не е систематизирано по принципа на академично изследване. То има за цел да възбуди друг подход и да открие нови гледни точки към изследването на българската азбука и делото на Св. Св. Кирил и Методий, както и да бъде осъзната изключителността на създаването и качествата на българската азбука – културен акт, дал ключ за Ренесанса и развитието на съвременна Европа и на първия изблик на тоя Ренесанс – Златният век на България.”
** Въпреки че тази година встъпвам в 50-та си година в биомедицинската наука, тези мои приятели ме съветват да разчитам на данни, базирани на доказателства (evidence based) – това, разбира се, е така, но в живота освен наука и разум (Аполоний), има сантименти и метафори (Дионисий). На 25 април 1973 г. в Мадрид в лекцията си „Моята проза“ Хорхе Луис Борхес пояснява: „Всички знаем или по-скоро чувстваме, което е най-добрата форма на знанието, че „Дон Кихот“ не се състои само от „наниз от думи“, написани от Сервантес“. Това аз наричам данни, базирани на обич (love based). С други думи: Аполонисий, съчетаване на Аполоний (vita contemplativa) и Дионисий (vita activa). Както в ΑΓΑΠΩ (обичам) – от-А-до-Ω (първата и последната буква на гръцката азбука). Тогава можем да намерим баланса в българската криза с митологизиране-демитологизиране. Сега образовани българи у нас и чужбина упорито пропагандират, че не само Св. Св. Кирил и Методий, а така също Левски, Ботев и турското робство са българска митология, а не реалност. А забравят или наричат „мит” живота и постиженията на цар Симеон Велики, позлатил културата на България. И на Паисий Хилендарски, който написа „История славянобългарска” през 1762 г. – 22 години преди Имануел Кант да напише „Що е Просвещение?“. В същото време световноизвестният лингвист Майкъл Еверсън е поставил икона на Св. Св. Кирил и Методий на централно място в хола на къщата си в Дъблин.
Loading ...
