Снимка: АФП

Отец Владимир Дойчев, свещеник в храм „Св. Преп. Наум Охридски” в София, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Отец Дойчев, на 6 януари църквата отбелязва Йордановден. На какво е посветен празникът?
Отец Владимир Дойчев: Празникът е посветен на едно от най-изумителните чудеса на Господа. Виждаме на река Йордан два обекта – единият е загубеният човешки род, а другият е търсещият го Бог. Християнството коренно се различава от всички други религиозни или философски системи по това, че не човек търси Бога и своето бъдещо спасение, а по това, че Бог търси човека. Ние виждаме точно това по време на Богоявление. Виждаме объркания човешки род, който вижда своя спасител. Изведнъж идва Божият пророк Йоан, който започва да говори на народа за това какъв е изходът от ситуацията, в която сам е попаднал. Царството Божие се приближава по съвсем чуден начин – идва неговият цар при народа и Йоан го показва и казва: „Eто Агнецът Божий, който взима върху си греха на света”. От една страна той посочва източникa на страданието, греха, а от друга страна показва лекарството и лекаря. Лекарството, покаянието и изцерителя, който идва, за да вземе греха на света. Това е изключително потресаващо, защото всеки би дошъл да ви вземе парите, да сподели с вас радостта, но едва ли би се намерил някой, дори и да ви е много близък приятел, за да вземе вашите грехове, страдание и нещастие. Изведнъж Бог идва и се открива в пълнотата си на еврейския народ, но той е подобен на нас народ. Небесният oтец свидетелства за Него безспорно, казвайки: „Този е моят възлюбен Син, у когото е моето благоволение”. Светият дух слиза под вид на гълъб, за да потвърди това. Онова, което човешкият род не е знаел или е бил забравил през всички векове на своето съществуване от началото досега, се явява пред него. Онзи човешки род, който някога в рая е говорил лице в лице с Бога, отново има пред себе си Бога, познавайки Го. Този празник е посветен на едно изумително чудо, което показва нашата църква и вяра като коренно различна от всички други философски или религиозни системи, в които човек търси Бога или отвъдното си спасение, вечния си живот.
Фокус: Кой е Свети Йоан Кръстител и защо е важен за църквата?
Отец Владимир Дойчев: Забравили сме кой е този, който би могъл да ни даде отговора на най-важните въпроси в живота. Това, което говори Св. Йоан от мнозина би могло да се възприеме депресиращо. Много хора смятат, че проповедта за покаянието е тежка за слушане. Всъщност покаянието е преобръщане, промяна, започване на нов живот, тръгване по нова пътека. Мисля, че тъкмо това е нужно на българското общество, тъй като ясно се видя, че пътищата, по които вървим не водят на никъде и водят само там, където има все повече и повече болка.
Фокус: Кои са основните неща и традиции, които православните християни трябва да знаят и спазват на Йордановден?
Отец Владимир Дойчев: Има едно основно нещо, което християнинът трябва да спазва не само на Йордановден, а и по принцип във всички празници – общението ни с Бога, общението ни най-напред като църква. Нищо по-различно няма на Богоявление освен споменът, че нашият Господ Исус Христос е влязъл във водите и ги е осветил, взимайки върху си греха на целия човешки род. Ние също освещаваме водите, като правим т.нар. Велик Богоявленски водосвет и на 5 януари, и на 6 януари, така че хората, когато се пречестяват с тази осветена вода да получават божията благодат. Осветената вода им дава сили да търсят добродетелите все повече и повече.
Фокус: Какво символизира хвърлянето на кръст във водите на река или езеро, както и ритуалното измиване, окъпване и поръсване?
Отец Владимир Дойчев: Кръстът означава влизането на Господа във водите, както и чрез него те се освещават. Ритуалното поръсване има образ на покаяние и очистване, а пиенето на водата – на причестяване с тази благодатна вода. Тогава, когато трябва да се освети водата, се хвърля кръстът в езерото. Има поверие, че този, който извади кръста от водите, получава Божията благословия, но това са човешки неща – народни обичаи. Тези неща не пречат на църквата, но в никакъв случай не са най-важното. Това, че има хора, които скачат за кръста и са смели е чудесно, но не е най-важното.
Фокус: Как самата църква почита този празник?
Отец Владимир Дойчев: Църквата има само един начин за почитане – това е Светата литургия. Църквата празнува, сядайки винаги на тайната вечеря на Господа.
Фокус: Според Вас спазват ли българите православната традиция на Йордановден?
Отец Владимир Дойчев: Спазват я. Нашият народ е много добър, наистина го мисля. Той е болен от всички болести на Запада и Изтока, които дойдоха през последните години, но въпреки това е добър и иска да бъде вярващ. Нуждае се повече примери за благочестие. Той е като малко дете, което трябва да бъде хванато за ръка и да бъде утешено и прегърнато, да му бъдат избърсани сълзите. Българският народ вярва и е православен колкото може. Дори и тогава, когато не е православен не мисля, че го прави нарочно, прави го от обърканост.
Фокус: Какво е Вашето послание към хората по повод този празник?
Отец Владимир Дойчев: Може като нищо да бъде изпуснато това Велико богоявленско събитие, което не е просто като Задушница или някакъв обикновен празник, а го имаме пред очите на сърцата си. То може да бъде пропуснато, гласът на Св. Йоан Предтеча може да бъде оставен като глас на викащия в пустинята. Като нищо, Господ може да влезе във водите, да излезе и да вземе греха на света и ние да откажем място в нашия живот за него. Но нека да се вгледаме в това, което се е случило и да го приемем лично, да чуем гласа на най-големия, на Светия, който иска да ни отведе от страданието на този живот при всеблагия изцерител и спасител и да отворим сърцата си. Да се стараем да живеем според това достойнство, което Бог ни дава – на скъпо купени с кръвта на Господа, а не като прашинки, които се реят някъде в пространството.
Люба АЛЕКСИЕВА