Отиваме към свръхдефицит, но не сме виновни, обяви Горанов

Правителството на Бойко Борисов поиска от Народното събрание да приеме актуализация на държавния бюджет за настоящата година, като осигури допълнителни близо 4,5 млрд. лева.

Тези пари ще бъдат използвани, за да запълнят някои финансови дупки в министерствата, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Държавен фонд „Земеделие“ и не на последно място необходимите държавни пари за решаване на казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ).

На днешното си първо заседание министрите от кабинета „Борисов 2″ приеха написания от новото правителство законопроект за корекция на държавните пари, след като още в първите си дни оттеглиха предложената актуализация от служебния кабинет на проф. Георги Близнашки и предложиха по-скромен вариант.

Така министрите от кабинета „Борисов 2″ ще поискат от народните представители да отпуснат с 50,8 млн. лева по-малко от варианта на кабинета „Близнашки“. По този начин общият дефицит на консолидираната фискална програма се очаква да достигне 3,7 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

„Това е един доста сериозен дефицит, който е породен от грешно планиране, но и от лошото управление на европейските оперативни програми“, призна на пресконференция след заседанието на кабинета министърът на финансите Владислав Горанов. В момента, по думите му, има натиск върху сегашното правителство да се вмести в посочения от ЕС 3 % дефицит.

„Това означава натрупване на огромни просрочия и прехвърляне на този дефицит в бюджета за следващата година“, обясни още финансовият министър, но отсече: „Нямаме никаква вина за така грешно съставения бюджет“.

„Може да бъде стартирана процедура по свръхдефицит срещу България„, предупреди още Владислав Горанов. Той обаче увери, че министрите ще се опитат да обяснят на Европа защо се е стигнало дотук и какви ще са последствията, ако не бъде направена така предложената актуализация.

„Още в края на 2013-та година предупреждавахме, че приходната част на бюджет 2014 се планира много оптимистично и има огромни напрежения в приходната част“, се обърна към действията на кабинета „Орешарски“ Горанов.

Днес обаче сметките показват, че приходите няма да бъдат изпълнени с около 1,6 млрд. лева от заложените, като най-голяма част има неизпълнението на ДДС от внос в размер на около 670 млн. лева по-малко събрани данъци.

С 318 млн. лева по-малко са събраните пари и от акцизи от заложените.

Пред журналистите Горанов заяви още, че в преходните и заключителни разпоредби на актуализацията има текстове, които си поставят за задача да решат проблемите с КТБ.
Една част от тези проблеми са свързани с гарантиране на механизма за осребряване на държавните ценни книжа, които са били като гаранция за държавните вземания.
Имало е непълнота относно това как тези гаранции да бъдат предоставени на съответните организации. Тези текстове описват процедурите. Ето защо се предвижда Министерство на финансите да осигури на общините депозираните от тях средства в КТБ, а самото министерство да стане правоприемник на ДЦК и след осребряването им получената сума да преведе в хазната.

В закона за гарантиране на влоговете се дава ясна дефиниция за това към кой момент дадени лихви са се считали за преференциални. Това ще е моментът от влизане на квесторите в банката, а не от обявяването и в несъстоятелност. Причината за това решение е, че квесторите служебно намалиха лихвите по депозитите в банката, след като влязоха в КТБ по процедурата за финансов надзор. Това оставяше вратичка, някой да смятат, че ще минат по общия ред при изплащане на гарантираните депозити, коментира министърът.

Горанов обяви, че в момента във финансовото министерство се провежда неформална тристранна среща, на която синдикати и работодатели настояват дефицитът да не превишава 3%.
На въпрос на Money.bg какво очаква страната ни след като надвиши лимита за държавния дефицит Горанов заяви, че се надява много скоро този свръхдефицит да бъде ограничен. „Ние вече сме имали процедура по свръхдефицит и сме я извървели успешно„, коментира министърът.

По отношение на това как МФ ще намери 4.5 млрд лв. финансиране на новия дълг Горанов заяви, че това ще стане „както бъде намерено за добре“. Той не изключи част от тези средства да бъдат финансирани с емисия дълг на международните пазари.

Строежът на болници напомнял този на фотоволтаиците
Горанов говори и за случващото се в здравния сектор. Той посочи, че в момента има близо 30 болници, които са построени и са готови да получат лиценз.
По думите му тази ситуация прилича на присъединяването на фотоволтаиците от преди няколко години. Някой строи и след това държавата трябва да плаща чрез Здравната каса. Тази ситуация изисква конкретни действия, каза още Горанов.

Финансовият министър припомни още, че през настоящата година се стигна до актуализация на парите на НЗОК, което бе за сметка на разходите на министерствата. Това от своя страна е довело до натрупване на просрочени задължения в някои министерства. „Не бива да се прехвърлят проблемите в другата година„, отсече министър Горанов.

Именно заради това с така предложената актуализация на кабинета „Борисов 2″ се предвижда отпускане на допълнителни 125,7 млн. лева за Министерство на вътрешните работи (МВР). „Предишният парламент прие изменения в закона за МВР, с които увеличи привилегиите в материално изражение на служителите в МВР, а те не бяха от своя финансово обезпечени“, изтъкна Горанов.

50 млн. лева допълнително ще бъдат дадени за социалните плащания на Министерство на труда и социалната политика (МТСП).

Министерство на здравеопазването ще получи за най-неотложни дейности 24,2 млн. лева, като финансовият министър се ангажира да се опита да деблокира и 5-те процента резерв в касата на министерството, като така разполагаемите пари ще станат 46 млн. лева.

16,4 млн. лева са предвидените допълнителни пари за Министерство на регионалното развитие, като почти всички пари от тях ще отидат за почистване на регионалните пътища. „Пътищата не са подготвени за зимно поддържане и до сега имаше предвидени нула  лева за зимно почистване“, отбеляза министърът на финансите.

Министерство на земеделието ще получи нови 16,4 млн. лева, а Министерство на правосъдието ще може да се възползва от 5 млн. лева. 2,5 млн. лева от тях ще отидат за затворите у нас, за останалите пари за охрана и сигурност за магистратите, както и правна помощ.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще може да се възползва от допълнителни 10 млн. лева, които ще бъдат използвани за заплати на съдебните заседатели.

3 млн. лева са предвидени за Министерство на външните работи с цел изплащане на възнагражденията на посланиците ни.

Държавен фонд „Земеделие“ пък ще получи 70 млн. лева за национални плащания за животни и държавна помощ за болестта „син език“.